Ужасих се от бедствието, виждам съм много неща, но никога никога нещо подобно
Осъзнах за какъв брой малко време могат да бъдат отнети стотици човешки животи и какъв брой къс е в действителност човешкият живот
пострада най-сериозно при невиждания по размери вихър, който връхлетя Бургаска област в събота. Кметът съумя бързо да активизира цялата си администрация, с цел да се оправят с провалите от бедствието.
Днес градът леко по-леко се връща към естественото си русло, само че вредите са колосални - както за земеделските производители, по този начин и за стотици поморийци. Потрошени са доста коли, има провали върху частни здания, както и немалко публични обекти.
В Поморие обаче са удовлетворени, че настойникът на града Свети Георги ги опази от трагични произшествия. Разговаряхме с кмета Иван Алексиев през днешния ден, по време на визитата на зам.-министъра Тодор Джиков. (
-Г-н Алексиев, два дни след злополучие, може ли да извършите резюме какви са директните и косвени загуби за Поморие?
-Преките загуби хората ги усетиха непосредствено върху гърба си. Има много отнесени покриви и потърпевши коли. Много дървета паднаха в целия град. Засегнати са детски площадки, градския стадион, имаме счупени прозорци. Тези неща обаче бързо ще се отстранят. Косвените загуби, за жалост, ще са доста по-големи. Ето този случай, да вземем за пример. Намираме се на лозовия масив. Лозарите загубиха около 80% от масивите си, в резултат на бурята и градушката, която падна по-късно. Първо те няма да могат да си продадат гроздето, просто защото е унищожено, и второ – лозята ще се възстановят доста мъчно. В тях са вложени доста средства и персонален труд. Дори и да се възстановят лозята, ще им трябват най-малко 2 години, с цел да стартира да дава плод. Това значи, че най-малко 2 години поморийска ракия и поморийско вино на процедура няма да има, което е много притеснително, един цялостен занаят остава на нулата след бедствието то 17 септември.
-Има ли механизъм, с който вие можете да ги подпомогнете, като Община?
-Ние нямаме тези финансови благоприятни условия, само че по тази причина благодаря на регионалния шеф проф. Мария Нейкова, че директно се ангажира с казуса. Благодаря и на зам.-министърът на земеделието - господин Джиков, че дойде незабавно. Това злополучие е извънредно и би трябвало да се намеси страната. Ние можем да подпомогнем с косвени неща – както вършим в този момент, падналите дървета, които в този момент режем, ще бъдат дадени за отопление на обществено слаби хора. Можем да ремонтираме покриви и така нататък, само че непосредствено на лозарите не можем да помогнем. Държавата би трябвало да го направи и даже мисля, че уместно би било да се създаде държавна политика във връзка с лозарството. Това са едни от дребното аграрни производители, които са без дотация. Навсякъде в Европейски Съюз – в Гърция, Испания, Италия, лозарите получават такава и то много сериозна, само че не и в България.
-Сякаш би трябвало да покачат и застрахователната си просвета, да имат привички да застраховат продукцията...
- И в този момент доста от тях желаят да я застраховат, само че застрахователите отхвърлят, тъй като има сериозен риск за тях. Тази политика на застрахователните компании би трябвало може би да се промени. Да, те са частни организации, които пазят своите ползи, само че никой не желае да застрахова лозарите, които са на процедура фабрика навън. Виждате какво се случи – за 20-ина минути мина ураганът с градушката и унищожи всичко. В този случай страната би трябвало да влезе като поръчител, да вземем за пример с фонд, посредством който земеделските производители да могат да застраховат продукцията и да бъдат предпазени. Иначе каквото е по силите на Общината, ще го създадем. Сега сме организирали процедура, посредством която лозарите непосредствено пускат заявките до нас, в Кризисния щаб, след което ние ги входираме до Общинска работа „ Земеделие ”.
-Къде бяхте по време на бедствието и какво си помислихте, когато видяхте да се задава ураганът?
-Бях на стадиона в Каблешково, където предстоеше футболен мач сред тимовете на Каблешково и Средец. В 16:30 ч. времето беше слънчево. В 16:50 ч. притъмня и стартира да вали с едри капки мощно дъжд, последван от градушка. Точно тогава ми звъннаха и ми споделиха, че в Поморие е заплашителен вихър и има проблем в един от хотелските комплекси. Веднага потеглих с колата към Поморие и в 17:00 ч. бях тъкмо пред Винпрома, дружно с още 4 коли. Пред мен паднаха огромните борове, които препречиха пътя и стана огромната опашка. Успяхме да се преминем и към 17:20 ч. влязах в града и се ужасих. Ураганът беше минал, а гледката бе кошмарна. Това, което видях, за първи път ме накара да се усещам изплашен. В 12-те ми години като кмет съм виждал доста неща и други съществени бедствия, в това число пожари, морски стихии и така нататък, само че в никакъв случай нещо сходно. Признавам си – уплаших се, тъй като осъзнах за какъв брой малко време могат да бъдат отнети стотици човешки животи и какъв брой къс е в действителност човешкият живот.
-Поморие по знамение се размина без жертви...
-Благодаря на Господ, че това не се случи и се отървахме единствено с няколко леки пострадвания – две потърпевши дами и един мъж, паднал зад борда, който беше избавен. Нанесени са материални вреди, само че всеки би трябвало да си направи извода. Първо да бъдем малко по-смирени и малко по-добри. Критиката е хубаво нещо, само че дано е в градивна посока. Лесно е да се подлага на критика, да се снима и да се сяда зад компютъра и да се разяснява. Но когато се сблъскаш с човешкото злощастие и би трябвало да взимаш значими решения за елементи от секундата, тогава разбираш какъв си и какво се случва. Благодаря и на моя екип, и на всичките ни чиновници от общинските предприятия. До 17:30 ч. се случи всичко това, за което ви описвам. В 18 ч. към този момент всички екипи бяха на терен и помагаха за разчистването. Изключително бързо и съответно реагирахме. Обръщам се към всички – дано бъдем малко по-смирени. Наистина не знаем какво може да ни сервира животът и кой до кого ще опре. Да не се разделяме, да не се караме за дребни неща, а да гоним огромното – да вървим напред като страна и като народ. Когато се случи сходно нещо внезапно ставаме благородни, а по-късно забързани в всекидневието си забравяе всичко това. Нека не си го припомняме единствено в неприятни моменти.
пострада най-сериозно при невиждания по размери вихър, който връхлетя Бургаска област в събота. Кметът съумя бързо да активизира цялата си администрация, с цел да се оправят с провалите от бедствието.
Днес градът леко по-леко се връща към естественото си русло, само че вредите са колосални - както за земеделските производители, по този начин и за стотици поморийци. Потрошени са доста коли, има провали върху частни здания, както и немалко публични обекти.
В Поморие обаче са удовлетворени, че настойникът на града Свети Георги ги опази от трагични произшествия. Разговаряхме с кмета Иван Алексиев през днешния ден, по време на визитата на зам.-министъра Тодор Джиков. (
-Г-н Алексиев, два дни след злополучие, може ли да извършите резюме какви са директните и косвени загуби за Поморие?
-Преките загуби хората ги усетиха непосредствено върху гърба си. Има много отнесени покриви и потърпевши коли. Много дървета паднаха в целия град. Засегнати са детски площадки, градския стадион, имаме счупени прозорци. Тези неща обаче бързо ще се отстранят. Косвените загуби, за жалост, ще са доста по-големи. Ето този случай, да вземем за пример. Намираме се на лозовия масив. Лозарите загубиха около 80% от масивите си, в резултат на бурята и градушката, която падна по-късно. Първо те няма да могат да си продадат гроздето, просто защото е унищожено, и второ – лозята ще се възстановят доста мъчно. В тях са вложени доста средства и персонален труд. Дори и да се възстановят лозята, ще им трябват най-малко 2 години, с цел да стартира да дава плод. Това значи, че най-малко 2 години поморийска ракия и поморийско вино на процедура няма да има, което е много притеснително, един цялостен занаят остава на нулата след бедствието то 17 септември.
-Има ли механизъм, с който вие можете да ги подпомогнете, като Община?
-Ние нямаме тези финансови благоприятни условия, само че по тази причина благодаря на регионалния шеф проф. Мария Нейкова, че директно се ангажира с казуса. Благодаря и на зам.-министърът на земеделието - господин Джиков, че дойде незабавно. Това злополучие е извънредно и би трябвало да се намеси страната. Ние можем да подпомогнем с косвени неща – както вършим в този момент, падналите дървета, които в този момент режем, ще бъдат дадени за отопление на обществено слаби хора. Можем да ремонтираме покриви и така нататък, само че непосредствено на лозарите не можем да помогнем. Държавата би трябвало да го направи и даже мисля, че уместно би било да се създаде държавна политика във връзка с лозарството. Това са едни от дребното аграрни производители, които са без дотация. Навсякъде в Европейски Съюз – в Гърция, Испания, Италия, лозарите получават такава и то много сериозна, само че не и в България.
-Сякаш би трябвало да покачат и застрахователната си просвета, да имат привички да застраховат продукцията...
- И в този момент доста от тях желаят да я застраховат, само че застрахователите отхвърлят, тъй като има сериозен риск за тях. Тази политика на застрахователните компании би трябвало може би да се промени. Да, те са частни организации, които пазят своите ползи, само че никой не желае да застрахова лозарите, които са на процедура фабрика навън. Виждате какво се случи – за 20-ина минути мина ураганът с градушката и унищожи всичко. В този случай страната би трябвало да влезе като поръчител, да вземем за пример с фонд, посредством който земеделските производители да могат да застраховат продукцията и да бъдат предпазени. Иначе каквото е по силите на Общината, ще го създадем. Сега сме организирали процедура, посредством която лозарите непосредствено пускат заявките до нас, в Кризисния щаб, след което ние ги входираме до Общинска работа „ Земеделие ”.
-Къде бяхте по време на бедствието и какво си помислихте, когато видяхте да се задава ураганът?
-Бях на стадиона в Каблешково, където предстоеше футболен мач сред тимовете на Каблешково и Средец. В 16:30 ч. времето беше слънчево. В 16:50 ч. притъмня и стартира да вали с едри капки мощно дъжд, последван от градушка. Точно тогава ми звъннаха и ми споделиха, че в Поморие е заплашителен вихър и има проблем в един от хотелските комплекси. Веднага потеглих с колата към Поморие и в 17:00 ч. бях тъкмо пред Винпрома, дружно с още 4 коли. Пред мен паднаха огромните борове, които препречиха пътя и стана огромната опашка. Успяхме да се преминем и към 17:20 ч. влязах в града и се ужасих. Ураганът беше минал, а гледката бе кошмарна. Това, което видях, за първи път ме накара да се усещам изплашен. В 12-те ми години като кмет съм виждал доста неща и други съществени бедствия, в това число пожари, морски стихии и така нататък, само че в никакъв случай нещо сходно. Признавам си – уплаших се, тъй като осъзнах за какъв брой малко време могат да бъдат отнети стотици човешки животи и какъв брой къс е в действителност човешкият живот.
-Поморие по знамение се размина без жертви...
-Благодаря на Господ, че това не се случи и се отървахме единствено с няколко леки пострадвания – две потърпевши дами и един мъж, паднал зад борда, който беше избавен. Нанесени са материални вреди, само че всеки би трябвало да си направи извода. Първо да бъдем малко по-смирени и малко по-добри. Критиката е хубаво нещо, само че дано е в градивна посока. Лесно е да се подлага на критика, да се снима и да се сяда зад компютъра и да се разяснява. Но когато се сблъскаш с човешкото злощастие и би трябвало да взимаш значими решения за елементи от секундата, тогава разбираш какъв си и какво се случва. Благодаря и на моя екип, и на всичките ни чиновници от общинските предприятия. До 17:30 ч. се случи всичко това, за което ви описвам. В 18 ч. към този момент всички екипи бяха на терен и помагаха за разчистването. Изключително бързо и съответно реагирахме. Обръщам се към всички – дано бъдем малко по-смирени. Наистина не знаем какво може да ни сервира животът и кой до кого ще опре. Да не се разделяме, да не се караме за дребни неща, а да гоним огромното – да вървим напред като страна и като народ. Когато се случи сходно нещо внезапно ставаме благородни, а по-късно забързани в всекидневието си забравяе всичко това. Нека не си го припомняме единствено в неприятни моменти.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ