Осъждането на нацизма и комунизма от украинския парламент е важна

Осъждането на нацизма и комунизма от украинския парламент е значима и вярна стъпка, само че ще сътвори нови проблеми пред украинското общество, твърди в коментара си Константин Егерт.

Нови униформи за полицията? Знамена? Нови знаци и гербове? Те нямат ли си други по-важни проблеми?! " Помня, че мнозина мои познати реагираха по този метод, когато през 1992 година научиха, че Талин е изхарчил задгранични финансови помощи за нови униформи на чиновниците на реда и за придаване на нов външен тип на държавните институции. Навремето ни се струваше, че тези ограничения не са толкоз значими спрямо неприятното положение на стопанската система, намаляващия витален стандарт, неуредения статут на съветските войски и някои други компликации на постсъветския интервал.

След съвсем четвърт век стана ясно, че бащите на естонската, латвийската и литовската самостоятелност добре са оценили ролята на знаците в политиката. Раздялата с тоталитарното минало би трябвало да бъде показана демонстративно, с цел да стане необратима и в мозъците на хората. Малко по-късно балтийските страни одобриха закони, забраняващи обществената проява на знаци на нацисткия и руския режим. През 2011 година Грузия последва техния образец.

Забрана на комунизма

Решението на украинския парламент /Върховната рада/ за възбрана на знаците на тоталитарните режими и отричането на техните закононарушения е от същия жанр. Освен това украинският закон /ако бъде утвърден от президента Порошенко/ ще е един от най-строгите в цялото посткомунистическо пространство. Той не разрешава разпространението на комунистически и нацистки идеологии, изисква преименуване на обитаеми места и вкарва санкции за отричането на закононарушенията на Съюз на съветските социалистически републики и нацистка Германия. Друг закон прогласява членовете на Организацията на украинските националисти /ОУН/ и на Украинската въстаническа войска /УПА/ за борци за независимостта на страната.

Целта на двата закона е ясна. Те би трябвало да теглят ясна разграничителна линия сред Украйна и Русия на Владимир Путин. Официална Москва е тръгнала по пътя на реабилитацията на руското завещание, а Киев върви в противоположна посока. Решението да се вкара формален ден за възпоменание и помиряване, който ще се отбелязва на 8 май - директно преди обичайния Ден на успеха над нацистка Германия на 9 май, както и отводът от използването на словосъчетанието " Велика Отечествена война " явно са демонстративна плесница за Москва. А сходно нещо Кремъл надали ще не помни.
Редакцията предлага
Допреди половин година никой не можеше да си показа такава радикална десъветизация на Украйна. Започвайки с така наречен " Ленинопад ", или разрушаването на паметниците на Ленин и други деятели от комунистическо време, десъветизацията през днешния ден е издигната до ранга на държавна политика.

Сбогом, Донбас?

Пакетът " антикомунистически " закони обаче ще отдалечи още повече източната част на страната от останалата Украйна. И най-много от следения от сепаратистите регион на Донбас. В доста връзки идентичността на Изтока е не толкоз " съветска ", колкото руска. А сепаратистките водачи освен я поддържат, само че и насаждат в главите на хората. Нека единствено си напомним шествието на пленените украински бойци по централните улици на градовете в Донбас. Пред телевизионните камери беше разиграно театрално повтаряне на известното шествие от 1944 година, когато пленените немски бойци минаха по московските улици.

Решението на Върховната рада насочва недвусмислено обръщение към Донбас: " Нашите полезности са разнообразни, а вашите са кардинално неприемливи за нас ". Съзнателно или не, една част от Източна Украйна на процедура се признава за непозната. Това евентуално е и първата крачка към отделянето на Донбас. Процесът на обособяване към този момент придобива действителни черти. Някои украински политолози и социолози даже смятат, че отводът от някаква част или от целия Донбас е допустима цена за единството на останалата Украйна и бъдещата й европейска интеграция.

За тоталитаризма и свободата на словото

Очевидно е, че последователите на новите закони се водят от един главен и логически мотив - нуждата от единение пред лицето на грозящата външна опасност. Вън от подозрение е, че формалното наказание на тоталитаризма е доста значимо и вярно от нравствена позиция. Само че възбраната на хрумвания е нещо напълно друго. От позиция на свободата на словото, сходен тип разпореждания са извънредно съмнителни.

Константин Егерт

Струва ми се, че словото и мислите, в случай че несъмнено не са свързани с апели към принуждение, не могат да бъдат закононарушения, даже и да са отвратителни по наличие. И макар че редица европейски страни и балтийските страни имат сходно законодателство, не мен персонално повече ми харесват Съединени американски щати с тяхната Първа корекция в конституцията, която на процедура пази свободата на всяко изказване. Разбира се, всяка страна има правото да си избира личен път.

Кои са националните герои на Украйна?

И още нещо, което може би е най-важното. Обявяването на украинските националисти и на членовете на Украинската въстаническа войска за нови национални герои на страната се възприема нееднозначно освен в Източна Украйна. Дори в Лвов има хора, които осъзнават, че водачите на украинските националисти от първата половина на века са оспорвани от историческа позиция персони. Те не са се борили само против руската власт. Мнозина от тях не са били и демократи. Някои от тези водачи носят отговорност за избиването на полското население във Волин през 1943 година. Темата за антисемитизма на редица ръководители на украинското национално придвижване също не е изяснена до дъно. В течение на четвърт век Бандера, Шухевич и Коновалец по този начин и не съумяха да станат национални знаци. Под въпрос е дали на украинското държавно управление в този момент ще се удаде да ги " наложи " като национални герои. Струва ми се, че полемиката по този най-съществен за Украйна въпрос още не е завършила.

*Константин Егерт е съветски публицист и наблюдаващ на радио " Коммерсант FM "