След повече от 20 г. зад решетките: Килър с две доживотни присъди иска на свобода
Осъденият на две доживотни присъди Стефан Димитров Петков изиска да излезе на независимост след повече от 20 години зад решетките. 43-годишният Стефан е с няколко присъди зад тила си – за грабежи и убийства по изключително нечовечен метод. За първи път влиза в пандиза когато е на 21 години, през днешния ден към този момент е на 53.
Прочетете още
Роден е в Казанлък на 31.03.1980 година, само че живее в Бузовград. Както е с всеки нечовечен убиец, още първите години, фамилното огнище и другарската среда на Стефан, може би дефинират и ориста му – да прекара живота си зад решетките.
Майка му го изоставя още като бебе в болничното заведение. Отглеждат го единствено татко му и неговата майка. Още от дребен е проблематично дете, страда от липса на обикновено детство. Започва с дребни обири, и то от личното си семейство. Когато е единствено на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите по какъв начин играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, постоянно губел.
Не се е справял със селските учебни заведения и е посещавал учебно заведение за бавноразвиващи. Водили го несъответстващ - не можел да се концентрира и елементарно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля нощните заведения от това време. Когато е 14-15-годишен подхваща и втората си кражба – на личния си дядо. Организирал се със свои другари бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не разкрили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили " заработеното " за ястие, пиянство и проститутки.
Като схванал дядото безусловно полудял. Доведеният му внук избягал, само че полиция и детска педагогическа стая бързо го разкрили и задържали. После се преместил в Казанлък, с цел да не бъде обичай и унизен.
През 1998 година Стефан почнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били най-вече дами. Избирал ги на инцидентен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, защото знаел по кое време взимат заплати. Отивал пийнал с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 сходни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен период. Мотивите били, че това е първо престъпно проявяване и жертвите му се разминали единствено с нерешителност.
След условната присъда Стефан се кротва, само че за малко. След към година се мести в Бургас. Отново се забърква с локални бандите и отново избира лесното в живота – обири, грабежи и милостиня.
Така се стига до лятото на 2001 година Датата е 2 юни. Негов другар му се оплакал, че има проблем с надзирател на някакъв градеж и желал да го придружи, с цел да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до пердах. В един миг Стефан взел парче кабел и го увил към врата на пазача. Удушил го. В следствие го обрали. Взели му каквото намерили - облеклата, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на идващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.
Година по-късно е наказан на най-тежкото наказване – пожизнен затвор. В следствие получава и още една доживотна присъда – за ликвидиране на малолетно момче още веднъж в съучастничество с различен, като момчето се намирало в безпомощно положение. Това закононарушение е осъществено единствено три месеца по-рано – на 10.03.2021 година
След двете убийства и общо пет присъди за обир, Стефан получава едно най-общо тежко наказване - пожизнен затвор при първичен „ специфичен ” режим. Изтърпява наказването в Бургас, а през 2014 година, по негово предпочитание, го местят в пандиза в Стара Загора. „ Специалният ” режим е сменен със „ непоколебим ”. На 19.08.2015г. убиецът е изведен от зоната с нараснала сигурност и е настанен в общи пространства. От месец февруари 2016г. работи в мебелния завод в корпуса на пандиза.
На няколко пъти е подавал молба за намаляване на присъдата, само че исковете му са били отхвърляни заради това, че не е изтърпял най-малко 20 години от наказването си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан още веднъж подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като желае подмяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят настояването му с претекстовете, че не е налице трайна позитивна смяна в съзнанието и държанието на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е показал трайна наклонност за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан апелира решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче единствено удостоверява определението на първоинстанционния съд. То е дефинитивно, а с цел да направи нов опит за понижаване на присъдата си, Стефан би трябвало да изчака най-малко две години.
Прочетете още
Роден е в Казанлък на 31.03.1980 година, само че живее в Бузовград. Както е с всеки нечовечен убиец, още първите години, фамилното огнище и другарската среда на Стефан, може би дефинират и ориста му – да прекара живота си зад решетките.
Майка му го изоставя още като бебе в болничното заведение. Отглеждат го единствено татко му и неговата майка. Още от дребен е проблематично дете, страда от липса на обикновено детство. Започва с дребни обири, и то от личното си семейство. Когато е единствено на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите по какъв начин играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, постоянно губел.
Не се е справял със селските учебни заведения и е посещавал учебно заведение за бавноразвиващи. Водили го несъответстващ - не можел да се концентрира и елементарно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля нощните заведения от това време. Когато е 14-15-годишен подхваща и втората си кражба – на личния си дядо. Организирал се със свои другари бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не разкрили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили " заработеното " за ястие, пиянство и проститутки.
Като схванал дядото безусловно полудял. Доведеният му внук избягал, само че полиция и детска педагогическа стая бързо го разкрили и задържали. После се преместил в Казанлък, с цел да не бъде обичай и унизен.
През 1998 година Стефан почнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били най-вече дами. Избирал ги на инцидентен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, защото знаел по кое време взимат заплати. Отивал пийнал с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 сходни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен период. Мотивите били, че това е първо престъпно проявяване и жертвите му се разминали единствено с нерешителност.
След условната присъда Стефан се кротва, само че за малко. След към година се мести в Бургас. Отново се забърква с локални бандите и отново избира лесното в живота – обири, грабежи и милостиня.
Така се стига до лятото на 2001 година Датата е 2 юни. Негов другар му се оплакал, че има проблем с надзирател на някакъв градеж и желал да го придружи, с цел да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до пердах. В един миг Стефан взел парче кабел и го увил към врата на пазача. Удушил го. В следствие го обрали. Взели му каквото намерили - облеклата, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на идващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.
Година по-късно е наказан на най-тежкото наказване – пожизнен затвор. В следствие получава и още една доживотна присъда – за ликвидиране на малолетно момче още веднъж в съучастничество с различен, като момчето се намирало в безпомощно положение. Това закононарушение е осъществено единствено три месеца по-рано – на 10.03.2021 година
След двете убийства и общо пет присъди за обир, Стефан получава едно най-общо тежко наказване - пожизнен затвор при първичен „ специфичен ” режим. Изтърпява наказването в Бургас, а през 2014 година, по негово предпочитание, го местят в пандиза в Стара Загора. „ Специалният ” режим е сменен със „ непоколебим ”. На 19.08.2015г. убиецът е изведен от зоната с нараснала сигурност и е настанен в общи пространства. От месец февруари 2016г. работи в мебелния завод в корпуса на пандиза.
На няколко пъти е подавал молба за намаляване на присъдата, само че исковете му са били отхвърляни заради това, че не е изтърпял най-малко 20 години от наказването си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан още веднъж подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като желае подмяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят настояването му с претекстовете, че не е налице трайна позитивна смяна в съзнанието и държанието на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е показал трайна наклонност за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан апелира решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче единствено удостоверява определението на първоинстанционния съд. То е дефинитивно, а с цел да направи нов опит за понижаване на присъдата си, Стефан би трябвало да изчака най-малко две години.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ