Ормузкият проток се превръща в най-скъпия воден път в света след 300% скок на рисковите премии
Ормузкият пролив се трансформира в най-скъпия воден път в света след внезапен скок на застрахователните награди поради възходящото напрежение в района. Ракетните закани, увеличените разноски за застраховки и прекъснатите морски направления към този момент трансформират търговията през основния кулоар, а последствията може да бъдат усетени от потребителите в границите на седмици.
Тесният морски проход свързва Персийския залив с Оманския залив и останалата част от света. Обикновено през него минават към 20% от международната търговия с нефт и 30% от световните доставки на торове. В последните седмици обаче регионът се трансформира в основна точка на напрежение в иранската война, която към този момент навлиза в третата си седмица, като петролът и корабоплаването се оказват на фронтовата линия на икономическото опълчване.
„ Това, което в миналото беше сензитивна към разстройства среда, в този момент се е трансформирало в непрекъснато враждебна оперативна зона, където жизнеспособността на пътуванията, приемането от застрахователите и тактическите условия в действително време са съществени ограничавания “, разяснява пред Euronews Марко Форджоне, шеф на основания във Англия Chartered Institute of Export and International Trade.
Въпреки обещанията на Съединени американски щати да облекчат усложненията в Ормузкия пролив, стотици кораби и танкери не престават да стоят без придвижване от двете страни на водния път. Ракетните офанзиви, заканите от мини и разполагането на военноморски сили внезапно понижиха корабоплаването, усилиха застрахователните разноски и сложиха енергийните пазари в спешен режим.
Застраховките против боен риск за кораби, преминаващи през протока, са се нараснали доста от началото на спора. По думите на Форджоне, въпреки покритието за малко да е било оттеглено, наградите са нарастнали с сред 200% и 300%, което мъчно може да се поддържа в дълготраен проект.
Преди рецесията застраховката против боен риск за транспортен съд в Персийския залив е варирала сред 0,02% и 0,05% от цената на плавателния съд. От началото на военните дейности обаче наградите са скочили до сред 0,5% и 1% от цената на кораба или даже повече.
Това значи, че за танкер на стойност 120 млн. $ общоприета награда от към 40 хиляди $ може да доближи сред 600 хиляди и 1,2 млн. $ за едно пътешестване. Според специалисти този скок евентуално ще се отрази върху цените на горивата и на редица артикули още в идващите седмици.
„ Този напън към този момент е повишил товарните цени за танкерите и когато тези разноски се трансферират през рафинериите и логистичните вериги, те в последна сметка доближават до потребителите посредством по-високи цени на горивата “, показва Форджоне.
Част от най-големите международни корабни компании, измежду които Maersk, MSC, CMA CGM и Hapag-Lloyd, към този момент са прекратили пътуванията през Персийския залив. Други отклоняват товарите си, което удължава времето за доставка.
Компаниите все по-често включват геополитическия риск в оперативното си обмисляне. Според Кристофър Лонг, шеф „ Разузнаване и риск “ в Neptune P2P Group, това включва по-внимателно наблюдаване на заканите, преоценка на маршрутите и гарантиране, че корабите минават през по-рискови зони с нараснала ситуационна информираност.
„ Компаниите също по този начин преразглеждат проектите си за изключителни обстановки, подготовката на екипажите и протоколите за връзка, тъй че корабите да могат да реагират по-ефективно, в случай че изискванията за сигурност се влошат “, споделя Лонг.
От комерсиална позиция специалистите акцентират, че укрепването на устойчивостта на веригите за доставки към този момент е стратегически приоритет за бизнеса. Ограничените различни направления поради географията на района значат, че фирмите разполагат с малко благоприятни условия за заобикаляне на риска.
Затова диверсификацията на веригите за доставки се преглежда като основен инструмент за понижаване на зависимостта от съответни сътрудници и за по-ефективно вдишване на сходни стопански шокове.
От началото на спора минимум 16 кораба са били нападнати или развалени. В отговор Съединени американски щати дадоха обещание военноморски конвой за търговски кораби и танкери, преминаващи през Ормузкия пролив.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп също прикани страни, мощно подвластни от артикули от Персийския залив – измежду които Китай, Япония, Южна Корея, Франция и Обединеното кралство, да изпратят военни кораби, които да подсигуряват безвреден морски кулоар.
Според Лонг военноморските ескорти могат да обезпечат значим пласт отбрана, само че фирмите евентуално ще продължат да преглеждат протока като високорискова оперативна зона.
Междувременно Иран ускорява предизвестията си, че може да държи Ормузкия пролив на практика затворен, като предизвестява корабите да не го пресичат с риск от офанзива.
Експерти предизвестяват, че продължителна акция за нарушение на морската търговия може да дестабилизира международната стопанска система, а следствията от сходен сюжет може да се усещат години.
Икономисти означават, че в случай че военните дейности в региона продължат, светът може да се изправи пред по-дългосрочна икономическа неустановеност. Според търговски специалисти държавните управления и бизнесът би трябвало да засилят напъните си за подсилване на икономическата сигурност посредством разширение на комерсиалните съглашения и достъпа до нови пазари.
Това би разрешило на фирмите да диверсифицират своите вериги за доставки и да основат различни източници на доставяне, които да им оказват помощ да преминат по-лесно през бъдещи рецесии.
Тесният морски проход свързва Персийския залив с Оманския залив и останалата част от света. Обикновено през него минават към 20% от международната търговия с нефт и 30% от световните доставки на торове. В последните седмици обаче регионът се трансформира в основна точка на напрежение в иранската война, която към този момент навлиза в третата си седмица, като петролът и корабоплаването се оказват на фронтовата линия на икономическото опълчване.
„ Това, което в миналото беше сензитивна към разстройства среда, в този момент се е трансформирало в непрекъснато враждебна оперативна зона, където жизнеспособността на пътуванията, приемането от застрахователите и тактическите условия в действително време са съществени ограничавания “, разяснява пред Euronews Марко Форджоне, шеф на основания във Англия Chartered Institute of Export and International Trade.
Въпреки обещанията на Съединени американски щати да облекчат усложненията в Ормузкия пролив, стотици кораби и танкери не престават да стоят без придвижване от двете страни на водния път. Ракетните офанзиви, заканите от мини и разполагането на военноморски сили внезапно понижиха корабоплаването, усилиха застрахователните разноски и сложиха енергийните пазари в спешен режим.
Застраховките против боен риск за кораби, преминаващи през протока, са се нараснали доста от началото на спора. По думите на Форджоне, въпреки покритието за малко да е било оттеглено, наградите са нарастнали с сред 200% и 300%, което мъчно може да се поддържа в дълготраен проект.
Преди рецесията застраховката против боен риск за транспортен съд в Персийския залив е варирала сред 0,02% и 0,05% от цената на плавателния съд. От началото на военните дейности обаче наградите са скочили до сред 0,5% и 1% от цената на кораба или даже повече.
Това значи, че за танкер на стойност 120 млн. $ общоприета награда от към 40 хиляди $ може да доближи сред 600 хиляди и 1,2 млн. $ за едно пътешестване. Според специалисти този скок евентуално ще се отрази върху цените на горивата и на редица артикули още в идващите седмици.
„ Този напън към този момент е повишил товарните цени за танкерите и когато тези разноски се трансферират през рафинериите и логистичните вериги, те в последна сметка доближават до потребителите посредством по-високи цени на горивата “, показва Форджоне.
Част от най-големите международни корабни компании, измежду които Maersk, MSC, CMA CGM и Hapag-Lloyd, към този момент са прекратили пътуванията през Персийския залив. Други отклоняват товарите си, което удължава времето за доставка.
Компаниите все по-често включват геополитическия риск в оперативното си обмисляне. Според Кристофър Лонг, шеф „ Разузнаване и риск “ в Neptune P2P Group, това включва по-внимателно наблюдаване на заканите, преоценка на маршрутите и гарантиране, че корабите минават през по-рискови зони с нараснала ситуационна информираност.
„ Компаниите също по този начин преразглеждат проектите си за изключителни обстановки, подготовката на екипажите и протоколите за връзка, тъй че корабите да могат да реагират по-ефективно, в случай че изискванията за сигурност се влошат “, споделя Лонг.
От комерсиална позиция специалистите акцентират, че укрепването на устойчивостта на веригите за доставки към този момент е стратегически приоритет за бизнеса. Ограничените различни направления поради географията на района значат, че фирмите разполагат с малко благоприятни условия за заобикаляне на риска.
Затова диверсификацията на веригите за доставки се преглежда като основен инструмент за понижаване на зависимостта от съответни сътрудници и за по-ефективно вдишване на сходни стопански шокове.
От началото на спора минимум 16 кораба са били нападнати или развалени. В отговор Съединени американски щати дадоха обещание военноморски конвой за търговски кораби и танкери, преминаващи през Ормузкия пролив.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп също прикани страни, мощно подвластни от артикули от Персийския залив – измежду които Китай, Япония, Южна Корея, Франция и Обединеното кралство, да изпратят военни кораби, които да подсигуряват безвреден морски кулоар.
Според Лонг военноморските ескорти могат да обезпечат значим пласт отбрана, само че фирмите евентуално ще продължат да преглеждат протока като високорискова оперативна зона.
Междувременно Иран ускорява предизвестията си, че може да държи Ормузкия пролив на практика затворен, като предизвестява корабите да не го пресичат с риск от офанзива.
Експерти предизвестяват, че продължителна акция за нарушение на морската търговия може да дестабилизира международната стопанска система, а следствията от сходен сюжет може да се усещат години.
Икономисти означават, че в случай че военните дейности в региона продължат, светът може да се изправи пред по-дългосрочна икономическа неустановеност. Според търговски специалисти държавните управления и бизнесът би трябвало да засилят напъните си за подсилване на икономическата сигурност посредством разширение на комерсиалните съглашения и достъпа до нови пазари.
Това би разрешило на фирмите да диверсифицират своите вериги за доставки и да основат различни източници на доставяне, които да им оказват помощ да преминат по-лесно през бъдещи рецесии.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ