Култура на пазарния принцип - мечтата на Бойко Борисов
Оркестрите на БНР трябвало, съгласно Бойко Борисов, вместо да стачкуват за по-високи заплати, да се водят от пазарния принцип на културата. Впечатляваща концепция. Пазете се, когато общественик мисли за културата, по този начин както мисли за битака. Да овластиш невидимата ръка на пазара и още по-невидимия й размахан междинен пръст, и да го стовариш върху културата, е най-бързият и забележително тъп метод да я унищожаваш. Ние се отнасяме с схващане, че сходен метод би задоволил скромните културни потребности на хората във властта. Нека обаче напомним каква би била културната среда, в случай че фактически победи пазарния принцип и няма други възможности.
Доста позната.
Началото на културната седмица е несъмнено. Понеделник. " Вражалец " . Още преди представлението във въздуха се носи едно еснафско примляскване от идното пиршество - ще гледаш онлайн Любо Нейков и Димитър Рачков. За теб това са " А " -то и " Я " -то на актьорската специалност. Причината е в един крайъгълен аршин, който от дълго време изповядваш: един артист е добър, в случай че го дават по малкия екран - майсторството му се мери по минутите телевизионно време, което получава в народен ефир. Това, че е изтъркан от има-няма 15 години, на теб не ти прави усещане - културата е просвета, тъй като не те изненадва, не те фрустрира, не те угрижва - един артист би трябвало да е предвидим като топла яхния с кюфтета и да провокира горе-долу същото чувство, когато го гледаш. А театърът? Театърът е едно добре прекарано време преди вечеря, а на излизане от спектакъла - още нахилен - би трябвало да зададеш с значима упоритост към останалите, с които си споделил чудесното зрелище, най-важният въпрос, който то е породило в теб - къде да ядем? От доста смехории си огладнял. Така най-обичаш.
Но хвани се, културната седмица продължава. На идващия ден: Бързи и гневни 18.
Пълен кино салон. Голям шлагер. Това е обичаният ти филм. Отново цялостно съвпадане сред пазарния принцип и естетическия ти аршин. Има нещо извънредно вълнуващо от това да гледаш два часа каскади с коли и да цъкаш с език - в случай че ти не си поцъкал с език като хората, никакво културно преживяване не си имал. Разбира се, би трябвало да прекалиш с пуканките, които да потушиш с кола - културата е постоянно придружена от хрупане. Би предпочел семки, само че те са непокътнати за идващото ти преживяване.
Сряда. Турско сериалче. Удобно, у дома. Налял си си това-онова. Драматургията е изпипана, съспенса - на всеки две минути. Камерата зуумва лицето на основната героиня, а към това зазвучава бурна напрегната музика - в случай че инцидентно не си забелязал, че става нещо значимо - следва и бракоразвод с мъжа й, тъй като е схванала, че е въпреки всичко брат й - да го забележиш. Това се споделя културка, братле.
Четвъртък. Книжка. Биография на прочут човек или приложна логика на психиката от вида " Как да успеем в живота и да вършим толкоз положително първо усещане, даже когато ответнитите, години по-късно, заболели от алцхаймер, търсят кварталния магазин, да имат мъждукаща визия за свръхважната ти личност ". Подарили са ти я за рождения ден, тъй като ти другояче пари за книги не даваш, да не си наивник. Глей какъв брой забавно - Стив Джобс бил безпаричен, пък след това станал богат. И ти по този начин!
Петък. Чалгичка. Време е към този момент. Цяла седмица се пържиш сред казаните на пазарната просвета, време да е да излееш от горната страна си най-врящия казан. Още към обяд на работа не те свърта и в главата ти вилнеят припевите " Ай-ле-лей ". Вече си заделил пари за салфетки, които да посипеш гордо върху главата си. Качествено преживяване.
Събота и неделя. Почивка. Преял си към този момент. Тогава някъде и ти попада новината, че Бойко мисли, че оркестрите на БНР би трябвало да се водят на пазарен принцип. А по този начин. Ашколсун! Пак ще гласоподавам за него. Като няма кой да ги слуша - закривай. Минимални заплати? Стига им. Да са мислили като са ставали музиканти. Ама я тая певачка по какъв начин хубаво пееше в петък вечер? Значи можело. Да се учат от нея. Подай ракията там.
Автор: Райко Байчев
Доста позната.
Началото на културната седмица е несъмнено. Понеделник. " Вражалец " . Още преди представлението във въздуха се носи едно еснафско примляскване от идното пиршество - ще гледаш онлайн Любо Нейков и Димитър Рачков. За теб това са " А " -то и " Я " -то на актьорската специалност. Причината е в един крайъгълен аршин, който от дълго време изповядваш: един артист е добър, в случай че го дават по малкия екран - майсторството му се мери по минутите телевизионно време, което получава в народен ефир. Това, че е изтъркан от има-няма 15 години, на теб не ти прави усещане - културата е просвета, тъй като не те изненадва, не те фрустрира, не те угрижва - един артист би трябвало да е предвидим като топла яхния с кюфтета и да провокира горе-долу същото чувство, когато го гледаш. А театърът? Театърът е едно добре прекарано време преди вечеря, а на излизане от спектакъла - още нахилен - би трябвало да зададеш с значима упоритост към останалите, с които си споделил чудесното зрелище, най-важният въпрос, който то е породило в теб - къде да ядем? От доста смехории си огладнял. Така най-обичаш.
Но хвани се, културната седмица продължава. На идващия ден: Бързи и гневни 18.
Пълен кино салон. Голям шлагер. Това е обичаният ти филм. Отново цялостно съвпадане сред пазарния принцип и естетическия ти аршин. Има нещо извънредно вълнуващо от това да гледаш два часа каскади с коли и да цъкаш с език - в случай че ти не си поцъкал с език като хората, никакво културно преживяване не си имал. Разбира се, би трябвало да прекалиш с пуканките, които да потушиш с кола - културата е постоянно придружена от хрупане. Би предпочел семки, само че те са непокътнати за идващото ти преживяване.
Сряда. Турско сериалче. Удобно, у дома. Налял си си това-онова. Драматургията е изпипана, съспенса - на всеки две минути. Камерата зуумва лицето на основната героиня, а към това зазвучава бурна напрегната музика - в случай че инцидентно не си забелязал, че става нещо значимо - следва и бракоразвод с мъжа й, тъй като е схванала, че е въпреки всичко брат й - да го забележиш. Това се споделя културка, братле.
Четвъртък. Книжка. Биография на прочут човек или приложна логика на психиката от вида " Как да успеем в живота и да вършим толкоз положително първо усещане, даже когато ответнитите, години по-късно, заболели от алцхаймер, търсят кварталния магазин, да имат мъждукаща визия за свръхважната ти личност ". Подарили са ти я за рождения ден, тъй като ти другояче пари за книги не даваш, да не си наивник. Глей какъв брой забавно - Стив Джобс бил безпаричен, пък след това станал богат. И ти по този начин!
Петък. Чалгичка. Време е към този момент. Цяла седмица се пържиш сред казаните на пазарната просвета, време да е да излееш от горната страна си най-врящия казан. Още към обяд на работа не те свърта и в главата ти вилнеят припевите " Ай-ле-лей ". Вече си заделил пари за салфетки, които да посипеш гордо върху главата си. Качествено преживяване.
Събота и неделя. Почивка. Преял си към този момент. Тогава някъде и ти попада новината, че Бойко мисли, че оркестрите на БНР би трябвало да се водят на пазарен принцип. А по този начин. Ашколсун! Пак ще гласоподавам за него. Като няма кой да ги слуша - закривай. Минимални заплати? Стига им. Да са мислили като са ставали музиканти. Ама я тая певачка по какъв начин хубаво пееше в петък вечер? Значи можело. Да се учат от нея. Подай ракията там.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ