Елена Чаушева: След раздялата с Канарите умирах всеки ден
Оркестър " Канарите " е любовта на живота ми. От първото свирене до последния ден - всичко там беше неповторимо! Страхотни страсти! Аз пях 14 години с " Канарите " и това е времето, в което станах Елена Чаушева и допих известност с красивия репертоар, който създадохме.
Така стартира описа си националната певица Елена Чаушева. Въпреки че не може да живее без оркестъра, тя го напуща. Обаче не може да диша без публиката си, без сцената и " Канарите ". Успява да издържи по този начин единствено 2 месеца и отпътува за Австрия. Годината е 1989. Там работи в библиотеката в Линц. Връща се в България след 4 години и половина. “Фрау Елена, аз знам, че няма да се върнете при нас - с тези думи я изпраща собственичката на библиотеката. - Вие отивате там, където би трябвало да сте ”. И се оказва права.
Елена Чаушева остава в България, само че не се връща на сцената. “Имах предложения от разнообразни оркестри, само че на никое място не усещах атмосферата и силата, която цареше в " Канарите ", изяснява решението си тя. - Нямаше различен заслужен оркестър, не можех да пея с различен. След “Канарите ” 20 години нямах изяви на сватби. Пеех на частни празненства, в зимни стратегии в Банско, само че не и с оркестър. Емоционално не можех да се разделя с тях. Това, което имахме дружно, не го намирах на никое място. Въпреки че напуснах, нищо неприятно не се случи сред нас и до през днешния ден сме положителни другари ”.
А всичко стартира инцидентно и нестабилно. “Беше 1974 година, аз работех с Димо Айваза и двамата получихме оферта да заминем за Югославия. Бях първата певица с покана да пее в Белград. Трябваше да подпиша контракта в ресторант “Златната рибка ”, представителите на Югославия бяха там. В същото време при нас пристигна Атанас Стоев и сподели, че събира оркестър. Попита ме дали ще отида с него. Дъщеричката ми беше на 2 години, нямаше по какъв начин да я оставя. Това ме накара да се откажа от Белград, да приема да остана тук и да работя с този нов оркестър, който още даже нямаше име ”, спомня си Елена Чаушева.
Певицата не съжалява нито за момент за решението си. Направили страхотни шлагери - “Кара Кольо ”, моята емблема ”Дано, Данке ”, ”Бедни и богати ”, ”Бяла Калина ”, ”Румена мома ”, които и през днешния ден не престават да са съвременни. В “Канарите ” тогава като че ли горящ огън, който не можел да бъде изгасен. Името на оркестъра се наложило единствено за 1 година поради шармантното му наличие на сцената. Репертоарът му се състоял единствено от шлагери. А и до през днешния ден няма оркестър, който да свири на женитба и да не извършва хората и песните на “Канарите ”.
Оркестрантите са сплотени и в живота. “При нас имаше изключителна дисциплинираност - може да дойдеш по-рано, по-късно - в никакъв случай. Нито за подготовка, нито за концерт. Само веднъж закъснях и тогава бяха попитали ръководителя Наско Стоев къде е Елена. Той отвърнал, че би трябвало да съм умряла, с цел да не съм пристигнала. А аз катастрофирах оня ден - доста тежка злополука ”, спомня си певицата.
Режимът в " Канарите " бил смъртоносен. Всяка вечер пеели, всяка събота и неделя били по сватби. Ако имали 5-6 свободни часа - репетирали, правили музика и пишели текстове. " Освен това всеки имаше грижата за другия. Кларинетистът ни от Котел беше без къща - от всяко присъединяване заделяхме за тухли и цимент, с цел да има дом. Купувахме нови принадлежности, нови театрални тоалети. Всичко да е съвършено, беше грижа на целия оркестър ”, споделя Елена.
Една преживелица в Музикалната академия в Пловдив я връща на сцената след 20-годишно спиране. “Покани ме да пея там една преподавателка, която защитаваше доцентура. След осъществяването ми излязохме пред залата. При мен се приближи един студент и ми сподели, че пея също като Елена Чаушева. Аз го попитах “А аз коя съм? ”, на което той отвърна “Не знам ”. Изтръпнах! Разбрах, че съм изгубила едно цяло потомство, тъй като 20-годишните в този момент не знаят даже по какъв начин наподобявам. Докато не бях на сцената, аз нямах нито записи в малкия екран, нито концерти. Много се разстроих и разбрах, че е време да се върна. “Дал ти Господ глас, а ти се криеш - от кого и за какво ", попитала сама себе си.
Скоро по-късно получила поредна покана от Конушенския оркестър и станала част от него. В момента пеят дружно.
Лили Иванова и Янка Рупкина пеят за Елена
Догодина Елена Чаушева има двоен празник - 70-годишен празник и 55 година на сцената. Ще го означи с концерт и двойно CD.
Това ще е вторият независим концерт. През 1997 година тя празнува 35 години на сцената с грандиозно зрелище на стадион “Локомотив ”. Тогава идват 15 000 души, за нея пеят приятелите Лили Иванова, Янка Рупкина, Вълчо Иванов, свири Иво Папазов. Тя се появява на сцената, качена на Харлей Дейвидсън. Еуфорията е неописуема.
“Аз съм една от дребното певици в страната, която след толкоз години на сцената няма публикуван независим диск. Отлагам го, тъй като все си мисля, че най-хубавото не съм го направила. Албумът ще бъде двоен - единият с осъществявания онлайн от сватби с оркестър “Канарите ”, а другият със студийни записи. Приемам като божа премия, че през годините съм пяла с най-хубавите оркестри и артисти. Това ми е давало самочувствие на певица. Животът ме срещна с Вълчо Иванов - мой любим и като артист, и като човек, със спокойната Елена Граматикова, която беше изключителна, сега работя с Таня Досева - доста умна и тънък човек. Сцената желае да работиш с хора, които те обичат, с цел да получаваш положителната сила от тях ”, споделя Елена Чаушева.
Страст по обувките
Eлена Чаушева стартира да пее на 16 година в Ансамбъла на българското радио и телевизия. Тя е създател на Шопския отбор, на ансамбъла в Правец, на отбор Тракия, основателка и първа солистка на оркестъра на Иво Папазов и на “Канарите ”. “Представяте ли си какъв брой къщи съм построила и какъв брой основи съм положила. За моя горделивост отвред, където съм предходна, съм оставила вишневи градини ”, споделя тя.
Почитателите на фолклорната музика я дефинират като най-шармантната певица на българската сцена. Тя постоянно наподобява като излязла от фешън списание, а пристрастеността към красивите обувки е напълнила уютния дом се безчет кутии. " Някои обувки не ми стават, само че тъй като са прелестни, съм си ги купила просто да ги виждам и да им се веселя ", споделя с усмивка певицата.
Музикална школа
Певицата дефинира актуалните си изяви с Конушенския оркестър като спокойни и разтоварващи. " След песните ми с Елена Граматикова най-хубавите си дуетни осъществявания записах с Таня Досева - споделя тя. - Атмосферата в Конушенския оркестър е изключителна. Таня Досева е единственият артист, с който върша записи сега, и се усещам доста удобно с нея в студиото. Дано ни стигне времето да издадем собствен независим диск ".
Двете певици желаят да създадат музикална школа, в която да предадат уменията си да извършват национални песни на надарени деца. В момента търсят уместно помещение.
Мама Льони скърби за Патерицата
" Аз познавам всички борци, тъй като бях доста близка с треньора на ЦСКА и националния тим Янчо Патриков. Познавам ги от времето, когато бяха деца и юноши, от Олимпийски очаквания. Бях другар с най-големите борци в България, не с подстригани момчета - Жоро и Васко Илиеви, Боян Радев, Сашо Томов, Гошо Мърков, Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Петър Киров. На всички съм пяла. През годините съм поддържала връзка с тях, даже когато не съм пеела. Те постоянно бяха на моите рождени дни, за всички тях бях мама Льони. Спортът възпитава в дисциплинираност и отговорност и по тази причина прави спортистите други, разнообразни от останалите. И това си личеше в живота им. Борците бяха неповторими, същински момчета, хора на достойнството. Мъже, които в никакъв случай няма да оставят приятеля си в потребност. Когато изгубих тези момчета, изпитах ужасно обезсърчение и тъга ", споделя певицата.
Елена Чаушева и до момента скърби за две от най-близките си момчета - Петър Петров-Патерицата и Георги Калапатиров, прочут като Жоро Италианеца. Те обаче не престават да са с нея и през днешния ден - гледат я от фотоси, сложени в рамки в дома. След убийството на Жоро Италианеца тя основава национална ария в негова памет.
И Пешо, и Жоро умират под дъжд от патрони, а следствията за убийствата им са от дълго време прекъснати като неразкрити. Бившият републикански първенец по битка и осигурител от " Клуб 777 " Петър Петров-Патерицата умира малко след среднощ на 20 март 1998 година на ул. " Кичево " в кв. " Кючук Париж ". Прострелян е в джипа си " Мицубиши Паджеро " на път към своя апартамент.
Георги Калапатиров - създателят на " Клуб 777 ", пък е убит на Гребната база в Пловдив 3 години по-рано. И по двете убийства няма нито арестувани, нито наказани.
Всяка година останалите им живи другари и фамилиите им почитат паметта на Пешо Патерицата и Жоро Италианеца на лобните им места.
" В началото, когато борците ме канеха да пея на спортните им лагери, ми беше необичайно, тъй като те преди този момент не бяха слушали национална музика. Но на второто, на третото ми присъединяване пред тях към този момент пееха с мен ", споделя тя.
След години с Петър Петров-Патерицата създали музикална къща " Зодиак ". " Бяха запалени момчета, вложиха. Откупувахме авторски права на песни от сърбите. Поп-фолкът таман навлизаше мощно и те споделяха, че би трябвало да запазим националната ария. Затова канехме разнообразни оркестри да изнасят огромни представления за хората без вход. В ресторант " Кемера " свиреха " Канарите ", " Орфей ", Конушенската група ", спомня си Елена.
Петър Петров-Патерицата финансира през 1996 година националния конкурс " Бялата роза " в памет на националната певица Недялка Керанова. Само 400 $ били даренията, всичко останало платил той и още един герой - Стоян Ненчев - Цеко. В журито взели участие най-големите имена - Вълкана Стоянова, Петко Радев, Атанас Стоев, Вълчо Иванов, Валя Балканска, Елена Граматикова.
" Дойдоха да се състезават деца от музикалните учебни заведения в Котел и в Широка лъка. Идеята беше всяка година състезанието да се организира в памет на друг национален артист.
На този първи конкурс участваха две млади девойки, които в този момент са доста известни певици - ДесиСлава и Емилия. Тогава те получиха награди, а ние, експертите, видяхме, че са подготвени изпълнителки с бъдеще. Тъжното е, че нямаше хора да финансират националните певици и те отидоха да се изявяват в областта на поп-фолка, тъй като шансове за оцеляване във фолклора нямаше ", декларира певицата.
За новите: ДесиСлава е наслада, Джена убива с гласа си
ДесиСлава за мен сега е една от най-кадърните в страната - изпява ти национална ария съвършено като национална певица, джаз пее като джазменка, поп като поп певица. При това тя не имитира, а поставя и своята страст. Уникален глас и неповторим музикант. Страшно музикална, в никакъв случай нищо не изпуска. Рядка наслада!
Има още едно ужасно момиче - Джена. Много преди да стане снаха на " Канарите ", аз я познавам като изпълнителка на фолклорни песни от музикалното учебно заведение в Котел. Тя те убива с гласа си! Как да не скърбя, че никой не влага във фолклора!, ядосва се Елена.
Така стартира описа си националната певица Елена Чаушева. Въпреки че не може да живее без оркестъра, тя го напуща. Обаче не може да диша без публиката си, без сцената и " Канарите ". Успява да издържи по този начин единствено 2 месеца и отпътува за Австрия. Годината е 1989. Там работи в библиотеката в Линц. Връща се в България след 4 години и половина. “Фрау Елена, аз знам, че няма да се върнете при нас - с тези думи я изпраща собственичката на библиотеката. - Вие отивате там, където би трябвало да сте ”. И се оказва права.
Елена Чаушева остава в България, само че не се връща на сцената. “Имах предложения от разнообразни оркестри, само че на никое място не усещах атмосферата и силата, която цареше в " Канарите ", изяснява решението си тя. - Нямаше различен заслужен оркестър, не можех да пея с различен. След “Канарите ” 20 години нямах изяви на сватби. Пеех на частни празненства, в зимни стратегии в Банско, само че не и с оркестър. Емоционално не можех да се разделя с тях. Това, което имахме дружно, не го намирах на никое място. Въпреки че напуснах, нищо неприятно не се случи сред нас и до през днешния ден сме положителни другари ”.
А всичко стартира инцидентно и нестабилно. “Беше 1974 година, аз работех с Димо Айваза и двамата получихме оферта да заминем за Югославия. Бях първата певица с покана да пее в Белград. Трябваше да подпиша контракта в ресторант “Златната рибка ”, представителите на Югославия бяха там. В същото време при нас пристигна Атанас Стоев и сподели, че събира оркестър. Попита ме дали ще отида с него. Дъщеричката ми беше на 2 години, нямаше по какъв начин да я оставя. Това ме накара да се откажа от Белград, да приема да остана тук и да работя с този нов оркестър, който още даже нямаше име ”, спомня си Елена Чаушева.
Певицата не съжалява нито за момент за решението си. Направили страхотни шлагери - “Кара Кольо ”, моята емблема ”Дано, Данке ”, ”Бедни и богати ”, ”Бяла Калина ”, ”Румена мома ”, които и през днешния ден не престават да са съвременни. В “Канарите ” тогава като че ли горящ огън, който не можел да бъде изгасен. Името на оркестъра се наложило единствено за 1 година поради шармантното му наличие на сцената. Репертоарът му се състоял единствено от шлагери. А и до през днешния ден няма оркестър, който да свири на женитба и да не извършва хората и песните на “Канарите ”.
Оркестрантите са сплотени и в живота. “При нас имаше изключителна дисциплинираност - може да дойдеш по-рано, по-късно - в никакъв случай. Нито за подготовка, нито за концерт. Само веднъж закъснях и тогава бяха попитали ръководителя Наско Стоев къде е Елена. Той отвърнал, че би трябвало да съм умряла, с цел да не съм пристигнала. А аз катастрофирах оня ден - доста тежка злополука ”, спомня си певицата.
Режимът в " Канарите " бил смъртоносен. Всяка вечер пеели, всяка събота и неделя били по сватби. Ако имали 5-6 свободни часа - репетирали, правили музика и пишели текстове. " Освен това всеки имаше грижата за другия. Кларинетистът ни от Котел беше без къща - от всяко присъединяване заделяхме за тухли и цимент, с цел да има дом. Купувахме нови принадлежности, нови театрални тоалети. Всичко да е съвършено, беше грижа на целия оркестър ”, споделя Елена.
Една преживелица в Музикалната академия в Пловдив я връща на сцената след 20-годишно спиране. “Покани ме да пея там една преподавателка, която защитаваше доцентура. След осъществяването ми излязохме пред залата. При мен се приближи един студент и ми сподели, че пея също като Елена Чаушева. Аз го попитах “А аз коя съм? ”, на което той отвърна “Не знам ”. Изтръпнах! Разбрах, че съм изгубила едно цяло потомство, тъй като 20-годишните в този момент не знаят даже по какъв начин наподобявам. Докато не бях на сцената, аз нямах нито записи в малкия екран, нито концерти. Много се разстроих и разбрах, че е време да се върна. “Дал ти Господ глас, а ти се криеш - от кого и за какво ", попитала сама себе си.
Скоро по-късно получила поредна покана от Конушенския оркестър и станала част от него. В момента пеят дружно.
Лили Иванова и Янка Рупкина пеят за Елена
Догодина Елена Чаушева има двоен празник - 70-годишен празник и 55 година на сцената. Ще го означи с концерт и двойно CD.
Това ще е вторият независим концерт. През 1997 година тя празнува 35 години на сцената с грандиозно зрелище на стадион “Локомотив ”. Тогава идват 15 000 души, за нея пеят приятелите Лили Иванова, Янка Рупкина, Вълчо Иванов, свири Иво Папазов. Тя се появява на сцената, качена на Харлей Дейвидсън. Еуфорията е неописуема.
“Аз съм една от дребното певици в страната, която след толкоз години на сцената няма публикуван независим диск. Отлагам го, тъй като все си мисля, че най-хубавото не съм го направила. Албумът ще бъде двоен - единият с осъществявания онлайн от сватби с оркестър “Канарите ”, а другият със студийни записи. Приемам като божа премия, че през годините съм пяла с най-хубавите оркестри и артисти. Това ми е давало самочувствие на певица. Животът ме срещна с Вълчо Иванов - мой любим и като артист, и като човек, със спокойната Елена Граматикова, която беше изключителна, сега работя с Таня Досева - доста умна и тънък човек. Сцената желае да работиш с хора, които те обичат, с цел да получаваш положителната сила от тях ”, споделя Елена Чаушева.
Страст по обувките
Eлена Чаушева стартира да пее на 16 година в Ансамбъла на българското радио и телевизия. Тя е създател на Шопския отбор, на ансамбъла в Правец, на отбор Тракия, основателка и първа солистка на оркестъра на Иво Папазов и на “Канарите ”. “Представяте ли си какъв брой къщи съм построила и какъв брой основи съм положила. За моя горделивост отвред, където съм предходна, съм оставила вишневи градини ”, споделя тя.
Почитателите на фолклорната музика я дефинират като най-шармантната певица на българската сцена. Тя постоянно наподобява като излязла от фешън списание, а пристрастеността към красивите обувки е напълнила уютния дом се безчет кутии. " Някои обувки не ми стават, само че тъй като са прелестни, съм си ги купила просто да ги виждам и да им се веселя ", споделя с усмивка певицата.
Музикална школа
Певицата дефинира актуалните си изяви с Конушенския оркестър като спокойни и разтоварващи. " След песните ми с Елена Граматикова най-хубавите си дуетни осъществявания записах с Таня Досева - споделя тя. - Атмосферата в Конушенския оркестър е изключителна. Таня Досева е единственият артист, с който върша записи сега, и се усещам доста удобно с нея в студиото. Дано ни стигне времето да издадем собствен независим диск ".
Двете певици желаят да създадат музикална школа, в която да предадат уменията си да извършват национални песни на надарени деца. В момента търсят уместно помещение.
Мама Льони скърби за Патерицата
" Аз познавам всички борци, тъй като бях доста близка с треньора на ЦСКА и националния тим Янчо Патриков. Познавам ги от времето, когато бяха деца и юноши, от Олимпийски очаквания. Бях другар с най-големите борци в България, не с подстригани момчета - Жоро и Васко Илиеви, Боян Радев, Сашо Томов, Гошо Мърков, Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Петър Киров. На всички съм пяла. През годините съм поддържала връзка с тях, даже когато не съм пеела. Те постоянно бяха на моите рождени дни, за всички тях бях мама Льони. Спортът възпитава в дисциплинираност и отговорност и по тази причина прави спортистите други, разнообразни от останалите. И това си личеше в живота им. Борците бяха неповторими, същински момчета, хора на достойнството. Мъже, които в никакъв случай няма да оставят приятеля си в потребност. Когато изгубих тези момчета, изпитах ужасно обезсърчение и тъга ", споделя певицата.
Елена Чаушева и до момента скърби за две от най-близките си момчета - Петър Петров-Патерицата и Георги Калапатиров, прочут като Жоро Италианеца. Те обаче не престават да са с нея и през днешния ден - гледат я от фотоси, сложени в рамки в дома. След убийството на Жоро Италианеца тя основава национална ария в негова памет.
И Пешо, и Жоро умират под дъжд от патрони, а следствията за убийствата им са от дълго време прекъснати като неразкрити. Бившият републикански първенец по битка и осигурител от " Клуб 777 " Петър Петров-Патерицата умира малко след среднощ на 20 март 1998 година на ул. " Кичево " в кв. " Кючук Париж ". Прострелян е в джипа си " Мицубиши Паджеро " на път към своя апартамент.
Георги Калапатиров - създателят на " Клуб 777 ", пък е убит на Гребната база в Пловдив 3 години по-рано. И по двете убийства няма нито арестувани, нито наказани.
Всяка година останалите им живи другари и фамилиите им почитат паметта на Пешо Патерицата и Жоро Италианеца на лобните им места.
" В началото, когато борците ме канеха да пея на спортните им лагери, ми беше необичайно, тъй като те преди този момент не бяха слушали национална музика. Но на второто, на третото ми присъединяване пред тях към този момент пееха с мен ", споделя тя.
След години с Петър Петров-Патерицата създали музикална къща " Зодиак ". " Бяха запалени момчета, вложиха. Откупувахме авторски права на песни от сърбите. Поп-фолкът таман навлизаше мощно и те споделяха, че би трябвало да запазим националната ария. Затова канехме разнообразни оркестри да изнасят огромни представления за хората без вход. В ресторант " Кемера " свиреха " Канарите ", " Орфей ", Конушенската група ", спомня си Елена.
Петър Петров-Патерицата финансира през 1996 година националния конкурс " Бялата роза " в памет на националната певица Недялка Керанова. Само 400 $ били даренията, всичко останало платил той и още един герой - Стоян Ненчев - Цеко. В журито взели участие най-големите имена - Вълкана Стоянова, Петко Радев, Атанас Стоев, Вълчо Иванов, Валя Балканска, Елена Граматикова.
" Дойдоха да се състезават деца от музикалните учебни заведения в Котел и в Широка лъка. Идеята беше всяка година състезанието да се организира в памет на друг национален артист.
На този първи конкурс участваха две млади девойки, които в този момент са доста известни певици - ДесиСлава и Емилия. Тогава те получиха награди, а ние, експертите, видяхме, че са подготвени изпълнителки с бъдеще. Тъжното е, че нямаше хора да финансират националните певици и те отидоха да се изявяват в областта на поп-фолка, тъй като шансове за оцеляване във фолклора нямаше ", декларира певицата.
За новите: ДесиСлава е наслада, Джена убива с гласа си
ДесиСлава за мен сега е една от най-кадърните в страната - изпява ти национална ария съвършено като национална певица, джаз пее като джазменка, поп като поп певица. При това тя не имитира, а поставя и своята страст. Уникален глас и неповторим музикант. Страшно музикална, в никакъв случай нищо не изпуска. Рядка наслада!
Има още едно ужасно момиче - Джена. Много преди да стане снаха на " Канарите ", аз я познавам като изпълнителка на фолклорни песни от музикалното учебно заведение в Котел. Тя те убива с гласа си! Как да не скърбя, че никой не влага във фолклора!, ядосва се Елена.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ