Днес цензурата брани интереси
Оригиналното заглавие на текста, оповестен в портал " Култура " е " Независимостта и свободата на словото ".
През 1948 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Всеобщата декларация за правата на индивида. От тогавашните 58 страни, членуващи в Организация на обединените нации, 48 са дали своят вот " за ", нито един " срещу ", осем са се въздържали и две не са дали своят вот. Шест от страните, които не са подкрепили Декларацията, са от новосформирания руски блок.
Сред четирите съществени свободи преди всичко в Декларацията е сложена свободата на словото. През 2008 година Народното събрание на Република България приема декларация, в която декларира своята безапелационна поддръжка на интернационалния документ. Въпреки това, коства ми се, че в нашето общество и в нашите институции тази независимост не се прави оценка с полагащото ѝ се достолепие. Декларацията е призната точно тъй като посочените в нея свободи и в частност свободата на словото са били отнемани или ограничавани в предишното, а съществува такава заплаха и за в бъдеще. Целта на Декларацията е да отбрани правата на индивида, тъй като посредством тях се показва свободата, а свободата се нуждае от отбрана и отстояване.
В първия ден след деветосептемврийския прелом в Горноджумайския затвор е погубен основателят и основен редактор на вестник " Зора " Данаил Крапчев. Впоследствие бруталното ликвидиране е маскирано като самоубийство. По-късно убитият е наказан от така наречен " национален съд ". Последният брой на най-авторитетния в продължение на четвърт век български вестник излиза на 7 септември 1944 година Той е бил естрада на Димитър Талев, Йордан Йовков, Александър Божинов, Райко Алексиев.
Още от първите часове на отечественофронтовската власт наред с репресиите над неуместните персони стартират репресии и над свободното слово. В първия ден на " свободата " е спрян и най-масовият български вестник " Утро ", достигащ еднократен тираж 320 000 бр., само че четен действително от над един милион читатели, който излиза без спиране от 1911 година Негов постоянен помощник е Борис Руменов – Борю Зевзека. На 10 октомври 1944 година вечерта в дома му на ул. " Добри Войников " №29, идват двама въоръжени, единият от които е поетът и някогашен партизанин Станислав Вихров. Казват му, че е задържан, извеждат го и брутално го убиват. Трупът му, надупчен от патрони, е открит в Перловската река. След години килърът споделя на вдовицата му, че е прострелял мъжа ѝ по простъпка, тъй като го помислил за Елин Пелин. Въпреки че е насочен към хората с леви възгледи и е списван от леви интелектуалци, скоро след 9 септември 1944 година е спрян и в. " Заря ", който излиза от 1914 година и доближава тиражи до 112 000 бр. На 4 април 1945 година издателят му Атанас Дамянов е наказан от така наречен " национален съд " на дълги години затвор и са иззети всичките му движими и недвижими парцели.
Свободата на словото в България е задушена още от първия ден на комунистическата власт. През идващите 45 години всяка дума е под контрола на идеологическата цензура. Една от първите свободи, които нашето общество усети след 1989 година, беше свободата на словото. Тя не беше цялостна и не се реализира елементарно, само че въпреки всичко и до през днешния ден е една от действителните свободи.
За страдание ние нямаме традиция да ценим и браним тази независимост. В първите години на демокрацията обществото имаше сензитивност и реагираше против всеки опит за ограничение на свободата на словото. Постепенно чувствителността се притъпи. Притъпяването беше следен и дирижиран развой. Днес цензурата не е идеологическа, тъй като няма концепция, която да бъде бранена. Днес цензурата брани ползи.
Процесите, които се развиват в Българското национално радио – тези, които се прикриват и тези, които съумяват да изплуват на повърхността, са тревожни и рискови. Те са завоалирани във изречения, които ги омаловажават и оневиняват, само че даже откъслечните изречения провокират паника. Ние, които сме изживели половината от живота си в липса на независимост, знаем какъв брой тя е задушаваща и смазваща. Затова сме изключително чувствителни. Свобода за развлекателни излъчвания има и постоянно ще има. Те не пречат на ползите на никого. Не се занимават нито с Гешев, нито с Решетников, нито с продаването на национални ползи, нито с пазаруването на политици. Те основават идеална среда всичко това да се случва.
Силвия Великова беше застрашена, свалена от ефир и възобновена за часове. Това отключи верижен развой. Генералният шеф на БНР сякаш се опита да я отбрани, само че заканите към самия него явно надвишиха смелостта му. Казал на Силвия Великова: " Е, няма да си намериш работа на никое място! ". Какво е изразил с тези думи – опасност ли, състрадание ли, предизвестие ли или просто констатация. Което и от тези догатки да е правилно, е еднообразно тъжно и обезпокоително.
Вече от трийсет години в ефира излъчват десетки радиостанции, появяват се нови, други замлъкват, само че Националното радиото си остана едно. Самият този факт е към този момент самопризнание и оценка на слушателите. В Радиото от време на време се случват рецесии, които са като съсредоточена извадка от общото ни живеене в България.
В този случай рецесията е, че новият общоприет шеф явно е бил застрашен от незнайното задкулисие, което за нас, елементарните жители, си остава без цвят, без политическа багра, без име, без лице, без дух, без свяст, само че по тази причина пък с остатък от надменност, лакомия, чувство за всевластие и с убеждението, че съвестта на всеки " елементарен " жител може да бъде следена и направлявана в мечтаната от тях посока. Последващите дейности на новия общоприет шеф са под паника и безредни. Очевидно няма сили да застане против опасността. Но няма и задоволително религия в закона, и в обществото. А човек не може да се бори самичък, тъй като когато е самичък, може умерено да бъде заплашван.
По мотив на абсурда в Радиото ме попитаха: в свят на неистина ли живеем? Отвърнах – по скоро в свят на симулативност. Нищо не е такова, каквото е. Да, Радиото има нов шеф, който би трябвало да го управлява, само че в действителност го управлява различен. Има съд и прокуратура, само че те не правораздават, тъй като са под надзор. Има здравна система, само че тя е една бездънна яма, в която потъват парите на данъкоплатеца. Има учебни заведения и университети, в които преподавателите са административни чиновници. Над всичко витае чувството, че има незабележим и недостижим център, който дирижира живота в България. Не познаваме лицата на хората в този център, не знаем имената им, даже не знаем дали имат лица и имена. Заради всичко това ръководителят на Медийната комисия в Парламента може умерено да каже: " Айде стига с тая независимост на словото към този момент, вие луди ли сте, полудявате ли с тая независимост? "
В показателя за 2018 година на интернационалната организация " Репортери без граници ", която изследва свободата на медиите в 180 страни, България заема 111-о място. Тези разбори се употребяват с интернационален престиж. Те са знаци за обществата. Те явно демонстрират, че в България има проблеми, тъй като с всяка последваща година нашата страна пада все по-ниско в класацията. И тъкмо ръководителят на Медийната комисия избухва – " Айде стига с тая независимост на словото към този момент, вие луди ли сте, полудявате ли с тая независимост? Кое не му е свободно? "
Оттук е единствено крачка до " Айде стига с това минало, с този комунизъм, с тези учебници по история, би трябвало да се гледа напред към бъдещето ".
Всичко остава без цвят, без политическа багра, без име, без лице, без дух, без свяст, само че по тази причина пък с остатък от лакомия, надменност, чувство за всевластие и за това, че съвестта на всеки " елементарен " жител може да бъде следена и изменяна в мечтаната от тях посока.
В нашето общество явно има надълбоко недоумение и непознаване на казуса със свободата и с нейното неявяване. Председателят на Медийната комисия продължава: " Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има независимост на словото. И какво по-свободно от това? " Според него това е свободата, това е мерилото за независимост. Според него рецензията е храчене. " Репортери без граници " не вършат своите ранглисти съгласно това какъв брой е " оплют " Вежди Рашидов. Изготвяният от тях показател си е извоювал интернационален престиж, тъй като се изготвя на професионално ниво. Когато му хвърлим даже незадълбочен взор, надали бихме се усъмнили, че страните, които са на челните места ги заслужават. Последните места се заемат от Еритрея, Северна Корея и Туркменистан. Едва ли някой би се усъмнил, че и тези места са заслужени и действителни. България е сред Етиопия и Мали – това не е златната среда. Трудно ми е да кажа кое е по-печално – дали 111-то място на България или арогантното неуважение на този обезпокоителен факт.
Преди три дни чествахме 111-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. 111 години по формалните критерии нашата страна е самостоятелна. За 111 години самостоятелност стигнахме до 111-то място по независимост на словото. Независимостта не може да бъде същинска без същинска независимост на словото. Само посредством свободно слово обществото може да бъде възпитавано да цени и отстоява своята независимост и самостоятелност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (51)
През 1948 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема Всеобщата декларация за правата на индивида. От тогавашните 58 страни, членуващи в Организация на обединените нации, 48 са дали своят вот " за ", нито един " срещу ", осем са се въздържали и две не са дали своят вот. Шест от страните, които не са подкрепили Декларацията, са от новосформирания руски блок.
Сред четирите съществени свободи преди всичко в Декларацията е сложена свободата на словото. През 2008 година Народното събрание на Република България приема декларация, в която декларира своята безапелационна поддръжка на интернационалния документ. Въпреки това, коства ми се, че в нашето общество и в нашите институции тази независимост не се прави оценка с полагащото ѝ се достолепие. Декларацията е призната точно тъй като посочените в нея свободи и в частност свободата на словото са били отнемани или ограничавани в предишното, а съществува такава заплаха и за в бъдеще. Целта на Декларацията е да отбрани правата на индивида, тъй като посредством тях се показва свободата, а свободата се нуждае от отбрана и отстояване.
В първия ден след деветосептемврийския прелом в Горноджумайския затвор е погубен основателят и основен редактор на вестник " Зора " Данаил Крапчев. Впоследствие бруталното ликвидиране е маскирано като самоубийство. По-късно убитият е наказан от така наречен " национален съд ". Последният брой на най-авторитетния в продължение на четвърт век български вестник излиза на 7 септември 1944 година Той е бил естрада на Димитър Талев, Йордан Йовков, Александър Божинов, Райко Алексиев.
Още от първите часове на отечественофронтовската власт наред с репресиите над неуместните персони стартират репресии и над свободното слово. В първия ден на " свободата " е спрян и най-масовият български вестник " Утро ", достигащ еднократен тираж 320 000 бр., само че четен действително от над един милион читатели, който излиза без спиране от 1911 година Негов постоянен помощник е Борис Руменов – Борю Зевзека. На 10 октомври 1944 година вечерта в дома му на ул. " Добри Войников " №29, идват двама въоръжени, единият от които е поетът и някогашен партизанин Станислав Вихров. Казват му, че е задържан, извеждат го и брутално го убиват. Трупът му, надупчен от патрони, е открит в Перловската река. След години килърът споделя на вдовицата му, че е прострелял мъжа ѝ по простъпка, тъй като го помислил за Елин Пелин. Въпреки че е насочен към хората с леви възгледи и е списван от леви интелектуалци, скоро след 9 септември 1944 година е спрян и в. " Заря ", който излиза от 1914 година и доближава тиражи до 112 000 бр. На 4 април 1945 година издателят му Атанас Дамянов е наказан от така наречен " национален съд " на дълги години затвор и са иззети всичките му движими и недвижими парцели.
Свободата на словото в България е задушена още от първия ден на комунистическата власт. През идващите 45 години всяка дума е под контрола на идеологическата цензура. Една от първите свободи, които нашето общество усети след 1989 година, беше свободата на словото. Тя не беше цялостна и не се реализира елементарно, само че въпреки всичко и до през днешния ден е една от действителните свободи.
За страдание ние нямаме традиция да ценим и браним тази независимост. В първите години на демокрацията обществото имаше сензитивност и реагираше против всеки опит за ограничение на свободата на словото. Постепенно чувствителността се притъпи. Притъпяването беше следен и дирижиран развой. Днес цензурата не е идеологическа, тъй като няма концепция, която да бъде бранена. Днес цензурата брани ползи.
Процесите, които се развиват в Българското национално радио – тези, които се прикриват и тези, които съумяват да изплуват на повърхността, са тревожни и рискови. Те са завоалирани във изречения, които ги омаловажават и оневиняват, само че даже откъслечните изречения провокират паника. Ние, които сме изживели половината от живота си в липса на независимост, знаем какъв брой тя е задушаваща и смазваща. Затова сме изключително чувствителни. Свобода за развлекателни излъчвания има и постоянно ще има. Те не пречат на ползите на никого. Не се занимават нито с Гешев, нито с Решетников, нито с продаването на национални ползи, нито с пазаруването на политици. Те основават идеална среда всичко това да се случва.
Силвия Великова беше застрашена, свалена от ефир и възобновена за часове. Това отключи верижен развой. Генералният шеф на БНР сякаш се опита да я отбрани, само че заканите към самия него явно надвишиха смелостта му. Казал на Силвия Великова: " Е, няма да си намериш работа на никое място! ". Какво е изразил с тези думи – опасност ли, състрадание ли, предизвестие ли или просто констатация. Което и от тези догатки да е правилно, е еднообразно тъжно и обезпокоително.
Вече от трийсет години в ефира излъчват десетки радиостанции, появяват се нови, други замлъкват, само че Националното радиото си остана едно. Самият този факт е към този момент самопризнание и оценка на слушателите. В Радиото от време на време се случват рецесии, които са като съсредоточена извадка от общото ни живеене в България.
В този случай рецесията е, че новият общоприет шеф явно е бил застрашен от незнайното задкулисие, което за нас, елементарните жители, си остава без цвят, без политическа багра, без име, без лице, без дух, без свяст, само че по тази причина пък с остатък от надменност, лакомия, чувство за всевластие и с убеждението, че съвестта на всеки " елементарен " жител може да бъде следена и направлявана в мечтаната от тях посока. Последващите дейности на новия общоприет шеф са под паника и безредни. Очевидно няма сили да застане против опасността. Но няма и задоволително религия в закона, и в обществото. А човек не може да се бори самичък, тъй като когато е самичък, може умерено да бъде заплашван.
По мотив на абсурда в Радиото ме попитаха: в свят на неистина ли живеем? Отвърнах – по скоро в свят на симулативност. Нищо не е такова, каквото е. Да, Радиото има нов шеф, който би трябвало да го управлява, само че в действителност го управлява различен. Има съд и прокуратура, само че те не правораздават, тъй като са под надзор. Има здравна система, само че тя е една бездънна яма, в която потъват парите на данъкоплатеца. Има учебни заведения и университети, в които преподавателите са административни чиновници. Над всичко витае чувството, че има незабележим и недостижим център, който дирижира живота в България. Не познаваме лицата на хората в този център, не знаем имената им, даже не знаем дали имат лица и имена. Заради всичко това ръководителят на Медийната комисия в Парламента може умерено да каже: " Айде стига с тая независимост на словото към този момент, вие луди ли сте, полудявате ли с тая независимост? "
В показателя за 2018 година на интернационалната организация " Репортери без граници ", която изследва свободата на медиите в 180 страни, България заема 111-о място. Тези разбори се употребяват с интернационален престиж. Те са знаци за обществата. Те явно демонстрират, че в България има проблеми, тъй като с всяка последваща година нашата страна пада все по-ниско в класацията. И тъкмо ръководителят на Медийната комисия избухва – " Айде стига с тая независимост на словото към този момент, вие луди ли сте, полудявате ли с тая независимост? Кое не му е свободно? "
Оттук е единствено крачка до " Айде стига с това минало, с този комунизъм, с тези учебници по история, би трябвало да се гледа напред към бъдещето ".
Всичко остава без цвят, без политическа багра, без име, без лице, без дух, без свяст, само че по тази причина пък с остатък от лакомия, надменност, чувство за всевластие и за това, че съвестта на всеки " елементарен " жител може да бъде следена и изменяна в мечтаната от тях посока.
В нашето общество явно има надълбоко недоумение и непознаване на казуса със свободата и с нейното неявяване. Председателят на Медийната комисия продължава: " Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има независимост на словото. И какво по-свободно от това? " Според него това е свободата, това е мерилото за независимост. Според него рецензията е храчене. " Репортери без граници " не вършат своите ранглисти съгласно това какъв брой е " оплют " Вежди Рашидов. Изготвяният от тях показател си е извоювал интернационален престиж, тъй като се изготвя на професионално ниво. Когато му хвърлим даже незадълбочен взор, надали бихме се усъмнили, че страните, които са на челните места ги заслужават. Последните места се заемат от Еритрея, Северна Корея и Туркменистан. Едва ли някой би се усъмнил, че и тези места са заслужени и действителни. България е сред Етиопия и Мали – това не е златната среда. Трудно ми е да кажа кое е по-печално – дали 111-то място на България или арогантното неуважение на този обезпокоителен факт.
Преди три дни чествахме 111-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България. 111 години по формалните критерии нашата страна е самостоятелна. За 111 години самостоятелност стигнахме до 111-то място по независимост на словото. Независимостта не може да бъде същинска без същинска независимост на словото. Само посредством свободно слово обществото може да бъде възпитавано да цени и отстоява своята независимост и самостоятелност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (51)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ