Оригиналът е на Scott Jenson Даниел Десподов преди 56 секунди

Оригиналът е на Scott Jenson

Даниел Десподов преди 56 секунди 2 Сподели

Най-четени

ТелефониДаниел Десподов - 8:54 | 25.09.2023

Apple предлага на потребителите да не употребяват USB Type-C кабелите на Android смарт телефоните за зареждането на iPhone 15

IT НовиниДаниел Маринов - 8:00 | 25.09.2023

Този трик с алуминиево фолио може да поправи слабия ви Wi-Fi

АвтомобилиДаниел Маринов - 21:49 | 23.09.2023

Инженери на Tesla са намразили Cybertruck толкоз доста, че са почнали скрито да проектират опция

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.

Когато описвам за моите проучвания за редактирането на текст в мобилните телефони, нормално срещам недоумение и известна неприязън: „ Нима не можете да редактирате текст в телефоните? Какъв ви е казусът? “.

Редактирането на текст в мобилните телефони е сбъркано. Всъщност е доста по-лошо, в сравнение с си мислите, това е незабележим проблем, на който никой не обръща внимание. Написах тази публикация, с цел да ви накарам да осъзнаете какъв брой е значимо това. Тъй като казусът има толкоз доста нюанси, може да ви стане скучно да четете, по тази причина съм разпръснал доста заглавия в текста; в случай че ви стане скучно, просто прескочете съответния раздел.

TL;DR

Android и iOS имат един общ проблем: те са копирали техниките за манипулиране на текст от десктоп компютрите, само че нямат панел с менюта и мишка. Това ги принуждава да претрупват жестовете с допиране с голям набор от дейности: слагане на курсора, преместването му, избиране на текст и извикване на изскачащо меню. В резултат на това докосванията са станали прекомерно комплицирани и двусмислени, което води до голям брой разнообразни потребителски неточности.

Това съвсем не е проблем, в случай че въвеждането на данни се лимитира до къси текстове в обществените мрежи или месинджъри. Но въвеждането на нещо по-сложно, като да вземем за пример имейл, става досадно. При изследването си измежду потребителите обаче ненадейно открих, че всички те имат обилни проблеми и много комплицирани обходни пътища за редактиране на текст.

Заедно с необикновено надарения Оливие Бау създадохме първообраз, наименуван Eloquent, който дава доста по-просто решение. Представихме тази работа на UIST 2021.

Да, редактирането на текст в действителност е проблем

Когато работех по Android през 2017 година, имах въпроси по отношение на редактирането на текст и започнах да върша изследвания измежду потребителите. Предположих, че развой, който е толкоз фундаментален за потребителите, би трябвало да е бил проучен най-малко няколко пъти. След като прегледах седемгодишните проучвания, не можах да открия нито едно, отдадено на редактирането на текст. Това ме порази.

Редактирането на текст на мобилните телефони се смята за „ задоволително положително “. Хората не се оплакват, тъй че мотивацията за подобряването му е дребна. Въпреки това взех решение да направя лично изследване и резултатите ме изненадаха. Дадох на 10 участници елементарен набор от задания за редактиране на текст, като да вземем за пример „ премахни „ х “ от низ от знаци “ или „ реалокира дума в края на изречението “. Всеки от участниците имаше проблеми с прицелването, потреблението на клипборда и правеше купища неточности.

Попитах участниците за това какъв брой комфортно им е редактирането на текст на мобилни устройства. Всички те показаха неспокойствие, само че то не бе обвързвано с месинджърите или обществените мрежи, където нормално пишат единствено къси текстове. По-сложните текстове, като да вземем за пример имейли от няколко фрази си бяха съществено предизвикателство. Те постоянно споделяха нещо от рода на „ Често стартирам да пиша на телефона си, само че в случай че стане прекомерно комплицирано, просто го доправям на моя лаптоп„. Още по-изненадващо бе, че над половината от участниците обявиха, че вместо да редактират текста, е по-лесно да маркират всичко, да го изтрият и да го вкарат още веднъж, отказвайки се напълно от редактирането. А това е знак, че има сериозен проблем.

Да уточня: казусът не е във въвеждането на текста, а в редактирането му. Клавиатурите станаха по-добри, появи се гласовата транскрипция, доста таблети имат физически клавиатури, тъй че въвеждането на текст в устройството към този момент не е толкоз мъчно. Той обаче съвсем постоянно би трябвало да бъде редактиран по-късно.

Въпреки че моето проучване се концентрира върху решаването на проблемите с редактирането на текста в Android, би трябвало да кажа, че iOS, която има обилни разлики в редактирането на текст, към момента включва огромен брой от същите проблеми.

Редактирането на текст е същински хак

По принцип мобилните устройства са предопределени за прилагане. Революцията на скролването с плъзгане улесни навигацията в наличието. Суперсилата на мобилните устройства се крие в способността им в придвижване да употребяват видео, фотоси, обществени медии и месинджъри. Това са скъпи задания, само че те не изискват съвсем никакво редактиране на текст. Хората не помнят, че първият iPhone даже нямаше поддръжка на клипборд!

През последните 10 години обаче постоянно чуваме, че рано или късно хората за всичко ще стартират да употребяват таблети. Преди няколко години Apple пусна реклама „ Какво е това компютър? “, а през 2013 година Гугъл се опита да организира акцията „ Таблетни вторници “, с цел да убеди чиновниците си да употребяват таблети на работа от самото начало. Таблетите към момента се продават относително добре, само че като сурогат на настолните компютри имат, да кажем, много сдържан триумф.

За това е писано доста и аз не споделям нищо ново. Хората обаче не могат да реализират единодушие по отношение на аргументите за това. Не става въпрос за това, че някои хора не могат да бъдат продуктивни с таблети. Очевидно е, че има хора, които могат да го вършат. Но не и болшинството. Защо е по този начин?

Вероятно има доста аргументи, само че бих споделил, че има дълбоки фундаментални проблеми с потребителския интерфейс на таблетите, които пречат на продуктивността. Един от тях е редактирането на текст. Друг е работата с файлове. Все отново, преди някой да стартира да твърди, че съм носталгичен простак, би трябвало да кажа, че не съм антимобилен. Моята цел не е завръщане към десктоп компютрите, а еволюцията на мобилните устройства. И по този начин, по какъв начин да подобрим нашите телефони и таблети, с цел да можем да бъдем толкоз продуктивни и бързи, колкото сме на настолните компютри?

Да стартираме с редактирането на текст в десктоп компютрите…

Редактирането на текст в настолните компютри има дълга и забавна история, само че дано се съсредоточим върху интервала след 2000 година, когато нещата започнаха да се стабилизират. Всяка операционна система за десктоп компютри има курсор на мишката, който може точно да се движи с мишката или тракпада, което улеснява кликването върху стремежи знак.

Подчертаването на текст също е много елементарно: като задържите бутона на мишката, би трябвало да го плъзнете и курсорът ще подчертае повече текст. Налице е и меню „ Редактиране “ с класическите команди Изрязване/Копиране/Вмъкване, което ви разрешава да работите с определения текст. За да ускорите работата си, има горещи клавиши X, C и V.

Комбинацията от тези три функционалности – акуратен показалец, елементарен избор и меню с бързи клавиши – опрости редактирането на текст, отстрани грешките и неяснотите. Ако би трябвало да бъда прям, човек може да си показа доста способи за възстановяване на тази система и не желая да настоявам, че тя е съвършена. Просто я използваме като насочна точка за съпоставяне с редактирането на текст в мобилните телефони.

… и по-късно да го копираме по неправилен метод

Като се има поради, че при появяването на мобилните платформи потребителският интерфейс на настолните компютри бе преобладаващ, не е изненадващо, че дизайнерите се пробваха да копират редактирането от настолните компютри. Проблемът беше в неналичието на курсора на мишката и лентата с менюта и бързи клавиши. Поради тази причина разработчиците трябваше да създадат обилни взаимни отстъпки.

Така да вземем за пример, вместо да кликнете с курсора на мишката, при мобилните телефони би трябвало да докоснете с пръст. Това значи, че насочването на текстовия курсор се оказва много по-неточно. В проучванията на UX това добре познато събитие се назовава казусът „ дебели пръсти “. Ето за какво в напътствията за мобилния потребителски интерфейс се предлага бутоните да бъдат задоволително високи и необятни, тъй като по-големите цели се уцелват по-лесно. Текстовите знаци обаче не могат да бъдат задоволително огромни. Резултатът нормално е, че текстовият курсор е малко по-наляво или надясно, в сравнение с би трябвало.

Проблемът с прицелването е довел до каскада от нови механизми за взаимоотношение, които вземат решение казуса, само че имат неприятни странични резултати.

Четирите промени, направени при редактирането на текст чрез мобилните устройства

1. Текстовите маркери

При мобилните телефони се появиха маркери във тип на капка в долната част на курсора за текст. Те дават опция по-лесно да се види текстовият курсор и курсорът да се плъзне на вярното място при положение на пропуск. Изглежда много разумно, нали?

Но в действителност не е по този начин! Това основава първата ни нееднозначност. Самият текстов маркер се трансформира в цел за допиране. За страдание околният текст също остава цел за допиране. Сега имаме две евентуални цели за допиране. Ако те са надалеч една от друга, това е относително добре. Проблемът поражда единствено когато желая да докосна някое място директно вляво или вдясно от текстовия курсор. В този случай не е ясно какво желае да направи потребителят: да реалокира курсора или да докосне/разтегли маркера.

Наблюдавахме това при първите си потребителски проби, когато потребителите се опитваха тъкмо да нареждат текстовия курсор: те се разминаваха с няколко знака и допираха още веднъж леко настрана, само че текстовият маркер получаваше приоритет и „ открадваше докосването “, неправилно приемайки, че потребителят желае да го плъзне. На работния плот, в случай че докоснете на неверното място, можете просто да докоснете още веднъж, с цел да преместите курсора, няма двусмислие. Въпреки че тази обстановка не е пагубна, тя затруднява нещата. По-лошото е, че това е единствено началото на една наклонност. Когато стигнем до останалите промени, тази двоякост при въвеждането ще става все по-лоша.

В iOS няма маркер с типа на капка, само че текстовият курсор към момента основава същия проблем с „ кражбата на докосването “.

2. Лупата

Тъй като текстът в мобилните устройства е доста дребен, а пръстът е огромен по отношение на него, в тях е добавена лупа.

Лупата има два казуса. Първо, тя не оказва помощ изключително доста, преди да докоснете, с цел да поставите курсора, а по-скоро ви оказва помощ да коригирате позволена неточност. Тя осъществя това, като прави очевидно мястото, където правите плъзгането. Второ, тя е образно объркваща. Като плува над пръста ви, тя основава два забележими курсора: същинският под пръста ви и негов препис в лупата. Всъщност това не е доста неприятно при положение на къси текстови полета, само че когато работите с дълги имейли, става доста по-лесно да се объркате и да не разберете къде в текста се намирате.

Лупата на Apple, която изчезна в iOS 13 и се завърна в iOS 15, е още по-хаотична.

Край на първа част. Във втората част ще се спрем на компликациите при маркирането на текст при мобилните устройства и на изскачащите менюта. Както и на концепциите и плановете за възстановяване на обстановката.