„Космическият срив“ във Вселената накара астрономите да преосмислят теорията на относителността на Айнщайн
Оригиналът е на Ellyn Lapointe
Даниел Десподов 9:09 | 17.06.2024 1 Сподели Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн е потвърдена посредством безчет проучвания на близката Вселена. Но в дълбокия космос тя наподобява се проваляНай-четени
ТелефониЕмил Василев - 17:35 | 14.06.2024SIM Swapping: Как телефонният ви номер може да бъде употребен против вас
Видео новиниЕмил Василев - 15:35 | 15.06.2024Не е за поверие: Поставен е нов умопомрачителен международен връх в реденето на кубчето на Рубик
IT НовиниДаниел Десподов - 9:58 | 15.06.2024Wells Fargo уволни всички чиновници, употребяващи имитатори на придвижването на мишката
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.През последните 100 години безчет проучвания потвърдиха, че най-великата доктрина на Алберт Айнщайн – неговата обща доктрина на относителността – е на практика непробиваема и може да направи всичко – от предсказание на държанието на черните дупки до ръководство на GPS технологията.
Но защото учените се въоръжават с все по-мощни и усъвършенствани технологии, които могат да надникнат в космоса с невиждани детайлности, те виждат феномени, които не могат да обяснят с теорията на Айнщайн.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн твърди, че кривината на пространство-времето предизвиква гравитацията. Но когато мащабите се усилят, като да вземем за пример клъстери от галактики, разпростряли се на милиарди светлинни години, законите на теорията на гравитацията се трансформират.
„ Сякаш самата гравитация престава да подхожда изцяло на теорията на Айнщайн “,
казва Робин Уен, неотдавна приключил Университета на Ватерлоо, в прессъобщение на университета.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн дава поразително точна визия за това по какъв начин гравитацията взаимодейства с тъканта на пространство-времето в близката част на Вселената Уен е част от взаимна работна група в Университета на Ватерло и Университета на Британска Колумбия, която се пробва да позволи тази мистерия, наричайки това противоречие в теорията на Айнщайн „ галактически бъг„.
Тяхното ново проучване, оповестено в рецензираното списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, демонстрира, че гравитацията става с към 1% по-слаба при доста огромни мащаби. Ако гравитацията се държеше в сходство с теорията на Айнщайн, тази разлика от 1% не би трябвало да съществува.
Космолозите скоро няма да се откажат от общата доктрина на относителността. Тя към момента е удивително точна рамка за схващане на гравитацията в дребните мащаби.
„ Не е като да нарушаваме работата на GPS или на черна дупка. Просто се опитвахме да забележим дали има някакви отклонения при най-големите мащаби “,
споделя Уен пред Business Insider.
Ако този срив в действителност съществува, той може да помогне на космолозите да обяснят някои от най-големите загадки на Вселената.
Отслабването на космологичната натегнатост
Изследователският екип е преглеждал данните за галактическия микровълнов декор, когато е разкрил тази явна неточност.
Космическият микровълнов декор е голямо разпръскване в цялото пространство на дълготрайно невидимо лъчение, останало от Големия гърмеж. Учените го употребяват, с цел да схванат най-ранните стадии от еволюцията на Вселената, да вземем за пример по какъв начин са се формирали първите галактики и какво се е случило директно след Големия гърмеж.
Вен и сътрудниците му употребяват модел, учреден на фундаментални физични закони, като общата доктрина на относителността на Айнщайн, и съпоставят прогнозите на модела за това по какъв начин би трябвало да наподобяват данните за CMB (CMB Cosmic microwave background) с действителните наблюдения на CMB.
Техният теоретичен модел не съответствува с наблюденията – с това, което виждаме в далечната Вселена.
Въпреки това, когато коригираха теорията на Айнщайн, с цел да отчетат гравитационния недостиг от 1%, моделът им е почнал да съответствува по-точно с данните от наблюденията, сподели Уен в изявление по електронната поща за BI.
Корекцията от 1% може да наподобява дребна, само че е задоволителна, с цел да подскаже, че теорията на Айнщайн се нуждае от преосмисляне. Нещо повече, грешката може да ни помогне да разберем по-добре някои неразбираеми особености на държанието на Вселената.
Диаграма на разширението на Вселената след Големия гърмеж. Данните от наблюденията на нашия местен галактически район демонстрират, че близката Вселена се уголемява по-бързо от далечната, което не би трябвало да е по този начин съгласно общоприетите закони на физиката. Нестандартното мислене
Галактическият куп IDCS J1426. Разрешаването на несъгласията сред следената от нас локална Вселена и далечните, широкообхватни космически купове като този ще изисква ненапълно странни решения Фактът, че този галактически проблем би могъл да помогне на астрономите да решат казуса с напрежението на Хъбъл, е добра индикация, че той в действителност съществува. Но това проучване не е дефинитивно доказателство за съществуването на гравитационен недостиг от 1% в огромни мащаби – споделя Уен.
Все още съществува възможност този пропуск да е резултат от статистическа неточност.
„ С бъдещите данни през идващите 10 години би трябвало да забележим дали това в действителност е действително разкриване или просто флуктуация, дължаща се на статистическа обработка на данните “,
казва Уен.
Валерио Фараони, професор по физика и краткотрайно изпълняващ длъжността декан на Факултета по естествени науки в Бишъпския университет, съобщи пред изданието BI, че е рационално да се счита, че може да съществува пропуск, защото общата доктрина на относителността не е била тествана в далечната галактика.
Затова е „ изцяло допустимо, най-малко по принцип, да не разбираме гравитацията в огромните мащаби„, сподели Фараони, който не е взел участие в проучването.
Той счита, че с цел да разгадаем несъгласията сред прогнозите и наблюденията на нашата Вселена, би трябвало да мислим ексцентрично. И това проучване на „ галактическите проблеми “ има за цел да направи тъкмо това.
„ Вероятно се нуждаем от нещо скандално “, споделя той. „ Наистина наподобява екзотично, наподобява необичайно. Но мисля, че би трябвало да сме изцяло отворени за всички тези странни хрумвания “.
Спектроскопският инструмент за тъмна сила (DESI) е съставил най-голямата до момента 3D карта на нашата Вселена. Този откъс от пространството демонстрира области с висока и ниска компактност След това Уен и сътрудниците му в детайли ще проучат новите данни от Спектроскопския инструмент за тъмна сила (DESI, Dark Energy Spectroscopic Instrument). DESI мери резултата на тъмната сила върху скоростта на разширение на Вселената и основава най-голямата 3D карта на Космоса до момента.
DESI също по този начин откри, че тъмната сила, сходно на гравитацията, не се държи по метода, по който астрономите чакат, че ще се държи в огромни космологични мащаби. Уен желае да разбере дали тези два „ бъга “ са свързани, което би предоставило още едно доказателство, че общата доктрина на относителността би трябвало да бъде поправена.
Но даже и той е песимистичен по отношение на рестриктивните мерки на общата доктрина на относителността.
„ Ако ме помолите да направя залог, бих заложил на ОТО. В края на краищата ОТО работи съвършено, нали? Що се отнася до различните модели, на този стадий е мъчно да се каже нещо за тях “,
казва той.
