Организаторите допълват, че с избухването на войната в Украйна през

Организаторите допълват, че с експлоадирането на войната в Украйна през 2022 година обръщат особено внимание на филмите за последствията от войната и на тематиката за битката. „ Ето за какво избрахме фразите „ Нашата просвета е нашето оръжие “ и „ Героите измежду нас “ – като лозунги за третото и четвъртото издание, които бяха ръчно гравирани върху нашите награди – ръчно направени глинени тухлички “, описват от екипа на фестивала. Наградите за „ Око “ са основани от Руслан Друк, занаятчия грънчар, който служи във въоръжените сили на Украйна от 2022 година, съобщи Българска телеграфна агенция.

„ За визуализация използвахме изображенията на предците ни от остарели фотоси и на приказния воин Котихорошко надлежно. Преди войната визуализацията ни беше показан с обичайни цветни килими с девизи „ Да се обединим, само че да не се унифицираме! “ и „ Знайте непознатото, от свойто също не се странете! “, както и с многоцветни очи с обръщение „ Погледни света с други очи! “. Лозунгите слагаме върху плакати, стратегии, сувенири и гледаме филми през тази призма. По подобен метод пишем историята си и се нареждаме в света “, допълват уредниците на „ Око “. 

 

„ Тази година избрахме наследството на Тарас Шевченко – „ Борете се и ще успехите! “, което е настоящо и през днешния ден. Модернизираният облик на поета още веднъж ще поведе украинския народ и ще стане олицетворение на нашата битка, опозиция и водачество, защото Шевченко е народен воин на всички времена “, считат от екипа на фестивала.  Напомнят, че от тази година „ Око “ публично е украинско-български фестивал. „ Това значи, че ние се мащабираме и ставаме два пъти по-богати, като можем да черпим от културните източници на двете страни, да „ честваме “ по едно и също време нашето разграничение, подобие и единение. Аудиторията ни се усилва най-малко два пъти “, допълват от екипа на фестивала. 

 

„ Ето за какво, в нашите електронни и печатни образни материали, наред с Шевченко и неговия девиз, ще видите и облика на българския народен водач и национален будител Христо Ботев, както и най-известния фрагмент от неговото стихотворение „ Който падне в пердах за независимост, той не умира “, показват от „ Око “. 

„ Избрахме будителите на украинския и българския народ, които са творили и са се борили за своите идеали в съвсем един и същи исторически интервал, и които имат идентичен по значение принос към националното завещание на своите страни. Освен това, тези персони са добре познати както в Украйна, по този начин и в България. По-специално, в София има монумент на Шевченко, чието творчество е оказало въздействие върху образуването на литературната традиция в България през XIX век. А в Одеса има монумент на Ботев, който няколко години е учил в града, а по-късно е работил като преподавател в село Задунаевка (сега е част от Болградски регион на Одеска област) “, споделят още от екипа на фестивала.

 

„ Ние си представихме Шевченко и Ботев в актуалния културно-исторически подтекст. Сигурни сме, че те щяха да бъдат другари и да си кореспондират, може би да пишат постове в обществените мрежи, в които също щяха да приканват към битка и отбрана на своя народ. Какви завършения щяха да имат, в случай че бяха тук и в този момент? А в случай че бяха станали посетители на нашия кино фестивал? Можете ли да си визиите това? “, разясняват основателите на събитието.

 

„ Избрахме комикс като мост сред предишното и сегашното. Пиктографските знаци, употребявани в античните култури (например в месопотамската, египетската, ацтекската), са се развили в средновековни илюстрации на житията на светците, а самите комикси, близки до актуалната форма, и терминът са се появили през XIX в., когато в действителност са живели Шевченко и Ботев. Предвид поетичността на тяхното творчество и свободолюбивите лозунги, които не губят своята новост, ние ги считаме за модерни супергерои, заради което ги избрахме за герои на петото издание на  „ Око “, обобщават от екипа на „ Око “.

Дизайнът на концепцията е създаден от Лилия Топор.