Как започва митът, че полицаите обичат понички
Органите на реда да ядат понички, до момента в който са на работа, е един от класическите холивудски стандарти за мъжете и дамите в синьо. На процедура, съвсем във всяко предаване с полиция, което не е прекомерно съществено, този стандартът се появява рано или късно – „ Police Academy “, „ The Simpsons “, „ Family Guy “, а в „ Wreck-it Ralph “ служителите на реда даже са показани безусловно като живи понички. Голяма част от органите на реда в Съединени американски щати в действителност приветства този троп – за членовете на полицейското ръководство в Хюстън, поничките постоянно са подарък на курсантите, когато приключват, а на уеб страницата на The Police Daily има специфична функционалност, която разрешава да се разгласяват фотоси на служители на реда, които театралничат с неотдавна закупените си понички. Сега ще забележим къде по кое време и за какво стартира този стандарт?
Що се отнася до „ по кое време “, това не се знае. Има сведения, които са по-скоро анекдотични, в поддръжка на концепцията, че служителите на реда постоянно посещават магазини за понички още през 50-те години на предишния век и евентуално още по-рано по аргументи, които ще разберем по-късно, само че наподобява, че по това време необятната общност към момента не е направила връзката полицай-поничка. Тоест тогава тропът още не е бил известен.
Колкото до това за какво магазините за понички са били и в доста по-малка степен към момента са, толкоз известни измежду полицията, отговорът е елементарен. Доскоро множеството заведения за хранене, а също и огромната част от магазините, са затваряли много рано вечер.
И по този начин на един чиновник на реда, който работи нощна промяна и желае нещо за ядене и чаша най-малко приблизително качество кафе, му остават два разновидността – сладкарници и магазини за понички. Затова и двата разновидността са постоянно посещавани от полицията.
По разкази на чиновници от това време, те са предпочитали повече магазините с понички. Що се отнася до аргументите, би трябвало да се означи, че магазините с понички са малко по-подходящи, тъй като те оферират по-леки неща за ядене с кафето, до момента в който в сладкарниците човек може да си поръча цяла порция храна, за което служителите на реда може би нямат време. И също по този начин поничките се сервират бързо и могат да се вземат в патрулката, където е и радиото, по което може да ги извикат всеки миг, до момента в който храната в сладкарниците би трябвало първо да се сготви. Така това става пожеланият вид за чиновниците, които имат единствено миг да спрат.
Друга причина, заради която чиновници на реда постоянно могат да бъдат срещани по сладкарници и магазини за понички, с изключение на кафето и храната, е, че отвън полицейското ръководство тези заведения са единствените места, където има климатик, което е значимо, изключително през нощта и изключително за чиновниците, които обикалят пешком, вместо да седят в патрулката на топло. И въпреки всичко, даже ченгетата, работещи нощна промяна, които въпреки всичко са имали патрулни коли, правят оценка опцията да седнат на добре осветеното място и да попълнят документи, което, както мнозина от полицията се оплакват, е голяма част от работата им.
Кадър от атентата на маратона в Бостън
Въпреки че през днешния ден има голям брой места, отворени 24 часа в денонощието, магазините за понички към момента са много известни измежду полицейската нощна промяна още веднъж по гореспоменатите аргументи. Всъщност, когато се случва атентата на маратона в Бостън, едно от дребното места в района, които остават отворени 24 часа за известно време, бяха няколко Dunkin’ Donuts, които остават, с цел да обслужват служителите на реда.
Тази традиция за поничките и ченгета обаче се изяснява от някои по-млади служители на реда като излъчено от потомство на потомство. Например, в репортаж по новините, кореспондент интервюира разнообразни младежи чиновници на реда на националния ден на поничките (да, американците имат такова нещо) и множеството показват, че поничките са просто прекомерно сладки и нездравословни за актуалния, по-здравословно живеещ служител на реда. Но все пак даже въпросните служители на реда въпреки всичко от време на време посещават магазините за понички през нощта, с цел да си вземат хубаво кафе.
И без значение дали огромен % от служителите на реда към момента посещават постоянно магазините за понички, или не, стига някои от тях да го вършат, предубеждението без подозрение ще бетонира стандарта
…
Националния ден на понички в Съединени американски щати датира още от 1938 година, като в началото задачата му е била за удостояване на така наречен „ месачки “ – дами, които са рискували живота си, с цел да занесат пресни понички на бойци на фронтовата линия. Това демонстрира, че самата поничка е присъща и за военните. Ако сте в Америка на 7 юни, може да получите няколко безвъзмездни понички по случай празника.
