Орел, рак и щука ли? Не, много по-зле е положението
Орел, рак и щука ли? Не, доста по-зле е ситуацията. Тук е мъчно да се напредне, тъй като осем от 10 индивида виждат посоката „ напред “ под друг ъгъл. И дърпат колата в друга посока. Няма да се заблуждаваме – това води до застой, до безвремие, оскотяване и никакви промени. Никаквите промени задълбочават рецесията и оскотяването. Кръгът се затваря.
А това е добре пристигнало за „ риболовците “, дето ловят в „ мътни води “. Те са си нагласили нещата задоволително добре, където са оставили следи от противозаконната си активност, са оставили „ наши хора “ да им ги прикриват. И последното, от което имат потребност, е промяна.
Но това е на върха. Проблемът тук – назад на поговорката за рибата, дето се вмирисва откъм главата – потегля изпод. От масата към ръководещия хайлайф. Защото в по-голямата си част този хайлайф произлиза от масата. Тука е по този начин.
Ще се наложи да цитираме Джордж Бърнард Шоу: „ Демокрацията не може да се издигне по-високо от равнището на този човешки материал, от който са построени нейните гласоподаватели “ .
Ако се чудите кои са бъдещите гробокопачи на България, да знаете, че най-вероятно сте ги виждали към този момент. Може би на улицата, може би в огледалото.
Още един път ще цитираме Шоу: „ Напредък е неосъществим без смяна. И тези, които не са способни да трансформират мисленето си, не могат да трансформират нищо “ .
Ние живеем в страна, в която наследниците на болшевишките „ прогресивни сили “ от леви интернационалисти станаха десни националисти и от „ прогресивни сили “ станаха консерватори; само че забележете… БЕЗ да трансформират мисленето и идеологията си. Хората, които боготворяха Сталин, в този момент се пишат православни християни и ПАК боготворят Сталин. И не виждат проблем в това. Което значи, че всичко е просто предоставяне на подправени имена на едно най-обикновено удостояване на диктатурата и империализма на съветската страна. Фалшивите имена бяха „ социализъм “ и „ работен “, в този момент са „ обичаен “ и „ християнски “. Центърът на любовта им отново е кремъл. Просто обединяването на силите им още веднъж е под (друг, само че все така) подправен байрак.
Няма по какъв начин промени да се случат от хора, учили в Москва – по какъв начин да държат властта и да не я пускат. Няма по какъв начин да се случат и от техните водачи, готвачи, охранители и други доверени хора. Нито от доверените хора на доверените хора, които са били част от масата и са се добрали до „ позицията “ поддръжник. Те всички са там поради себе си и общата им власт, която гледат да не изтърван.
Колкото и да се вършат на политически съперници, другите имена на партиите им не ги вършат положителни политици, а единствено положителни артисти.
Малкото партии, които оферират опция на хората, остават в периферията, тъй като не са добре признати от масата. Не забравяйте, че политиците ни през днешния ден са излъчени от същата тази маса.
Хора, които не жигосват корупцията, а търсят цялостен живот метод да се облажат от нея. Те са се добрали до това да бъдат „ политици “. Довчера са викали „ съсипàха я тая страна “, а през днешния ден с цялостни шепи грабят от общата каца с мед.
Докато най-после не прекипи публичното неодобрение и не избие в всеобщото поддържане на една или различен политическа мощ – от време на време в вярна посока, от време на време – трагикомично.
Но всякога – малко и безсмислено.
С този възторг свършва всичко, тъй като – както казахме напълно първоначално – орел, рак и щука ли? Не, доста по-зле е ситуацията.
В страната имаме религиозни малцинства, чиито представители са расисти. Имаме етнически малцинства, чиито представители са хомофоби. Имаме полови малцинства, чиито представители са расисти. Дори малцинствата са фрагментирани и разпокъсани от омрази посред им. Опитай се да им помогнеш… Опитай се да ги обединиш зад кауза… зад единна платформа…
В тази среда все се чака някакъв свещен „ избавител “, който да пристигна отнякъде си и да избави. Кого? Как?
Всеки има друго виждане. Например едни се надяват „ спасителят “ да забрани на „ противоположните “ да имат цивилен права. Други се надяват навръх противоположното. Едни и същи хора, които – да речем да вземем за пример – ненавиждат кремъл, се оказват разграничени от това, че едната мразеща кремъл група желае идентични права за всички, втората мразеща кремъл група желае малцинствата да бъдат потиснати. Не забравяйте – не всеки, който е антикомунист, е демократ; има доста фашисти, маскирани в тези групи.
Същото важи и за проруските групи в България. Едни от тях желаят леви политики, други желаят крайнодесни, националистически политики. Трети желаят хардлайнерска позиция, четвърт пък желаят ОЩЕ ПО-хардлайнерска позиция. Едни желаят просто да оказват помощ на русия и путин, други желаят да станат губерния или 16-а република. Има разлики. И се джафкат между тях.
Орел, рак и щука… е прекомерно меко казано.
Как една политическа мощ в този момент може да завоюва болшинство? Как ще седнеш и ще обединиш под една платформа гласоподаватели, които желаят да пращат в Белене за анекдот, и гласоподаватели, които желаят гей-паради? Как ще обединиш електорат, който желае да натири непознатите вложители, тъй като ги счита за „ окупатори “ или „ поробители “, с електорат, който желае да прави бизнес със света?
И по тази причина никой не може да ръководи независимо. А това, което партиите от старoто статукво вършат, е да се наскърбяват между тях колкото се може повече, с цел да не им се наложи да създадат коалиция. Театър за пред гласоподавателите, които би трябвало да схванат, че се „ ненавиждат толкоз мощно “, че не могат да се сплотяват. И, несъмнено, гласоподавателите са ДЛЪЖНИ и те да се ненавиждат.
Така безвремието си стои, няма промени, ръководството е служебно и мощно партийно подвластно, водачите ръководят посредством проксита, като даже не им се постанова да носят отговорност за заповедите, които са дали на служебните проксита. Имат задоволително власт да не разрешат промяна в службите и съда, с цел да не ги „ пипнат “ тях. И са задоволително на завет, с цел да не ги бутат хората с митинги.
Срещу кого би излязъл в този момент един митинг? Кой стачкува против длъжностен кабинет?
И разделянето продължава с цялостна мощ. Удобно им е.
От страната, която дава помощ за Украйна, се карат между тях, че този и оня не е дал достатъчно; от другата – пропутинската страна – се лаят между тях, че не са задоволително правоверни путинисти.
Всяко нещо се употребява за разделяне.
Всяко. Дори вести, които би следвало да сплотяват хората – като нарязаното момиче Дебора. Веднага се появиха тролове провокатори, които да пуснат червеите на подозрението в главите на читателите на дадени уеб сайтове. Разделение.
За една смъртоносна болест – ковид… човек би предположил, че това ще събере даже безспорни съперници – общият огромен зложелател. Но не. Напротив. Раздели хората още повече. И отново посредством разделянето, посято от троловете, които са просто още една бойна единица от армията на разделителите „ политици “.
Та… Орел, рак и щука ли? Не, доста по-зле е ситуацията. Но е комфортно за статуквото и ще продължи.
____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
