Тайните на Ханс К. Андерсен – фобии и любов към мъж
ората от целия свят познават името Ханс Кристиан Адерсен от ранна детска възраст. Но малко на брой са наясно с трагичния живот на този надарен повествовател.
Кристиан постоянно е имал посърнал тип: висок, слаб и леко изкривен. А вътре в себе си разказвачът бил обезпокоителен човек. Той се страхувал от грабежи, драскотини, кучета, загуба на документи и гибел при пожар - заради това постоянно носел въже със себе си, с цел да може по време на пожар да излезе през прозореца.
През целия си живот страдал от зъбобол, само че имал уплаха да не загуби зъб, вярвайки, че геният и плодовитостта му като създател зависят от броя на зъбите му.
Страхувал се от заразяване с паразити и по тази причина в никакъв случай не ядял свинско. Имал уплаха и да не бъде заровен жив и всяка вечер оставял записка с надпис: „ Само наподобявам мъртъв “.
Ханс също се страхувал от отравяне и в никакъв случай не приемал храни за дарове. Например, когато скандинавските деца дружно закупили на обичания си публицист най-голямата кутия шоколадови бонбони, той с смут отказал подаръка и го изпратил на околните си.
Досега в Дания мнозина се придържат към теорията, че Андерсен е имал роднинска връзка с кралското семейство. Причината за тази доктрина са бележките на писателя в автобиографията му за познанството му с принц Фриц, а по-късно и с крал Фридрих VII. Освен това момчето в никакъв случай не е имало другари измежду съседските деца.
Между другото, както написа Ханс, другарството с Фриц продължава до гибелта на последния и писателят е единственият, като се изключи роднините, който е позволен до ковчега на умрелия.
Андерсен в никакъв случай не е имал триумф с противоположния пол и не се е стремял към подобен, макар че постоянно е желал да се усеща обичан. Самият той се е влюбвал нееднократно: и в дами, и в мъже. Но възприятията му постоянно оставали несподелени.
Например на 37-годишна възраст в дневника му се появява сетивен запис: „ Обичам! “ През 1840 година той среща момиче на име Джени Линд и от този момент ѝ посвещава стихове и приказки.
Но тя го обичаше не като мъж, а като „ брат “ или „ дете “, както го назовава. И това макар обстоятелството, че влюбеният Ханс е навършил 40 години, а тя била единствено на 26. Десетилетие по-късно Линд се омъжва за младия пианист Ото Холшмид, разбивайки сърцето на писателя.
Андерсен е живял в безбрачие през целия си живот. Биографи настояват, че той в никакъв случай не е имал даже полова връзка.
„ Говорих с дамата, платих 12 франка и си потеглих, без да бъркам в деяние, само че евентуално в мислите си”, написа той откакто посещава продажница в Париж, само че единствено я гледа по какъв начин се съблича.
Както множеството писатели, Андерсен излива душата си в своите ръкописи. Историите на доста от героите в неговите творби подхождат на биографията на създателя. Например, приказката „ Грозното патенце “ отразява възприятието му за отчуждение, което го преследва през целия му живот. Като дете той е бил подиграван за външния си тип и висок глас, никой не желал да приказва с него.
„ Тази история, несъмнено, е отражение на личния ми живот “, признава Андерсен.
Героите в приказките му постоянно изпадат в обезверени и безнадеждни обстановки. По този метод той отразява и личните си душевни контузии. Андерсен израства в беднотия, татко му умира рано, а момчето работи във фабрика от 11-годишна възраст, с цел да изхранва себе си и майка си.
„ Малката нимфа “ пък е отдадена на любовта му към мъж. „ Скърбя за теб, както за красиво калабрийско момиче”, написа Андерсен и моли приятеля си Едуард да не споделя на никого за това.
Скоро последният се дами за Хенриета. Ханс не се появява на сватбата, само че изпраща топло писмо до приятеля си, фрагмент от неговата приказка:
„ Малката нимфа видя по какъв начин принцът и жена му я търсят. Те погледнаха тъжно към разбъркващата се морска пяна, знаейки тъкмо, че Русалката се е хвърлила във вълните. Невидима, Малката нимфа целуна хубавицата по челото, усмихна се на принца и се изправи дружно с други деца на въздуха до розовите облаци, които плуваха в небето… “
През целия си живот Ханс Кристиан Андерсен живее чартърен в жилища, тъй като не може да понесе да бъде завързан към мебелите. Той не желал да си купи легло, страхувайки се, че ще почине на него. И страхът му се оказва ненапълно състоятелен.
В началото на 1872 година, на 67-годишна възраст, Андерсен пада от леглото си и е тежко засегнат. Той по този начин и не се възвърне изцяло. Скоро по-късно стартира да демонстрира признаци на рак на черния дроб. Умира 3 години по-късно.
Кристиан постоянно е имал посърнал тип: висок, слаб и леко изкривен. А вътре в себе си разказвачът бил обезпокоителен човек. Той се страхувал от грабежи, драскотини, кучета, загуба на документи и гибел при пожар - заради това постоянно носел въже със себе си, с цел да може по време на пожар да излезе през прозореца.
През целия си живот страдал от зъбобол, само че имал уплаха да не загуби зъб, вярвайки, че геният и плодовитостта му като създател зависят от броя на зъбите му.
Страхувал се от заразяване с паразити и по тази причина в никакъв случай не ядял свинско. Имал уплаха и да не бъде заровен жив и всяка вечер оставял записка с надпис: „ Само наподобявам мъртъв “.
Ханс също се страхувал от отравяне и в никакъв случай не приемал храни за дарове. Например, когато скандинавските деца дружно закупили на обичания си публицист най-голямата кутия шоколадови бонбони, той с смут отказал подаръка и го изпратил на околните си.
Досега в Дания мнозина се придържат към теорията, че Андерсен е имал роднинска връзка с кралското семейство. Причината за тази доктрина са бележките на писателя в автобиографията му за познанството му с принц Фриц, а по-късно и с крал Фридрих VII. Освен това момчето в никакъв случай не е имало другари измежду съседските деца.
Между другото, както написа Ханс, другарството с Фриц продължава до гибелта на последния и писателят е единственият, като се изключи роднините, който е позволен до ковчега на умрелия.
Андерсен в никакъв случай не е имал триумф с противоположния пол и не се е стремял към подобен, макар че постоянно е желал да се усеща обичан. Самият той се е влюбвал нееднократно: и в дами, и в мъже. Но възприятията му постоянно оставали несподелени.
Например на 37-годишна възраст в дневника му се появява сетивен запис: „ Обичам! “ През 1840 година той среща момиче на име Джени Линд и от този момент ѝ посвещава стихове и приказки.
Но тя го обичаше не като мъж, а като „ брат “ или „ дете “, както го назовава. И това макар обстоятелството, че влюбеният Ханс е навършил 40 години, а тя била единствено на 26. Десетилетие по-късно Линд се омъжва за младия пианист Ото Холшмид, разбивайки сърцето на писателя.
Андерсен е живял в безбрачие през целия си живот. Биографи настояват, че той в никакъв случай не е имал даже полова връзка.
„ Говорих с дамата, платих 12 франка и си потеглих, без да бъркам в деяние, само че евентуално в мислите си”, написа той откакто посещава продажница в Париж, само че единствено я гледа по какъв начин се съблича.
Както множеството писатели, Андерсен излива душата си в своите ръкописи. Историите на доста от героите в неговите творби подхождат на биографията на създателя. Например, приказката „ Грозното патенце “ отразява възприятието му за отчуждение, което го преследва през целия му живот. Като дете той е бил подиграван за външния си тип и висок глас, никой не желал да приказва с него.
„ Тази история, несъмнено, е отражение на личния ми живот “, признава Андерсен.
Героите в приказките му постоянно изпадат в обезверени и безнадеждни обстановки. По този метод той отразява и личните си душевни контузии. Андерсен израства в беднотия, татко му умира рано, а момчето работи във фабрика от 11-годишна възраст, с цел да изхранва себе си и майка си.
„ Малката нимфа “ пък е отдадена на любовта му към мъж. „ Скърбя за теб, както за красиво калабрийско момиче”, написа Андерсен и моли приятеля си Едуард да не споделя на никого за това.
Скоро последният се дами за Хенриета. Ханс не се появява на сватбата, само че изпраща топло писмо до приятеля си, фрагмент от неговата приказка:
„ Малката нимфа видя по какъв начин принцът и жена му я търсят. Те погледнаха тъжно към разбъркващата се морска пяна, знаейки тъкмо, че Русалката се е хвърлила във вълните. Невидима, Малката нимфа целуна хубавицата по челото, усмихна се на принца и се изправи дружно с други деца на въздуха до розовите облаци, които плуваха в небето… “
През целия си живот Ханс Кристиан Андерсен живее чартърен в жилища, тъй като не може да понесе да бъде завързан към мебелите. Той не желал да си купи легло, страхувайки се, че ще почине на него. И страхът му се оказва ненапълно състоятелен.
В началото на 1872 година, на 67-годишна възраст, Андерсен пада от леглото си и е тежко засегнат. Той по този начин и не се възвърне изцяло. Скоро по-късно стартира да демонстрира признаци на рак на черния дроб. Умира 3 години по-късно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ