Смущаващо руско поражение преди век е предупреждение за отношенията на САЩ и Китай сега
Опустошително военноморско проваляне преди 118 години притъпява упоритостите на огромна европейска мощ в Азия и бележи появяването на нова преобладаваща азиатска войска.
Неуспешният конфликт сред Императорска Япония и Императорска Русия в борбата при Цушима през март 1905 година затвърждава успеха на Япония в Руско-японската война, на процедура отстрани въздействието на Русия в Азиатско-тихоокеанския район за десетилетия и утвърждава Япония като военна мощ, равна на огромните западни страни.
Дори и в този момент борбата може да се преглежда като урок за самодоволството пред лицето на нови закани , счита секретарят на Военновъздушни сили на Съединени американски щати Франк Кендъл, най-високопоставеният граждански чиновник на Военновъздушни сили.
Русия и Япония през 1905 година не са Съединени американски щати и Китай през днешния ден, а неуспехът на Русия при Цушима " има малко общо " със обстановката, пред която са изправени Съединени американски щати в този момент - сподели Кендъл в речта си на конференцията на Асоциацията на въздушните и галактическите сили през септември, само че борбата въпреки всичко е предизвестие за това какво може да се случи, когато одобрените сили не са готови да се изправят против възходящи противници.
Конкуренция сред великите сили
Събитията, довели до борбата при Цушима, са квинтесенция на конкуренцията сред великите сили в епохата на империализма.
Императорска Япония, неотдавна индустриализирана и въоръжена със мощна войска, основана на тези на Европа и Съединени американски щати, стартира да преследва упоритостите си на азиатския континент, основно в Китай и Корея, като през 1895 година печели огромна победа над Китай.
Това я слага в директна конкуренция с имперска Русия. След провалянето на Китай Русия се пробва да разшири въздействието си в Китай и Корея. През 1898 година Русия получава чартърен Порт Артур - в този момент част от Далян в Китай - което на процедура ѝ дава надзор над полуостров Ляодун, който се вдава в Жълто море.
Руснаците се надяват да свържат Порт Артур, по това време единственото им топловодно пристанище в Тихия океан, с Транссибирската железница и уголемяват въздействието си в двора на ръководещата династия в Корея.
Неспособен да контракти взаимноизгодни условия с Русия за бъдещето на района, Токио изпраща японския императорски флот да нападна главната част от съветския тихоокеански флот в Порт Артур на 8 февруари 1904 година в една от първите огромни изненадващи офанзиви в историята. Няколко часа по-късно Япония публично афишира война.
Япония бързо придобива военноморско преимущество, като отблъсква опитите на съветския Тихоокеански флот да пробие блокадата на Порт Артур и разгромява подкрепленията на съветския флот в залива Чемулпо и Улсан.
Скоро японците обсаждат Порт Артур откъм сушата, а Русия, без да има опция, отделя съвсем 40 кораба от своя Балтийски флот за новосъздадената 2-ра тихоокеанска ескадра, която по-късно изпраща в Азия, с цел да избави Порт Артур.
Напълно погубен
След изнурително и изпълнено с произшествия седеммесечно пътешестване с дължина 28968 км ескадрата доближава пролива Цушима сред Корея и Япония на 27 май 1905 година, където японците неотложно я унищожават.
Двадесет и един съветски кораба са потопени или разрушени, а други седем са пленени. Само три кораба доближават Владивосток, макар че други шест стигат до неутрални пристанища в Китай, Филипините и Мадагаскар.
Над 5000 съветски моряци са убити, а повече от 6000 са пленени. Япония губи единствено три торпедни катера, както и 117 убити и към 500 ранени моряци.
" Битката при пролива Цушима не се е развила добре за Русия. Целият съветски флот е бил изцяло погубен " , съобщи на конференцията Кендъл, самопровъзгласил се за фен на историята.
Битката е последният гвоздей в ковчега на военните старания на Русия. Япония е превзела Порт Артур преди идването на 2-ра тихоокеанска ескадра през май, а друго съветско проваляне при Мукден два месеца по-рано е унищожило всяка вяра за победа посредством сухопътна акция.
Загубила съвсем цялата си морска мощност в Тихия океан, Русия към този момент не е била в положение да нанесе ефикасен или даже действителен удар по Япония. Япония е изразила подготвеност да стартира договаряния с посредничеството на президента Теодор Рузвелт и руснаците, без да имат други благоприятни условия, е трябвало да подадат иск за мир.
Дълга сянка
Съединени американски щати и Китай през днешния ден не са Русия и Япония отпреди 118 години , а американската войска е изправена пред условия, разнообразни от тези, пред които се е изправила Русия по това време, само че борбата при Цушима е имала далечни последствия, които са настоящи и в този момент, твърди Кендъл в речта си.
" Една огромна мощ, Русия, е изгубила въздействието си в Азия. Една огромна мощ, още веднъж Русия, е видяла по какъв начин военният ѝ престиж се изпарява " , сподели Кендъл.
Изходът от борбата е " засилил " конкуренцията във въоръжаването сред Англия и Германия и е подхранил схващането в имперска Германия, че Русия е слаба и може да се оправи с нея при положение на спор, което е предиздвикало германците да се усещат " удобно " да влязат във война на два фронта девет години по-късно, сподели Кендъл.
Руският флот, който по този начин и не се възвръща, претърпява няколко протеста през идващите години, които " спомагат за проправянето на пътя към Руската гражданска война през 1917 година и основаването на Съветския съюз ", споделя Кендъл. В Азия възходящата Япония " придобива убеденост да се опълчи на европейските сили и Съединени американски щати ", което я кара да анексира Корея през 1910 година, да нахлуе в Манджурия през 1931 година и в Китай през 1937 година и в последна сметка да нападна Пърл Харбър през 1941 година
" Смисълът на всичко това е, че оперативните и тактическите провали, изключително когато са свързани с възходящи и съществуващи велики сили, могат да имат съществени стратегически последствия ", добави Кендъл.
Кендал трансформира противодействието на Китай във фокус на своя мандат. Той и други публични представители на Съединени американски щати постоянно акцентират, че войната с Китай не е неизбежна , само че че американската войска би трябвало да усъвършенства готовността и качествата си, с цел да възпре подобен спор.
" Историята, в това число и най-новата, ни споделя, че възпирането може да се провали и от време на време се проваля. Ако нашите благоприятни условия и потенциал за прожектиране на мощ не са съответни, с цел да възпрат китайската експанзия против Тайван или другаде, може да се стигне до война. Ако това се случи и ние не успеем да надделеем, резултатите могат да хвърлят дълга сянка ", сподели Кендъл.
Неуспешният конфликт сред Императорска Япония и Императорска Русия в борбата при Цушима през март 1905 година затвърждава успеха на Япония в Руско-японската война, на процедура отстрани въздействието на Русия в Азиатско-тихоокеанския район за десетилетия и утвърждава Япония като военна мощ, равна на огромните западни страни.
Дори и в този момент борбата може да се преглежда като урок за самодоволството пред лицето на нови закани , счита секретарят на Военновъздушни сили на Съединени американски щати Франк Кендъл, най-високопоставеният граждански чиновник на Военновъздушни сили.
Русия и Япония през 1905 година не са Съединени американски щати и Китай през днешния ден, а неуспехът на Русия при Цушима " има малко общо " със обстановката, пред която са изправени Съединени американски щати в този момент - сподели Кендъл в речта си на конференцията на Асоциацията на въздушните и галактическите сили през септември, само че борбата въпреки всичко е предизвестие за това какво може да се случи, когато одобрените сили не са готови да се изправят против възходящи противници.
Конкуренция сред великите сили
Събитията, довели до борбата при Цушима, са квинтесенция на конкуренцията сред великите сили в епохата на империализма.
Императорска Япония, неотдавна индустриализирана и въоръжена със мощна войска, основана на тези на Европа и Съединени американски щати, стартира да преследва упоритостите си на азиатския континент, основно в Китай и Корея, като през 1895 година печели огромна победа над Китай.
Това я слага в директна конкуренция с имперска Русия. След провалянето на Китай Русия се пробва да разшири въздействието си в Китай и Корея. През 1898 година Русия получава чартърен Порт Артур - в този момент част от Далян в Китай - което на процедура ѝ дава надзор над полуостров Ляодун, който се вдава в Жълто море.
Руснаците се надяват да свържат Порт Артур, по това време единственото им топловодно пристанище в Тихия океан, с Транссибирската железница и уголемяват въздействието си в двора на ръководещата династия в Корея.
Неспособен да контракти взаимноизгодни условия с Русия за бъдещето на района, Токио изпраща японския императорски флот да нападна главната част от съветския тихоокеански флот в Порт Артур на 8 февруари 1904 година в една от първите огромни изненадващи офанзиви в историята. Няколко часа по-късно Япония публично афишира война.
Япония бързо придобива военноморско преимущество, като отблъсква опитите на съветския Тихоокеански флот да пробие блокадата на Порт Артур и разгромява подкрепленията на съветския флот в залива Чемулпо и Улсан.
Скоро японците обсаждат Порт Артур откъм сушата, а Русия, без да има опция, отделя съвсем 40 кораба от своя Балтийски флот за новосъздадената 2-ра тихоокеанска ескадра, която по-късно изпраща в Азия, с цел да избави Порт Артур.
Напълно погубен
След изнурително и изпълнено с произшествия седеммесечно пътешестване с дължина 28968 км ескадрата доближава пролива Цушима сред Корея и Япония на 27 май 1905 година, където японците неотложно я унищожават.
Двадесет и един съветски кораба са потопени или разрушени, а други седем са пленени. Само три кораба доближават Владивосток, макар че други шест стигат до неутрални пристанища в Китай, Филипините и Мадагаскар.
Над 5000 съветски моряци са убити, а повече от 6000 са пленени. Япония губи единствено три торпедни катера, както и 117 убити и към 500 ранени моряци.
" Битката при пролива Цушима не се е развила добре за Русия. Целият съветски флот е бил изцяло погубен " , съобщи на конференцията Кендъл, самопровъзгласил се за фен на историята.
Битката е последният гвоздей в ковчега на военните старания на Русия. Япония е превзела Порт Артур преди идването на 2-ра тихоокеанска ескадра през май, а друго съветско проваляне при Мукден два месеца по-рано е унищожило всяка вяра за победа посредством сухопътна акция.
Загубила съвсем цялата си морска мощност в Тихия океан, Русия към този момент не е била в положение да нанесе ефикасен или даже действителен удар по Япония. Япония е изразила подготвеност да стартира договаряния с посредничеството на президента Теодор Рузвелт и руснаците, без да имат други благоприятни условия, е трябвало да подадат иск за мир.
Дълга сянка
Съединени американски щати и Китай през днешния ден не са Русия и Япония отпреди 118 години , а американската войска е изправена пред условия, разнообразни от тези, пред които се е изправила Русия по това време, само че борбата при Цушима е имала далечни последствия, които са настоящи и в този момент, твърди Кендъл в речта си.
" Една огромна мощ, Русия, е изгубила въздействието си в Азия. Една огромна мощ, още веднъж Русия, е видяла по какъв начин военният ѝ престиж се изпарява " , сподели Кендъл.
Изходът от борбата е " засилил " конкуренцията във въоръжаването сред Англия и Германия и е подхранил схващането в имперска Германия, че Русия е слаба и може да се оправи с нея при положение на спор, което е предиздвикало германците да се усещат " удобно " да влязат във война на два фронта девет години по-късно, сподели Кендъл.
Руският флот, който по този начин и не се възвръща, претърпява няколко протеста през идващите години, които " спомагат за проправянето на пътя към Руската гражданска война през 1917 година и основаването на Съветския съюз ", споделя Кендъл. В Азия възходящата Япония " придобива убеденост да се опълчи на европейските сили и Съединени американски щати ", което я кара да анексира Корея през 1910 година, да нахлуе в Манджурия през 1931 година и в Китай през 1937 година и в последна сметка да нападна Пърл Харбър през 1941 година
" Смисълът на всичко това е, че оперативните и тактическите провали, изключително когато са свързани с възходящи и съществуващи велики сили, могат да имат съществени стратегически последствия ", добави Кендъл.
Кендал трансформира противодействието на Китай във фокус на своя мандат. Той и други публични представители на Съединени американски щати постоянно акцентират, че войната с Китай не е неизбежна , само че че американската войска би трябвало да усъвършенства готовността и качествата си, с цел да възпре подобен спор.
" Историята, в това число и най-новата, ни споделя, че възпирането може да се провали и от време на време се проваля. Ако нашите благоприятни условия и потенциал за прожектиране на мощ не са съответни, с цел да възпрат китайската експанзия против Тайван или другаде, може да се стигне до война. Ако това се случи и ние не успеем да надделеем, резултатите могат да хвърлят дълга сянка ", сподели Кендъл.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ