Опустошителни пандемии е имало открай време. Пример от историята е

Опустошителни пандемии е имало от много време. Пример от историята е чумата през 14-и век. Силно заразната инфекциозна болест се появява в началото в Средна Азия, като след това се популяризира по комерсиалните пътища и в цяла Европа. Деца и старци, търговци, просяци, чираци, високопоставени църковни сановници – „ черната гибел “ не пощадява никого. Който може, търси избавление в бягство. Опустяват градове и цели райони. Ето по какъв начин разказва обстановката писателят Джовани Бокачо в своето произведение „ Декамерон “: „ Сякаш целият въздух бе натежал от вонята, която се разнасяше от труповете, болестите и другите церове. “

През ноември 1918-а година, след края на Втората международна война, на доста места царува съсипия - къщи, ферми и заводи са изравнени със земята, а доста бойци са осакатени и травматизирани. И тъкмо тогава се появява нов зложелател - испанският грип. „ Болестта връхлита таман най-яките “, споделя боец в писмо от фронта. „ Цяла тъга е да гледаш по какъв начин в горския лагер, в който понастоящем се намираме, хората лежат в близост напълно апатични. И човек с нищо не може да им помогне. “

След тях нищо към този момент е е каквото е било

Тъй като епидемиите постоянно се появяват изведнъж и първоначално причинителите им мъчно се локализират, тяхното директно влияние е толкоз ужасяващо – за засегнатите, за цялото общество и за стопанската система. Сякаш всичко замира, споделя икономистът Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски стопански проучвания в Манхайм. „ Анализите демонстрират, че пандемиите могат да нанесат толкоз огромни вреди, колкото и войните. “ Т.е. в тях е заложен голям унищожителен капацитет. Но колкото и парадоксално да звучи, отмине ли един път рецесията, в дълготрайна вероятност сходни разтърсващи събития могат да имат позитивни последствия – таман тъй като нищо към този момент не е каквото е било. След чумата подобен резултат е бил следен в доста западноевропейски райони: популацията на дадена страна е намаляло, а надлежно и работната ръка, което пък води до повишаване на труда. В резултат нарастват надниците. Слоеве от популацията, които преди едвам са оцелявали, се снабдяват с пари.

„ Най-смъртоносната от всички пандемии "

Всичко това форсира процесите на развиване, споделя историкът-икономист Ян-Отмар Хесе. „ Предполага се, че в течение на двеста-триста години по-високото заплащане е довело до спад в растежа на производството, което в последна сметка е подтикнало индустриалната гражданска война. Испанският грип безспорно е бил най-смъртоносната от всички пандемии – съгласно съществуващите оценки жертвите са сред 50 и 100 милиона души. И въпреки всичко, когато кръвопролитията от Първата международна война свършват и испанският грип е преодолян, настава десетилетие на напредък – стопански, обществен и културен – „ бурните 1920 години ".

Цената на подема

Приблизително толкоз оптимистични са и прогнозите за времето след Корона – когато най-накрая пандемията бъде сложена под надзор. Мартин Люк от компанията за ръководство на активи Blackrock счита, че следва нов старт в стопанската система. „ Ще излезем от пандемията, от локдауна. Икономиката ще проработи още веднъж – като с едно натискане на копчето. А това изключително, несъразмерно доста покачва упованията “ споделя Люк. „ Тази пандемия може по-скоро да бъде оприличена на естествена злополука, а не на елементарен стопански цикъл. “ Има обаче и негативни последици. Инфлацията нараства доста. Недвижими имущества, първични материали, строителни материали, бензин и нафта – съвсем всичко нараства. Стига се до недостиг в доставките, в редица заводи поточните линии в това време стоят неизползвани. Дали това са последствия от пандемията? Икономическият напредък след една пандемия има своята цена, по този начин настояват икономистите.

Промените настъпват по-бързо

Според икономиста Хайнеман, COVID-19 е нещо като „ ускорител на нововъведенията “. „ Този процес на събитията провокира потрес, пристигнал във време, в което разполагаме с необикновен цифров инструментариум – в региона на връзките, в метода, по който организираме своето произвеждане и общуване. „ При други условия всички тези процеси биха траяли години, в случай че не и десетилетия. Корона-пандемията ги форсира невъобразимо ", споделя той.