Кураж, умираме, другари
Оптимистите споделят, че всяка нелепост си има граници, само че не. Всеки, който има търпението да чуе тази ария, ще разбере, че има по-страшно от ковид. По наличие творбата е съизмерима единствено с изключителното ни състояние и с непреходния български соц.
И нищо чудно. Звезди на българската сцена от Татово време, както наподобява, драговолно вземат участие в песента „ Кураж “. Ефектът обаче, в случай че се съди по отзивите в обществените мрежи, надалеч не е окуражаващ. Певците, които несъмнено към момента са нечии любимци, би трябвало да запазят най-малко част от положителния си (някогашен) усет и да създадат от творбата нещо най-малко обичайно, а не мотив за в допълнение отвращение и смях. Остава единствено да се надяваме, че и в тяхното потомство има артисти, които не биха взели участие в такова нещо и за всичките пари на света. Отдалите гласовете си за тази „ идея “, както можете да видите, са. Само нерушимият Веско Маринов тежко липсва в тази ария. Но стилът и резултатът са същите, както в покъртителния му шлагер „ Нашата полиция ни пази “.
Да отдадем дължимото на текстописеца и композитора, като не спестим имената им. Идеята и текстът са на, а музиката и аранжиментът – на. И те, и артистите, да са живи и здрави. Да се сбъдне пожеланието им " Нека тази творба остане за поколенията, като удостоверение за нашия живот по време на Корона вируса! " Цитатът е прецизен, а правописът - непокътнат. А ето още „ свидетелства “, подбрани от жизнеутвърждаващия текст на творбата: " старици, провесили сухи ръце, потъват в земята със черно лице ", " незабележим палач е тръгнал в обход " и " с начало прокобно, ще има ли край ".
Тежкото соцклише шества в текста сходно на ковид. Колеги успешно съпоставиха наличието и мелодията с най-хубавите мостри, представяни на тогавашния фестивал на политическата ария „ Ален мак “. Други – със също толкоз потресающите „ Мелодия на годината “ и „ Златен Орфей “. Слава Богу, по-младото потомство българи към този момент не ги помнят. Е, в случай че не запомнят „ Кураж, сънародници “, най-малко за малко хубаво ще се посмеят.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 10 април
И нищо чудно. Звезди на българската сцена от Татово време, както наподобява, драговолно вземат участие в песента „ Кураж “. Ефектът обаче, в случай че се съди по отзивите в обществените мрежи, надалеч не е окуражаващ. Певците, които несъмнено към момента са нечии любимци, би трябвало да запазят най-малко част от положителния си (някогашен) усет и да създадат от творбата нещо най-малко обичайно, а не мотив за в допълнение отвращение и смях. Остава единствено да се надяваме, че и в тяхното потомство има артисти, които не биха взели участие в такова нещо и за всичките пари на света. Отдалите гласовете си за тази „ идея “, както можете да видите, са. Само нерушимият Веско Маринов тежко липсва в тази ария. Но стилът и резултатът са същите, както в покъртителния му шлагер „ Нашата полиция ни пази “.
Да отдадем дължимото на текстописеца и композитора, като не спестим имената им. Идеята и текстът са на, а музиката и аранжиментът – на. И те, и артистите, да са живи и здрави. Да се сбъдне пожеланието им " Нека тази творба остане за поколенията, като удостоверение за нашия живот по време на Корона вируса! " Цитатът е прецизен, а правописът - непокътнат. А ето още „ свидетелства “, подбрани от жизнеутвърждаващия текст на творбата: " старици, провесили сухи ръце, потъват в земята със черно лице ", " незабележим палач е тръгнал в обход " и " с начало прокобно, ще има ли край ".
Тежкото соцклише шества в текста сходно на ковид. Колеги успешно съпоставиха наличието и мелодията с най-хубавите мостри, представяни на тогавашния фестивал на политическата ария „ Ален мак “. Други – със също толкоз потресающите „ Мелодия на годината “ и „ Златен Орфей “. Слава Богу, по-младото потомство българи към този момент не ги помнят. Е, в случай че не запомнят „ Кураж, сънародници “, най-малко за малко хубаво ще се посмеят.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 10 април
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ