BBC: Страховито ново оръжие променя войната в Украйна
Оптичните дронове са ужасяваща нова заплаха на фронтовата линия на Украйна. Те не могат да бъдат заглушени от електронни прехващачи.
Над град Родинское се носи остра миризма. Тя идва от основната административна постройка на града, която е ударена от 250-килограмова планировачна бомба. Покрай нея са се срутили още три жилищни блока. Ден след гърмежа елементи от останките към момента димят. От покрайнините на града се чува звука на артилерийски огън и изстрели - украински бойци сваляха дронове.
Родинское е на към 15 км северно от обсадения град Покровск. Русия се пробва да го превземе от юг от есента на предходната година, само че украинските сили до момента съумяват да спрат съветските бойци да нахлуят. Затова Русия промени тактиката си, като вместо това се насочи към обграждане на града, прекъсвайки пътищата за доставки.
През последните две седмици, до момента в който трескавите дипломатически старания за реализиране на преустановяване на огъня в Украйна се проваляха, Русия ускори натиска си, постигайки най-значителния си прогрес от януари насам.
Защо дроновете са толкоз опасни
Доказателството за това се намира точно в Родинское. Градът е един от тези, осеяни с най-страшното оръжие на тази война - дроновете.
Оптичните дронове са ужасяваща нова заплаха на фронтовата линия на Украйна.
Това, че Родинске е обсадено от съветски дронове, е доказателство, че офанзивите идват от позиции, доста по-близки от известните съветски позиции южно от Покровск. Най-вероятно са идвали от новопревзета територия на основен път, водещ от изток на Покровск до Константиновка.
Градове като Родинске в този момент са разрушени снаряди, обстрелвани от съветски въздушни офанзиви. В Билицке, който е по-далеч от фронтовата линия, има редица къщи, разрушени от ракетен удар през нощта. Една от тях в миналото е била домът на Светлана.
„ Става все по-зле и по-зле. Преди чувахме далечни детонации. Но в този момент градът ни е обект на набези – ние самите го претърпяваме “, споделя 61-годишната жена, до момента в който събира няколко движимости от останките на дома си. За благополучие Светлана не е била у дома, когато е станала офанзивата.
„ Отидете в центъра на града, ще видите толкоз доста неща, които са разрушени там. И пекарната, и зоологическата градина също са разрушени “, добавя тя пред BBC, представен от trud.bg.
В безвредно място, тъкмо отвън обсега на дронове, се намира артилерийското поделение на 5-та щурмова бригада.
„ Можете да усетите по какъв начин интензивността на съветските офанзиви се усилва. Ракети, минохвъргачки, дронове, те употребяват всичко, което имат, с цел да отрежат пътищата за доставки към града “, споделя Серхий.
Неговото поделение чака от три дни, с цел да се разположи на позициите си, очаквайки облачна завивка или високоскоростни ветрове, с цел да им обезпечат отбрана от дронове.
Бърза адаптация
В непрекъснато разрастващ се спор бойците трябваше бързо да се приспособяват към новите закани, подбудени от изменящите се технологии. И последната опасност идва от дронове с оптични нишки. Макара с десетки километри кабел се инсталира на дъното на дрона, а физическият оптичен кабел се свързва с контролера, държан от водача.
„ Видео и контролният сигнал се предават към и от дрона посредством кабела, а не посредством радиочестоти. Това значи, че не може да бъде заглъхнал от електронни прехващачи “, изяснява боец с позивна Модератор, инженер по дронове от 68-ма Йегерска бригада.
Когато дроновете започнаха да се употребяват всеобщо в тази война, и двете страни оборудваха своите транспортни средства със системи за електронна война, които можеха да обезвреждат дроновете. Тази отбрана се изпари с появяването на оптичните дронове и при разполагането на тези устройства Русия сега има преимущество. Украйна се пробва да усили производството.
Да си носим ли ножици?
„ Русия стартира да употребява оптични дронове доста преди нас, до момента в който към момента ги тествахме. Тези дронове могат да се употребяват тук-там, където би трябвало да се спускаме по-ниско, в сравнение с нормалните дронове могат. Можем даже да влизаме в къщи и да търсим цели вътре “, споделя Вения, водач на дрон от 68-ма Йегерска бригада.
„ Започнахме да се майтапим, че може би би трябвало да носим ножици, с цел да отрежем пъпната шнур “, споделя Серхий.
Дроновете с оптични нишки имат дефекти – те са по-бавни и кабелът може да се оплете в дървета. Но сега необятното им потребление от Русия значи, че превозването на бойци до и от позициите им постоянно може да бъде по-смъртоносно от самото полесражение.
„ Когато влезете в позиция, не знаете дали сте били видяни или не. А в случай че сте били видяни, тогава може би към този момент живеете последните часове от живота си “, споделя Олес, основен сержант на разследващото звено на 5-та щурмова бригада.
Тази опасност значи, че бойците прекарват все по-дълго време на позициите си.
Олес и неговите хора са в пехотата, служейки в окопите навръх фронта на украинската защита. В днешно време е необичайност публицистите да приказват с пехотинци, защото е станало прекомерно рисковано да се върви в тези окопи. BBC среща Олес и Максим в селска къща, превърната в спонтанна база, където бойците идват да си починат, когато не са на командировка.
31 дни на позиция
„ Най-дългото време, което прекарах на позицията, беше 31 дни, само че познавам момчета, които са прекарали там 90 и даже 120 дни. Преди да дойдат дроновете, ротациите можеха да бъдат сред 3 и 7 дни на позицията “, споделя Максим. „ Войната е кръв, гибел, мокра тиня и мраз, който се популяризира от главата до петите. И по този начин прекарваш всеки ден. Спомням си един случай, когато не спахме три дни, нащрек всяка минута. Руснаците продължаваха да ни нападат вълна след вълна. Дори и най-малкият пропуск би означавал, че сме мъртви. “
Олес споделя, че съветската пехота е трансформирала тактиката си.
„ По-рано нападнаха на групи. Сега изпращат единствено един или двама души от време на време. Използват и мотоциклети, а в някои случаи и ATV-та. Понякога се промъкват. “
Това значи, че фронтовите линии в някои елементи към този момент не са стандартни линии с украинци от едната страна и руснаци от другата, а по-скоро като фигури на шахматна дъска по време на игра, където позициите могат да се преплитат.
Това също по този начин затруднява визията на напредъка, реализиран от двете страни.
Въпреки скорошните триумфи на Русия, няма да е бързо или елементарно за нея да превземе целия Донецки район, където се намира Покровск. Украйна отстъпи мощно, само че се нуждае от непрекъснати доставки на оръжия и муниции, с цел да поддържа борбата.
И защото войната навлиза в четвърто лято, проблемите с човешката мощ на Украйна против доста по-голяма съветска войска също са явни. Повечето от бойците, които са в окопите, се се включили към армията след началото на войната. Те са минали няколко месеца образование, само че е трябвало да научат доста на работното място посред вилнееща война.
Максим е работил за компания за питиета, преди да се причисли към армията. Но по какъв начин фамилията му се оправя в този момент?
„ Трудно е, в действителност е мъчно. Семейството ми в действителност ме поддържа. Но имам двегодишен наследник и не го виждам доста. Чуваме се с него посредством видеовръзка, тъй че всичко е допустимо най-добре при тези условия “, замълчава той, а очите му се пълнят със сълзи.
Максим е боец, който се бори за родината си, само че е и просто татко, на който му липсва двугодишното момче.
Над град Родинское се носи остра миризма. Тя идва от основната административна постройка на града, която е ударена от 250-килограмова планировачна бомба. Покрай нея са се срутили още три жилищни блока. Ден след гърмежа елементи от останките към момента димят. От покрайнините на града се чува звука на артилерийски огън и изстрели - украински бойци сваляха дронове.
Родинское е на към 15 км северно от обсадения град Покровск. Русия се пробва да го превземе от юг от есента на предходната година, само че украинските сили до момента съумяват да спрат съветските бойци да нахлуят. Затова Русия промени тактиката си, като вместо това се насочи към обграждане на града, прекъсвайки пътищата за доставки.
През последните две седмици, до момента в който трескавите дипломатически старания за реализиране на преустановяване на огъня в Украйна се проваляха, Русия ускори натиска си, постигайки най-значителния си прогрес от януари насам.
Защо дроновете са толкоз опасни
Доказателството за това се намира точно в Родинское. Градът е един от тези, осеяни с най-страшното оръжие на тази война - дроновете.
Оптичните дронове са ужасяваща нова заплаха на фронтовата линия на Украйна.
Това, че Родинске е обсадено от съветски дронове, е доказателство, че офанзивите идват от позиции, доста по-близки от известните съветски позиции южно от Покровск. Най-вероятно са идвали от новопревзета територия на основен път, водещ от изток на Покровск до Константиновка.
Градове като Родинске в този момент са разрушени снаряди, обстрелвани от съветски въздушни офанзиви. В Билицке, който е по-далеч от фронтовата линия, има редица къщи, разрушени от ракетен удар през нощта. Една от тях в миналото е била домът на Светлана.
„ Става все по-зле и по-зле. Преди чувахме далечни детонации. Но в този момент градът ни е обект на набези – ние самите го претърпяваме “, споделя 61-годишната жена, до момента в който събира няколко движимости от останките на дома си. За благополучие Светлана не е била у дома, когато е станала офанзивата.
„ Отидете в центъра на града, ще видите толкоз доста неща, които са разрушени там. И пекарната, и зоологическата градина също са разрушени “, добавя тя пред BBC, представен от trud.bg.
В безвредно място, тъкмо отвън обсега на дронове, се намира артилерийското поделение на 5-та щурмова бригада.
„ Можете да усетите по какъв начин интензивността на съветските офанзиви се усилва. Ракети, минохвъргачки, дронове, те употребяват всичко, което имат, с цел да отрежат пътищата за доставки към града “, споделя Серхий.
Неговото поделение чака от три дни, с цел да се разположи на позициите си, очаквайки облачна завивка или високоскоростни ветрове, с цел да им обезпечат отбрана от дронове.
Бърза адаптация
В непрекъснато разрастващ се спор бойците трябваше бързо да се приспособяват към новите закани, подбудени от изменящите се технологии. И последната опасност идва от дронове с оптични нишки. Макара с десетки километри кабел се инсталира на дъното на дрона, а физическият оптичен кабел се свързва с контролера, държан от водача.
„ Видео и контролният сигнал се предават към и от дрона посредством кабела, а не посредством радиочестоти. Това значи, че не може да бъде заглъхнал от електронни прехващачи “, изяснява боец с позивна Модератор, инженер по дронове от 68-ма Йегерска бригада.
Когато дроновете започнаха да се употребяват всеобщо в тази война, и двете страни оборудваха своите транспортни средства със системи за електронна война, които можеха да обезвреждат дроновете. Тази отбрана се изпари с появяването на оптичните дронове и при разполагането на тези устройства Русия сега има преимущество. Украйна се пробва да усили производството.
Да си носим ли ножици?
„ Русия стартира да употребява оптични дронове доста преди нас, до момента в който към момента ги тествахме. Тези дронове могат да се употребяват тук-там, където би трябвало да се спускаме по-ниско, в сравнение с нормалните дронове могат. Можем даже да влизаме в къщи и да търсим цели вътре “, споделя Вения, водач на дрон от 68-ма Йегерска бригада.
„ Започнахме да се майтапим, че може би би трябвало да носим ножици, с цел да отрежем пъпната шнур “, споделя Серхий.
Дроновете с оптични нишки имат дефекти – те са по-бавни и кабелът може да се оплете в дървета. Но сега необятното им потребление от Русия значи, че превозването на бойци до и от позициите им постоянно може да бъде по-смъртоносно от самото полесражение.
„ Когато влезете в позиция, не знаете дали сте били видяни или не. А в случай че сте били видяни, тогава може би към този момент живеете последните часове от живота си “, споделя Олес, основен сержант на разследващото звено на 5-та щурмова бригада.
Тази опасност значи, че бойците прекарват все по-дълго време на позициите си.
Олес и неговите хора са в пехотата, служейки в окопите навръх фронта на украинската защита. В днешно време е необичайност публицистите да приказват с пехотинци, защото е станало прекомерно рисковано да се върви в тези окопи. BBC среща Олес и Максим в селска къща, превърната в спонтанна база, където бойците идват да си починат, когато не са на командировка.
31 дни на позиция
„ Най-дългото време, което прекарах на позицията, беше 31 дни, само че познавам момчета, които са прекарали там 90 и даже 120 дни. Преди да дойдат дроновете, ротациите можеха да бъдат сред 3 и 7 дни на позицията “, споделя Максим. „ Войната е кръв, гибел, мокра тиня и мраз, който се популяризира от главата до петите. И по този начин прекарваш всеки ден. Спомням си един случай, когато не спахме три дни, нащрек всяка минута. Руснаците продължаваха да ни нападат вълна след вълна. Дори и най-малкият пропуск би означавал, че сме мъртви. “
Олес споделя, че съветската пехота е трансформирала тактиката си.
„ По-рано нападнаха на групи. Сега изпращат единствено един или двама души от време на време. Използват и мотоциклети, а в някои случаи и ATV-та. Понякога се промъкват. “
Това значи, че фронтовите линии в някои елементи към този момент не са стандартни линии с украинци от едната страна и руснаци от другата, а по-скоро като фигури на шахматна дъска по време на игра, където позициите могат да се преплитат.
Това също по този начин затруднява визията на напредъка, реализиран от двете страни.
Въпреки скорошните триумфи на Русия, няма да е бързо или елементарно за нея да превземе целия Донецки район, където се намира Покровск. Украйна отстъпи мощно, само че се нуждае от непрекъснати доставки на оръжия и муниции, с цел да поддържа борбата.
И защото войната навлиза в четвърто лято, проблемите с човешката мощ на Украйна против доста по-голяма съветска войска също са явни. Повечето от бойците, които са в окопите, се се включили към армията след началото на войната. Те са минали няколко месеца образование, само че е трябвало да научат доста на работното място посред вилнееща война.
Максим е работил за компания за питиета, преди да се причисли към армията. Но по какъв начин фамилията му се оправя в този момент?
„ Трудно е, в действителност е мъчно. Семейството ми в действителност ме поддържа. Но имам двегодишен наследник и не го виждам доста. Чуваме се с него посредством видеовръзка, тъй че всичко е допустимо най-добре при тези условия “, замълчава той, а очите му се пълнят със сълзи.
Максим е боец, който се бори за родината си, само че е и просто татко, на който му липсва двугодишното момче.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ