Ани и Никола: Разчупи, разтанцувай, разсмей!
Определят стила си като турбосексфънк от парадайса – с мигане. Извън шегата, те могат да изпеят всичко и да трансфорат в ария наличието на всяка даденост към себе си. От прашинката върху компютъра и инцидентните срещи с всякакви човеци до най-съкровените неща в живота на човек и проблемите, пред които се изправя. Крайният резултат е доказателство, че към момента имаме шанса да слушаме чисто нова музика, която звучи и свежо, и свястно. Заслугата е на Анна-Мария Въртовска и Никола Симеонов. Два гласа, китара и Ставри – това като че ли е всичко, на което те разчитат – освен на сцената, само че и по време на креативния развой.
Ани и Никола бяха измежду участниците на джаз феста в Банско тази година, където справедливо отнесоха единствено положителни мнения. Заради безспорността на гения, артистичното наличие, лекотата, с която изпълват пространството към себе си и усмивката, идваща от душата на тяхното цяло – като дует и сътрудници в специалността. И не на последно място – тъй като еднообразно добре пеят и на британски, и на родния си език – което не може да се каже за доста български реализатори. И тъй като са образец, че с цел да правиш хубава музика, би трябвало да умееш да летиш, само че не в облаците, а в космоса на личните си благоприятни условия. Трябва да бъдеш самоуверен, само че не безрасъден, и да кипиш в концепциите си, без да се губиш в тях.
Снимка: Даниел Димитров
Анна-Мария Въртовска и Никола Симеонов – за присъединяване на джаз феста в Банско, за третия член на групата – Ставри, за креативната ревнивост и за какво актьорът би трябвало да имат 1001 групи. Как се прави ария по смеха на Анна и за какво имат британски кавър на „ Камъните падат “.
На джаз феста в Банско пяхте на сцена, наречена „ Млади гении “. Това наскърбява ли ви или ви ласкае?
Никола: Странното е, че нито сме млади, нито сме някакви гении, нито сме джаз. Но ни поканиха, ние откликнахме и беше прелестно.
Анна: За мен също беше доста вълнуващо, защото аз съм дете на фестивала. Буквално съм израснала около него и е невероятна чест да пея тук, въпреки и на дребната сцена. Това е крачка нагоре за мен.
Като ви виждам на сцената, имам възприятието, че сте остарели пушки. Млади сте, само че с задоволително огромен опит.
Анна: Ние работим дружно от седем години и даже се майтапим, че разделяме един мозък. Изключително близки сме, като брат и сестра. Аз, като го погледна, той към този момент знае какво си мисля.
Никола: Когато сме дружно на сцената, аз се чувствам като плувец във вода – доста естествено и доста непринудено. В същото време, не знаеш вълната къде тъкмо ще се разбие на морския бряг...
Анна: Много зависи от публиката – по какъв начин връща тази страст.
Никола: Но даже публиката да не е толкоз отворена в първите минути, ние даваме най-хубавото от себе си – с цел да я разчупим и разтанцуваме, и да я разсмеем.
Казвате, че сте един мозък, само че аз особено помолих на това изявление да участва и третия член на групата – Ставри, а той липсва...
Анна: Ставри спи. Той е неизменима част от нашето трио. Без него нещата няма да са същите.
Никола: Това е машинката, която папагалски прави нашето зрелище характерно... Ставри ми оказва помощ на 80 % и на 20 % ми пречи, когато реши да прави номера... Както е с всяка техника.
Снимка: Даниел Димитров
Макар че, на пръв взор, сме единствено два гласа и китара, звуците, които тази машина наслагва, основават чувството за оркестър – бийтбокс, бас, хармонии, китарни сола... Така че с него е доста занимателно.
Анна: Още по-забавно е, когато Никола ме разсмее на сцената и го запише с лупъра, а по-късно направи ария по моя смях. Случвало се е нееднократно.
Как се прави ария по смеха на Ани?
Никола: Прави се на секундата.
Текстовете ви са шантави. На един мирис ли идват или седите и ги мислите?
Анна: Моята музика идва след нещо претърпяно или нещо, което ме е впечатлило. То просто би трябвало да излиза от мен. Текстът и музиката вървят дружно и се появяват, когато имаш потребност да махнеш нещо от себе си. Затова множеството ни песни са с по-тежки текстове. Защото актьорът се въодушевява от тъгата. (Смее се – бел. а.)
Никола: Аз персонално не се въодушевявам от тъгата. Възприемам я като някакво тестване за човешката воля и за силата на човешкия дух, и за това, че действително човек може да бъде над всичко, стига да желае. Може да претърпява света по напълно логичен и пресен метод. С текстовете, които пиша, се пробвам да предам това на хората.
Понякога текстовете се появяват безусловно от въздуха – все едно се закачаш за някоя радиочестота. Друг път се появява единствено първата нишка и би трябвало да изплетеш останалото... Различно е.
Как стана вашата среща, кой на кого първи се яви?
Анна: Запозна ни наш общ другар, който провежда фестивал. Когато чух песните му, инстантно се влюбих в тях (Смее се – бел. а.)
Никола: Инстантно като кафето.
Анна: След това ме поканиха да пея на морето, само че аз сама съм безпомощна.
Не притежавам нито един инструмент толкоз добре и го попитах дали желае да създадем тези участия дружно. И той се съгласи. И в действителност по този начин започнахме дружно. Първият ни концерт беше в Бургас през август 2016 година
Между вас има ли креативна ревнивост?
Никола: От моя страна – не.
Анна: И от моя страна няма.
Снимка: Даниел Димитров
Никола: Творците би трябвало да имат 1001 групи, в случай че могат – с цел да се развиват във всевъзможни направления и по тази причина не трябва да се ревнуват. Ако се ревнуват, би трябвало да е единствено в градивна тенденция, т.е. да се бутат един различен.
Анна: Аз съм най-големият почитател на Cool Den.
И на двама ви предстоят министър председатели на нови албуми – дебютен за Анна и втори за Никола с Cool Den . Кога да ги чакаме?
Анна: Първата ария от моя дебютен албум – New Orleans Blues, се появи, когато бях на 18 години, по време на един юношески фестивал. По-късно написах още три песни. След като срещнах с Никола, и песните започнаха да се нижат една след друга. След седмата взех решение да запиша албум. Кандидатствах по един план за млад създател, който беше утвърден от „ Мюзикаутор “. В момента кипи развой на работа в студиото. Надявам се, да сме подготвени до края на септември, а по-късно и да го представим.
Никола: Вторият албум на Cool Den би трябвало да излезе при започване на октомври.
С какво се изненадахте един различен за последно?
Никола: Две неща ще кажа. Докато свирихме в Банско, в паузата ѝ споделих, че не желая да изсвирвам една съответна ария. Но тя на сцената ме сложи пред приключен факт, като просто разгласи на публиката, че ще изсвирим тъкмо тази моя ария.
А другояче креативен ме изненада с едно свое парче – Station Unknown, което ще бъде и заглавие на нейния албум. Показа ми го преди половин година и в действителност ме остави без думи – с дълбочината, и текстово, и музикално. Бях доста впечатлен... И това ми е нейната обичана ария.
Анна: Благодаря ти, Никола. Аз в действителност се чудя какво да кажа, тъй като Никола е толкоз random човек и непрекъснато ме изненадва с нещо ново – било то креативен или с остроумието си.
Никола: Random е инцидентен на британски. (И двамата се смеят – бел. а.)
Анна: Да, да. С него на сцената в никакъв случай нямам визия какво ще се случи. Въпреки че се познаваме толкоз добре и мислим по един и същи метод. Само като му видя дяволития взор, знам, че би трябвало да съм подготвена за всичко (Смее се – бел. а.). Абсолютно всичко мога да чакам от него. И все си мисля, че не може да ме изненада, само че той продължава да го прави.
Последната креативна изненада от него е песента „ Тази земя “ (Анна запява „ Като кръв която попива в пръстта... " – бел. а.).
Никола. Това е пилотната ария от идния албум на Cool Den.
А за какво направихте кавър на „ Камъните падат “ на британски език?
Анна: Нека Никола да отговори на този въпрос (Смее се – бел. а.).
Никола: Мисля, че хуморът е царят на всичко. Няма проблем, който хуморът да не може да позволи. Ние, също по този начин, желаеме да покажем благосъстоянието на българския език през очите на някой различен език. И по какъв начин някакви турбофолк класики биха звучали, пречупени през призмата на грънджа, примерно. Всеки път този кавър има друг дух.
Снимка: Даниел Димитров
Всеки път го вършим в някакъв тежък трип хоп вид, на който хората откликват по доста забавен метод. Обикновено се смеят на това парче или просто си потеглят. само че на един от последните ни концерти – в Синеморец, ръкопляскаха. Явно има пазар за този вид творчество (Смее се – бел. а.).
Ани и Никола бяха измежду участниците на джаз феста в Банско тази година, където справедливо отнесоха единствено положителни мнения. Заради безспорността на гения, артистичното наличие, лекотата, с която изпълват пространството към себе си и усмивката, идваща от душата на тяхното цяло – като дует и сътрудници в специалността. И не на последно място – тъй като еднообразно добре пеят и на британски, и на родния си език – което не може да се каже за доста български реализатори. И тъй като са образец, че с цел да правиш хубава музика, би трябвало да умееш да летиш, само че не в облаците, а в космоса на личните си благоприятни условия. Трябва да бъдеш самоуверен, само че не безрасъден, и да кипиш в концепциите си, без да се губиш в тях.
Снимка: Даниел Димитров
Анна-Мария Въртовска и Никола Симеонов – за присъединяване на джаз феста в Банско, за третия член на групата – Ставри, за креативната ревнивост и за какво актьорът би трябвало да имат 1001 групи. Как се прави ария по смеха на Анна и за какво имат британски кавър на „ Камъните падат “.
На джаз феста в Банско пяхте на сцена, наречена „ Млади гении “. Това наскърбява ли ви или ви ласкае?
Никола: Странното е, че нито сме млади, нито сме някакви гении, нито сме джаз. Но ни поканиха, ние откликнахме и беше прелестно.
Анна: За мен също беше доста вълнуващо, защото аз съм дете на фестивала. Буквално съм израснала около него и е невероятна чест да пея тук, въпреки и на дребната сцена. Това е крачка нагоре за мен.
Като ви виждам на сцената, имам възприятието, че сте остарели пушки. Млади сте, само че с задоволително огромен опит.
Анна: Ние работим дружно от седем години и даже се майтапим, че разделяме един мозък. Изключително близки сме, като брат и сестра. Аз, като го погледна, той към този момент знае какво си мисля.
Никола: Когато сме дружно на сцената, аз се чувствам като плувец във вода – доста естествено и доста непринудено. В същото време, не знаеш вълната къде тъкмо ще се разбие на морския бряг...
Анна: Много зависи от публиката – по какъв начин връща тази страст.
Никола: Но даже публиката да не е толкоз отворена в първите минути, ние даваме най-хубавото от себе си – с цел да я разчупим и разтанцуваме, и да я разсмеем.
Казвате, че сте един мозък, само че аз особено помолих на това изявление да участва и третия член на групата – Ставри, а той липсва...
Анна: Ставри спи. Той е неизменима част от нашето трио. Без него нещата няма да са същите.
Никола: Това е машинката, която папагалски прави нашето зрелище характерно... Ставри ми оказва помощ на 80 % и на 20 % ми пречи, когато реши да прави номера... Както е с всяка техника.
Снимка: Даниел Димитров
Макар че, на пръв взор, сме единствено два гласа и китара, звуците, които тази машина наслагва, основават чувството за оркестър – бийтбокс, бас, хармонии, китарни сола... Така че с него е доста занимателно.
Анна: Още по-забавно е, когато Никола ме разсмее на сцената и го запише с лупъра, а по-късно направи ария по моя смях. Случвало се е нееднократно.
Как се прави ария по смеха на Ани?
Никола: Прави се на секундата.
Текстовете ви са шантави. На един мирис ли идват или седите и ги мислите?
Анна: Моята музика идва след нещо претърпяно или нещо, което ме е впечатлило. То просто би трябвало да излиза от мен. Текстът и музиката вървят дружно и се появяват, когато имаш потребност да махнеш нещо от себе си. Затова множеството ни песни са с по-тежки текстове. Защото актьорът се въодушевява от тъгата. (Смее се – бел. а.)
Никола: Аз персонално не се въодушевявам от тъгата. Възприемам я като някакво тестване за човешката воля и за силата на човешкия дух, и за това, че действително човек може да бъде над всичко, стига да желае. Може да претърпява света по напълно логичен и пресен метод. С текстовете, които пиша, се пробвам да предам това на хората.
Понякога текстовете се появяват безусловно от въздуха – все едно се закачаш за някоя радиочестота. Друг път се появява единствено първата нишка и би трябвало да изплетеш останалото... Различно е.
Как стана вашата среща, кой на кого първи се яви?
Анна: Запозна ни наш общ другар, който провежда фестивал. Когато чух песните му, инстантно се влюбих в тях (Смее се – бел. а.)
Никола: Инстантно като кафето.
Анна: След това ме поканиха да пея на морето, само че аз сама съм безпомощна.
Не притежавам нито един инструмент толкоз добре и го попитах дали желае да създадем тези участия дружно. И той се съгласи. И в действителност по този начин започнахме дружно. Първият ни концерт беше в Бургас през август 2016 година
Между вас има ли креативна ревнивост?
Никола: От моя страна – не.
Анна: И от моя страна няма.
Снимка: Даниел Димитров
Никола: Творците би трябвало да имат 1001 групи, в случай че могат – с цел да се развиват във всевъзможни направления и по тази причина не трябва да се ревнуват. Ако се ревнуват, би трябвало да е единствено в градивна тенденция, т.е. да се бутат един различен.
Анна: Аз съм най-големият почитател на Cool Den.
И на двама ви предстоят министър председатели на нови албуми – дебютен за Анна и втори за Никола с Cool Den . Кога да ги чакаме?
Анна: Първата ария от моя дебютен албум – New Orleans Blues, се появи, когато бях на 18 години, по време на един юношески фестивал. По-късно написах още три песни. След като срещнах с Никола, и песните започнаха да се нижат една след друга. След седмата взех решение да запиша албум. Кандидатствах по един план за млад създател, който беше утвърден от „ Мюзикаутор “. В момента кипи развой на работа в студиото. Надявам се, да сме подготвени до края на септември, а по-късно и да го представим.
Никола: Вторият албум на Cool Den би трябвало да излезе при започване на октомври.
С какво се изненадахте един различен за последно?
Никола: Две неща ще кажа. Докато свирихме в Банско, в паузата ѝ споделих, че не желая да изсвирвам една съответна ария. Но тя на сцената ме сложи пред приключен факт, като просто разгласи на публиката, че ще изсвирим тъкмо тази моя ария.
А другояче креативен ме изненада с едно свое парче – Station Unknown, което ще бъде и заглавие на нейния албум. Показа ми го преди половин година и в действителност ме остави без думи – с дълбочината, и текстово, и музикално. Бях доста впечатлен... И това ми е нейната обичана ария.
Анна: Благодаря ти, Никола. Аз в действителност се чудя какво да кажа, тъй като Никола е толкоз random човек и непрекъснато ме изненадва с нещо ново – било то креативен или с остроумието си.
Никола: Random е инцидентен на британски. (И двамата се смеят – бел. а.)
Анна: Да, да. С него на сцената в никакъв случай нямам визия какво ще се случи. Въпреки че се познаваме толкоз добре и мислим по един и същи метод. Само като му видя дяволития взор, знам, че би трябвало да съм подготвена за всичко (Смее се – бел. а.). Абсолютно всичко мога да чакам от него. И все си мисля, че не може да ме изненада, само че той продължава да го прави.
Последната креативна изненада от него е песента „ Тази земя “ (Анна запява „ Като кръв която попива в пръстта... " – бел. а.).
Никола. Това е пилотната ария от идния албум на Cool Den.
А за какво направихте кавър на „ Камъните падат “ на британски език?
Анна: Нека Никола да отговори на този въпрос (Смее се – бел. а.).
Никола: Мисля, че хуморът е царят на всичко. Няма проблем, който хуморът да не може да позволи. Ние, също по този начин, желаеме да покажем благосъстоянието на българския език през очите на някой различен език. И по какъв начин някакви турбофолк класики биха звучали, пречупени през призмата на грънджа, примерно. Всеки път този кавър има друг дух.
Снимка: Даниел Димитров
Всеки път го вършим в някакъв тежък трип хоп вид, на който хората откликват по доста забавен метод. Обикновено се смеят на това парче или просто си потеглят. само че на един от последните ни концерти – в Синеморец, ръкопляскаха. Явно има пазар за този вид творчество (Смее се – бел. а.).
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ