Определено има какво да се научи от историята на Димитър.

Определено има какво да се научи от историята на Димитър. Много какво да се научи има и от историята на един преподавател в Монтана, за който децата споделят " Моето дете не желае да върви на учебно заведение, в случай че господин Асенов не е там. "

Има доста положителни учители, по този начин е, само че за какво ви демонстрираме тъкмо този, вижте в историята на Мария Милкова и Дойче Веле.
Като възпитаник Теодор Асенов от Монтана износвал обувките и облеклата на брат си, с цел да върви на учебно заведение. Често нямал пари за закуска.
„ Често пъти не съм имал пари. Баща ми постоянно споделяше и продължава да твърди, че мястото ми е в учебно заведение ”, споделя той.
Учителката му забелязала, че върви с готовност на учебно заведение и почнала да му купува закуска всеки ден.
„ Никога няма да не помни госпожа Галина Тодорова. Това е един преподавател, който носи човешкото в себе си. Виждаше проблемите, които имахме и откри решението на това, ние в учебно заведение да се усещаме добре и да сме на място. Тогава се замислих, за това, какъв брой малко би трябвало на едно дете, с цел да се усеща добре ”, прецизира Теодор Асенов.
Той е от ромски генезис, само че това не го стопира да учи и да се осъществя като преподавател, с помощта на обичаната му учителка, само че и на други значими хора в живота му.
„ Моят татко, за мен е воин.  Той основава четири деца, само че поема отговорността те да са в учебно заведение, на мястото, на което би трябвало да бъдат ”, споделя Асенов.
„ Борил съм се и съм желал постоянно да учат ”, споделя бащата.
Огромна роля в живота му изиграва лагер за ромски възпитаници на неправителствената организация „ Арете ”. Целта на лагерите е да стимулира ромските възпитаници да продължат образованието си.  Там те се срещат със студенти и към този момент работещи младежи от своята общественост, с цел да получат образец.
„ Лагерите и всички образования през, които съм минал ми помогнаха да срещна страхотни хора:, прибавя Асенов.
Мечтата му била да учи за обществен служащ, само че в университета бил признат да учи педагогика. Днес преподава в занималнята на третокласниците в приблизително учебно заведение в Монтана.
Учениците му го дефинират като най-хубавият преподавател.
„ Това, което върша е тъй като съм работил и съм се трудил за него. Имало е хора, които са ме подкрепяли и са стояли зад мен. Не считам, че произходът дефинира какви хора ще бъдем ”, прибавя той