4 оправдания, които силните хора не използват
Оправдаването на неверно решение, до момента в който стремително падаме надолу или осъзнаването на неприятен избор, който сме подготвени да вземем, може да ни накара да се почувстваме по-добре на мига.
В дълготраен проект, обаче тези извинения понижават психическата ни мощ и устойчивост, настояват от Inc .
Всеки от време на време подценява риска, отдава се на мигновеното удоволствие или взема импулсивно решение. За да станем по-силни би трябвало да признаем грешките си, тъй че да може да променим държанието си в бъдеще.
Това са четири изречения, които хората със мощна душeвност не употребяват, с цел да оправдават държанието си.
1.„ Предпочитам да апелирам за амнистия, в сравнение с да желая позволение. “
Независимо дали става въпрос за работа над задача, без разрешението на ръководителя или за построяването на ограда, която ще блокира гледката на съседа, готовността да се потърси извинение вместо да попитате за позволение, може да бъде изкушаваща. Ако, обаче вярвате, че това, което вършите е вярно, за какво ще би трябвало да се молите за амнистия?
Тази фраза нормално се употребява, когато хората се опасяват да се изправят против някой непосредствено. Често това е пасивно-агресивен метод да се избегне разискването на въпроса. Ако в действителност вярвате, че изборът ви е верен, изправете се със убеденост. Ако не сте сигурни в решението си, говорете с другите наранени страни авансово.
2. „ Веднъж се живее. “
Тази фраза нормално е последното нещо, което някой споделя преди да сложи живота си в огромна заплаха. Използва се, с цел да се оправдае търсенето на наслаждение и мигновеното задоволство. „ Да хапвам ли и десерт, макар че пробвам да отслабна? Веднъж се живее! “
Не бихте ли желали да изживеете пълноценно живота си? За задачата е нужно да балансирате сред краткосрочните опасности и дълготрайните изгоди.
