Опонентите са в клинч, развръзката се отлага за догодина Каква

...
Опонентите са в клинч, развръзката се отлага за догодина Каква
Коментари Харесай

Политическата 2022 г.: Обрат на „статуквото“ срещу „промяната“, ама не съвсем

Опонентите са " в клинч ", развръзката се отсрочва за следващата година

Каква бе политическата 2022 година в България? Това бе третата подред, изпълнена с непредвидени събития и публични безредици и нестабилност.

2020-а бе белязана от митингите против Борисов и Гешев и въжделенията за промени. 2021-а – от трите парламентарни избора с трима разнообразни спечелили и сложното лъчение на държавно управление срещу статуквото.

През отиващата си 2022-а обаче кабинетът бързо падна, а новото Народно заседание не съумя да излъчи друго ръководство.

Годината стартира с очаквания за ободряване на политическата сцена . Начело на излъченото държавно управление бе младият Кирил Петков. 41-годишният преди малко появил се политик бе знак на новото начало след 12-годишната доминация на ГЕРБ и Бойко Борисов. Четворната коалиция в лицето на „ Продължаваме промяната “ (ПП), „ ИТН “ (ИТН), Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ започва ръководството с великодушни обещания и струящ оптимизъм. Още в първите седмици обаче стана ясно, че промяната на поколенията евентуално ще претърпи неуспех. Поне към този момент.

Предупреждение пристигна от президента Румен Радев. Той изиска от новата власт незабавни дейности за промени в прокуратурата , с цел да не може предишното да потърси бърз реванш. Скоро по-късно се разбра, че настояването му няма да даде резултат. За радикални дейности са нужни промени в Конституцията, за което е належащо квалифицирано болшинство от най-малко 160 депутати. Т.е. за идеята трябваше да бъдат въвлечени ГЕРБ или Движение за права и свободи, а това нямаше по какъв начин да се случи.

47-ото Народно заседание пък проработи на празни обороти . Най-голямата парламентарна група – тази на Политическа партия, бе обезглавена, откакто водещите й лица влязоха в изпълнителната власт. Останалите депутати от „ Промяната “ – съвсем всички цялостни новобранци в политиката, мъчно се ориентираха в новата конюнктура. Партньорите им от Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България пък не изглеждаха доста стимулирани да им оказват помощ.

От друга страна, Движение за права и свободи в началото се опита да си сътрудничи с новата власт. След като обаче тя не откликна, хората на Доган и Пеевски дружно с ГЕРБ се заеха да я рутят в зародиш. Двете опитни партии напипаха небрежно слабите места и използваха всички запаси, с които разполагат, с цел да съсипят ръководството, преди то да успее да влезе в час.

Последва изненадваща акция на Министерство на вътрешните работи на 17 март, при която бяха задържани някогашният министър председател Бойко Борисов и двама от най-близките му сподвижници в предходното ръководство – Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

Прокуратурата обаче, предстоящо, не осъществя фантазията на Кирил Петков тримата да получат непрекъсната мярка за неотклонение и да бъдат разследвани за рушвет съгласно показанията на предприемача в заточение Васил Божков.

Арестуваните бяха освободени още на другия ден и получиха статут на „ мъченици “. Това бе затвърдено няколко месеца по-късно и от съда, който разгласи задържането им за нелегално.

Правителството на Кирил Петков ще се запомни с внезапното повдигане на пенсиите , изключително на най-ниските от тях, което имаше мощен имиджов резултат, само че увеличи рисково и разноските на хазната, а това ще има дълготраен отрицателен резултат. Освен това, определеният механизъм за нарастване на парите за възрастните изкриви в допълнение пенсионната система.

Междувременно проблемите върху кабинета започнаха да се стоварват един след различен от вътрешната страна и извън . Цените на ел. силата в международен мащаб се усилиха съществено, което наложи взимането на бързи ограничения за отплата на бизнеса у нас. На 24 февруари Русия стартира шокираща война в Украйна, което докара и до рецесия с доставките на газ. Инфлацията доближи от дълго време невиждани равнища. Опозицията употребява случая за офанзива.

От друга страна, и връзките на Политическа партия с президента Радев охладняха поради промяната на негови фрагменти, както и поради разминаване във вижданията към ветото против Северна Македония. Казусът към югозападната ни съседка стана причина и за непрестанен вътрекоалиционен спор сред Кирил Петков и партията на Слави Трифонов Има Такъв Народ, която бе излъчила и външния министър в лицето на Теодора Генчовска.

Друга противоречива точка бяха парите за пътищата . Въпросът дали и по какъв начин да се разплащат средства на компании, свързани с някогашните ръководещи, докара до тежки разправии с районния министър Гроздан Караджов , също излъчен от Има Такъв Народ.

Остър спор сред партията на Трифонов и Политическа партия настъпи и за основни кадрови въпроси, като да вземем за пример кой да оглави Българската национална банка. Реформата в КПКОНПИ – последният коз на Кирил Петков и компания за борба със статуквото, също непрекъснато бе отлагана поради несъгласия в обединението.

В последна сметка Слави Трифонов разгласи, че поставя край „ на тази мъка “ с изключително изказване на 8 юни – по-малко от шест месеца след сформирането на кабинета.

Това докара до разединение в Има Такъв Народ. Част от депутатите на Трифонов се причислиха към „ Промяната “, само че те не бяха задоволителни, с цел да се излъчи нов кабинет без „ ИТН “. Така Народното събрание се разпадна, с цел да се стигне до нови предварителни избори, които се организираха на 2 октомври.

Те обаче не взеха решение рецесията, а доведоха до нова.

След година и половина на втора позиция ГЕРБ-СДС се завърна като първа политическа мощ, само че не съумя да образува кабинет . Формацията на Бойко Борисов още веднъж бе сложена в изолираност, като получи „ за “ единствено от Движение за права и свободи и „ Български напредък “ - новата партия на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.

„ Продължаваме промяната “ падна до втора мощ, само че предвижданият огромен срив не се случи и към този момент партията на Кирил Петков и Асен Василев остава в играта.

2023 година ще стартира с връчването точно на Политическа партия на втория изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Засега изгледите са, че и той няма да успее.

ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ демонстративно отхвърлиха разговор по тематиката, а без гласовете на най-малко една от трите партии парламентарно болшинство няма по какъв начин да се образува.

Ако и третият мандат не успее, което наподобява много евентуално, предстоят нови предварителни избори през пролетта, след които доста анализатори плануват отново патова обстановка. Причината е, че този път на хоризонта не се вижда нов политически индивид, който да разбърка съществено картите.

Козът на статуквото обаче може да е хартиената бюлетина и фактическото елиминиране на машинния избор поради връщането на ръчното преброяване на гласовете. Но не е изключено това да се обърне против ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия , както се е случвало нееднократно с създателите на противоречиви промени в изборните правила.

А и до възможния предварителен избор може да се случат доста неща, които да наклонят везните в едната или другата посока.

Засега обаче страната остава в неустойчиво политическо равновесие - смяната бе ударена, статуквото бе позакърпено, само че... незадоволително . Политическите съперници остават на кръга „ в клинч “ и в очакване на идващия рунд. Догодина.

 

 
Източник: flagman.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР