Чудя се, ако бяхме останали заедно, щяхме ли да достигнем лимита на обичането?
Оплакваш се, че сякаш си изкарвам хляба с думи и непрекъснато си надрасквам какво ли не, а за теб не съм написала нищо. Нито лирика, нито прозаичност, нито даже статус във Facebook...
Решаваме да прекараме първия уикенд от новата година в Копривщица. Мразовито е, усойно, само че никой не се интересува от дреболии. Влизаме във всички музеи, а на излизане постоянно пиша в книгата за посетители посвещение от мен и теб. Веднага се разписваш изпод.
Аз диря доказателство, че ме е имало. Ти търсиш доказателство, че ме е имало за теб.
Thinkstock
Кое не е лирика? Под формата на бял стих оставяме след себе си спомен в тези дебели, тежки книги и не знам какво вършат с тях, дали ги пазят или изхърлят по-късно, само че имената ни стоят красиво едно до друго, царува невероятна естетика и просто би трябвало да ги напишем. Не е любовно произведение, би споделил някой, само че в действителност е.
Че не пиша за теб е последното нещо, което можеш да ми кажеш. Бих написала буквите ни даже върху жилищната постройка, бих помогнала на птиците и очакванията да ни намират по-лесно, по този начин всички ще знаят къде живеем и още по-лесно ще ни посещават, ще изясняват какъв брой доста си подхождаме външно и вътрешно и по какъв начин любовта не е толкоз неприятна, когато те кара да обичаш себе си и хората, които наподобяват на теб.
Хората все не помнят, че лирика могат да бъдат доста неща и не помнят къде да я търсят.
Thinkstock
Аз обаче съм уверена, че всекидневно поставям чутовни старания в съставянето на персоналната ни стихосбирка от неподозирани усеща и несигурности. Някой ден ще имаме цяла библиотека и тази зверска пристрастеност посред ни ще я подпали и изгори до основи. 451 градуса по Фаренхайт, изпепелена съм още в предговора на книгата.
Пиша ти нещо огромно, без думи, още заран, когато ставам от леглото и стартирам деня си с песните на Арета Франклин. Когато предпочитам сред пет блузи и се чудя коя ТИ би харесал и също дали ТИ би харесал метода, по който наподобява косата ми през днешния ден. Всичко би трябвало да харесаш ТИ – по какъв начин работя, по какъв начин се държа с околните си, по какъв начин превъзмогвам личните си суматохи.
Пиша ти, когато излизам на улицата и желая да поздравя всеки, да му кажа, че към момента нямам доверие в любовта, само че я виждам зад всеки ъгъл.
Thinkstock
И по този начин, както нямам доверие, очаквам да ми завъртиш главата на вечерта, да ме накараш да се предам под сладостната тежест на ръцете ти и да не помни, че други са ме докосвали и обичали преди. Ти си амнезия за непотребното. Съществуваш безусловно, несъмнено, в автокрация, сърцето ми няма право на глас.
После си приказваме за бащите си и какъв брой общо имат с литературата те, когато са толкоз нежни. Съжителството ни наподобява като образец от учебника по биология за 7-ми клас – един рак аскет и актиния, прилепени дружно, си дават всяка минута, доста повече, в сравнение с са способни или желаят да си вземат.
Не спираше да е хубаво. Чудя се, в случай че бяхме останали дружно, щяхме ли да достигнем лимита на обичането?
И щяхме ли да се наситим в миналото един на различен? Щеше ли тоталната неспособност да прекарваме времето си поотделно щеше да ни разболее от рутина?
Thinkstock
Точно месец след Копривщица дремя на твоето място на леглото, тъй като по този начин не мога да видя, че е празно. А и си го харесах първа, преди да ми го вземеш. Не, че не бих ти го дала и в този момент. Бих ти дала всичко, което може да бъде задоволително за една почтена обич. Разбити от тежестта на тази патологична липса, се хващаме за избавителните си пояси. Ти се занимаваш с числата, а аз с думите. Опитвам да им бъда господарка, да ги класифицирам вярно, да ги употребявам единствено по предопределение.
Сега те няма и е елементарно да не съм досадната бъбривка, която те залива с ненужна информация.
unsplash.com
Даже доста неща са лесни. Не мисля какво да облека и не желая косата ми да наподобява добре, тъй като по този начин може да притегли погледите на минувачите към зачервените ми очи. Не мисля по какъв начин да се държа с хората, тъй като не желая да се държа. С никого.
Лягам си рано и ставам рано, съвсем незабавно, откакто съм се стреснала в дрямка. Тогава разтварям бележника си и стартирам да нахвърлям всичко, което ми хрумва за теб, с цел да изчистя душата си от всички тези мисли. Веднъж изписани, ще ми оказват помощ да заспя. И не ми казвай, че не пиша нищо за теб, тъй като в действителност ми се желае да можех да спра.
Автор: Катя Димитрова
Решаваме да прекараме първия уикенд от новата година в Копривщица. Мразовито е, усойно, само че никой не се интересува от дреболии. Влизаме във всички музеи, а на излизане постоянно пиша в книгата за посетители посвещение от мен и теб. Веднага се разписваш изпод.
Аз диря доказателство, че ме е имало. Ти търсиш доказателство, че ме е имало за теб.
Thinkstock Кое не е лирика? Под формата на бял стих оставяме след себе си спомен в тези дебели, тежки книги и не знам какво вършат с тях, дали ги пазят или изхърлят по-късно, само че имената ни стоят красиво едно до друго, царува невероятна естетика и просто би трябвало да ги напишем. Не е любовно произведение, би споделил някой, само че в действителност е.
Че не пиша за теб е последното нещо, което можеш да ми кажеш. Бих написала буквите ни даже върху жилищната постройка, бих помогнала на птиците и очакванията да ни намират по-лесно, по този начин всички ще знаят къде живеем и още по-лесно ще ни посещават, ще изясняват какъв брой доста си подхождаме външно и вътрешно и по какъв начин любовта не е толкоз неприятна, когато те кара да обичаш себе си и хората, които наподобяват на теб.
Хората все не помнят, че лирика могат да бъдат доста неща и не помнят къде да я търсят.
Thinkstock Аз обаче съм уверена, че всекидневно поставям чутовни старания в съставянето на персоналната ни стихосбирка от неподозирани усеща и несигурности. Някой ден ще имаме цяла библиотека и тази зверска пристрастеност посред ни ще я подпали и изгори до основи. 451 градуса по Фаренхайт, изпепелена съм още в предговора на книгата.
Пиша ти нещо огромно, без думи, още заран, когато ставам от леглото и стартирам деня си с песните на Арета Франклин. Когато предпочитам сред пет блузи и се чудя коя ТИ би харесал и също дали ТИ би харесал метода, по който наподобява косата ми през днешния ден. Всичко би трябвало да харесаш ТИ – по какъв начин работя, по какъв начин се държа с околните си, по какъв начин превъзмогвам личните си суматохи.
Пиша ти, когато излизам на улицата и желая да поздравя всеки, да му кажа, че към момента нямам доверие в любовта, само че я виждам зад всеки ъгъл.
Thinkstock И по този начин, както нямам доверие, очаквам да ми завъртиш главата на вечерта, да ме накараш да се предам под сладостната тежест на ръцете ти и да не помни, че други са ме докосвали и обичали преди. Ти си амнезия за непотребното. Съществуваш безусловно, несъмнено, в автокрация, сърцето ми няма право на глас.
После си приказваме за бащите си и какъв брой общо имат с литературата те, когато са толкоз нежни. Съжителството ни наподобява като образец от учебника по биология за 7-ми клас – един рак аскет и актиния, прилепени дружно, си дават всяка минута, доста повече, в сравнение с са способни или желаят да си вземат.
Не спираше да е хубаво. Чудя се, в случай че бяхме останали дружно, щяхме ли да достигнем лимита на обичането?
И щяхме ли да се наситим в миналото един на различен? Щеше ли тоталната неспособност да прекарваме времето си поотделно щеше да ни разболее от рутина?
Thinkstock Точно месец след Копривщица дремя на твоето място на леглото, тъй като по този начин не мога да видя, че е празно. А и си го харесах първа, преди да ми го вземеш. Не, че не бих ти го дала и в този момент. Бих ти дала всичко, което може да бъде задоволително за една почтена обич. Разбити от тежестта на тази патологична липса, се хващаме за избавителните си пояси. Ти се занимаваш с числата, а аз с думите. Опитвам да им бъда господарка, да ги класифицирам вярно, да ги употребявам единствено по предопределение.
Сега те няма и е елементарно да не съм досадната бъбривка, която те залива с ненужна информация.
unsplash.com Даже доста неща са лесни. Не мисля какво да облека и не желая косата ми да наподобява добре, тъй като по този начин може да притегли погледите на минувачите към зачервените ми очи. Не мисля по какъв начин да се държа с хората, тъй като не желая да се държа. С никого.
Лягам си рано и ставам рано, съвсем незабавно, откакто съм се стреснала в дрямка. Тогава разтварям бележника си и стартирам да нахвърлям всичко, което ми хрумва за теб, с цел да изчистя душата си от всички тези мисли. Веднъж изписани, ще ми оказват помощ да заспя. И не ми казвай, че не пиша нищо за теб, тъй като в действителност ми се желае да можех да спра.
Автор: Катя Димитрова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ