Какво е удивителното в картината „Оплакването на Христос“? Картина, променила изкуството
„ Оплакването на мъртвия Христос “ е една от най-известните картини на италианския ренесансов художник Андреа Мантеня.
Смята се, че той е един от първите художници, изобразили към този момент сваления от кръста Христос.
Предполага се, че картината е основана през 1490 година До гибелта на създателя картината остава в ателието му и е открита едвам след неговата кончина.
В момента творбата се намира в Пинакотека Брера в Милано. Там за първи път видях картината и дълго време стоях до нея, разглеждайки я в елементи.
Дори и да не сте художници, незабавно ще разберете, че има нещо необичайно в картината…
Сюжетът на картината „ Оплакването на Христос ” е много обичаен за европейската религиозна живопис. Тялото на Христос лежи върху мраморна плоча (т.нар. Камък на помазанието).
Отляво са профилите на Дева Мария и деятел Йоан.
В горния ляв ъгъл можете да различите откъс от друго лице. Най-вероятно това е Мария Магдалена – за това приказва и съда с миро, изравен на главата на Христос.
Тялото е отчасти покрито с плащеница, в която тялото ще бъде заровено в Божи гроб.
Картината е лишена от възторг и пресилени страсти. Техните мрачни и сурови лица са „ отсечени “ от ръба на платното: виждаме единствено стиснати пръсти и затворени от тъга усти.
Необичайното в картината
Уникалността на платното се състои в това по какъв начин тъкмо художникът изобразява тялото на Христос. Краката му безусловно допират долния завършек на картината, а главата му съвсем стига до върха, заради което има чувство за тяснота и лимитирано пространство.
Картината става известна с необикновеното си композиционно и пространствено решение.
Тялото на Христос, лежащо върху камъка, е изобразено под ексцентричен ъгъл: не паралелно, а перпендикулярно на плоскостта на картината.
Изобразяването на мъртвото тяло на Христос е извънредно за Ренесанса. Тялото е изобразено от страната на краката на Спасителя. Това решение разрешава на фена да види по едно и също време лицето на мъртвия Христос и раните по краката.
Трябва да се означи един колорит: изкривяванията на ракурса се обезвреждат благодарение на противоположна вероятност, размерът на главата не е понижен по отношение на краката (стъпалата са понижени съзнателно, а главата е увеличена).
Главата на Христос е прекомерно огромна, защото е най-отдалечена от наблюдавашия. Торсът и ръцете му са добре детайлизирани. Но… краката му наподобяват прекомерно къси спрямо торса му, а стъпалата му наподобяват прекомерно дребни за цялото му тяло.
Обратната вероятност не е определена от майстора инцидентно: в случай че Мантеня бе решил да съобщи действителното съответствие сред краката и главата, тогава главното място на платното щеше да бъде заето от краката, което би попречило на усещането на главата на Христос.
Това потвърждава, че експериментирането с вероятността не е самоцел, а средство за решение на комплициран живописен проблем.
Представете си тази фигура изправена. Ще видите много огромна глава върху малко, късо тяло с крайници, които са единствено към една четвърт от височината му, всички почиващи върху стъпала, които са прекомерно дребни, с цел да поддържат тялото.
Мъртвият Христос е изобразен натуралистично: тялото и раните наподобяват материални, триизмерни, като че ли гледаме статуя. Почти монохромният нюанс освен предава бледността на безжизненото тяло, само че като че ли прави Христос органична част от студения камък, върху който почива.
В тази картина той се пробва да даде на Христос човешка природа и да изрази разбирането си за концепцията, че спасението е налично за всеки.
В своята интерпретация на облика на Христос Мантеня не демонстрира свръхчовешкото и трансцендентното…
При разглеждане на картината незабавно се обръща внимание на прободните рани от гвоздеите по ръцете и краката на Христос. Тези рани са значим знак за християнската традиция, напомняйки на фена за жертвената гибел на Христос и неговата болежка за спасението на цялото човечество.
Трябва да се каже, че Андреа Мантеня заслужава самопризнание в историята на изкуството: картината е артикул на своето време и ние сме признателни на ориста, че е оживяла до през днешния ден.
