Д-р Надя Колчева: Изглежда бащите разбират по-добре чувствата на децата
Опитвайки се да дадем най-хубавото от себе си в развъждането на децата си, доста постоянно забравяме, че децата възприемат света с обичта и топлотата, която получават. И като че ли рядко си даваме сметка за това.
Едно дете, което се усеща обичано, може да се развива във допустимо най-благоприятна и оптимална среда, подсети ни психологът доктор Надя Колчева в предаването " Радиоприемница " по Радио София. Когато става дума за проблеми в детското развиване, нормално преди всичко излиза рискът децата да не се усещат толкоз обичани от своите родители. В някои случаи обаче може да се стигне и до надалеч по-тежките дефицити в развиването или развитийни нарушавания. Един от реперите в цялостното развиване на детето е дали то се усеща обичано от своите родители или други значими за него хора - баба, брат или сестра. И тъкмо тук може да има огромно разминаване. Родителят може да си мисли, че прави най-хубавото за детето си, а то да не усеща дейностите му по същия метод. Изследване, извършено измежду деца в предучилищна възраст и измежду техните родители, дава, в известна степен, изненадващи резултати. Освен доказаното разминаване в метода, по който децата възприемат отношението на родителите, и мисленето на родителите за отношението си към децата, се оказва, че майките имат малко по-нереалистична визия за усещанията на децата, в сравнение с бащите.
В днешното забързано и софтуерно време духовното и личностното развиване освен на децата, само че и на родителите, постоянно сякаш остава на назад във времето. Затова би трябвало да сме наясно, че връзката родители-деца включва освен физическото време, прекарано с детето. Важно е родителят да изрази своето топло отношение към детето, да беседва с него, да обърне внимание на това, което го вълнува. С други думи съществена и незаменима роля има общуването. Д-р Надя Колчева даде образци по какъв начин можем да използваме технологиите в интерес на това другарство - когато гледаме едно детско филмче дружно с детето, е надалеч по-добре да разясняваме с него това, което се случва, в сравнение с единствено да използваме взаимно тв приемника. Вече има и доста компютърни игри, които деца и родители могат да играят дружно.
Психологът разяснява също един от постоянно срещаните проблеми при подрастващите - проявяването на експанзия. Този вид държание може да бъде предизвикано от разнообразни фактори, както самостоятелни, по този начин и от средата в учебно заведение, и главният инструмент за противопоставяне си остава предварителната защита, и то в най-ранна възраст, а не в ученическите или юношеските години. През последните години у нас се заприказва и за Синдрома на родителско отчуждение, което съставлява обстановка на спор сред родители и деца, като най-често единият родител настройва детето против другия родител.
Децата изживяват доста тежко спорове вкъщи, разлъка на родителите или крайни обстановки като гибел в фамилията. Много проучвания демонстрират, че тези контузии в детска възраст имат дълготрайни последици. Хора, които са се чувствали като деца отхвърлени или подценявани, нормално са с по-ниска оценка за себе си, имат враждебна настройка по отношение на останалите и отрицателен светоглед. Те са и доста по-податливи на психологични нарушавания - депресии, тревога, хранителни разстройства, зависимости.
Когато по една или друга причина се стигне до психическа контузия при децата, нормално търсим метод " да оправим нещата ", да тръгнем по противоположния път. Но дали има подобен - чуйте в записа на изявлението на Катя Василева с доктор Надя Колчева.
Едно дете, което се усеща обичано, може да се развива във допустимо най-благоприятна и оптимална среда, подсети ни психологът доктор Надя Колчева в предаването " Радиоприемница " по Радио София. Когато става дума за проблеми в детското развиване, нормално преди всичко излиза рискът децата да не се усещат толкоз обичани от своите родители. В някои случаи обаче може да се стигне и до надалеч по-тежките дефицити в развиването или развитийни нарушавания. Един от реперите в цялостното развиване на детето е дали то се усеща обичано от своите родители или други значими за него хора - баба, брат или сестра. И тъкмо тук може да има огромно разминаване. Родителят може да си мисли, че прави най-хубавото за детето си, а то да не усеща дейностите му по същия метод. Изследване, извършено измежду деца в предучилищна възраст и измежду техните родители, дава, в известна степен, изненадващи резултати. Освен доказаното разминаване в метода, по който децата възприемат отношението на родителите, и мисленето на родителите за отношението си към децата, се оказва, че майките имат малко по-нереалистична визия за усещанията на децата, в сравнение с бащите.
В днешното забързано и софтуерно време духовното и личностното развиване освен на децата, само че и на родителите, постоянно сякаш остава на назад във времето. Затова би трябвало да сме наясно, че връзката родители-деца включва освен физическото време, прекарано с детето. Важно е родителят да изрази своето топло отношение към детето, да беседва с него, да обърне внимание на това, което го вълнува. С други думи съществена и незаменима роля има общуването. Д-р Надя Колчева даде образци по какъв начин можем да използваме технологиите в интерес на това другарство - когато гледаме едно детско филмче дружно с детето, е надалеч по-добре да разясняваме с него това, което се случва, в сравнение с единствено да използваме взаимно тв приемника. Вече има и доста компютърни игри, които деца и родители могат да играят дружно.
Психологът разяснява също един от постоянно срещаните проблеми при подрастващите - проявяването на експанзия. Този вид държание може да бъде предизвикано от разнообразни фактори, както самостоятелни, по този начин и от средата в учебно заведение, и главният инструмент за противопоставяне си остава предварителната защита, и то в най-ранна възраст, а не в ученическите или юношеските години. През последните години у нас се заприказва и за Синдрома на родителско отчуждение, което съставлява обстановка на спор сред родители и деца, като най-често единият родител настройва детето против другия родител.
Децата изживяват доста тежко спорове вкъщи, разлъка на родителите или крайни обстановки като гибел в фамилията. Много проучвания демонстрират, че тези контузии в детска възраст имат дълготрайни последици. Хора, които са се чувствали като деца отхвърлени или подценявани, нормално са с по-ниска оценка за себе си, имат враждебна настройка по отношение на останалите и отрицателен светоглед. Те са и доста по-податливи на психологични нарушавания - депресии, тревога, хранителни разстройства, зависимости.
Когато по една или друга причина се стигне до психическа контузия при децата, нормално търсим метод " да оправим нещата ", да тръгнем по противоположния път. Но дали има подобен - чуйте в записа на изявлението на Катя Василева с доктор Надя Колчева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ