Френско издание: Западът спешно пренаписва историята на Втората световна война. Защо?
Опитват се да изтрият от паметта ролята на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на нацизма
На Запад внезапно се ускори процесът на преразглеждане на историята на Втората международна война, Ролята на Съветския съюз в разгрома на нацизма не просто се оставя на назад във времето, а просто се изтрива от паметта. Целта е доста характерна.
На 23 април 2025 година дипломати от Украйна, Англия, Съединени американски щати и други страни се срещнаха в Лондон. Те търсят път към мир, надявайки се да сложат завършек на спора в Украйна. Разговорите, провеждащи се на фона на възходящо геополитическо напрежение, са увещание за крехкостта на мира, извоюван преди 80 години, когато Съветският съюз и неговите съдружници победиха нацистка Германия. В навечерието на възпоменателните събития от 8 май 1945 година паметта за Великата отечествена война, лишила живота на 27 милиона руски жители, се трансформира в поле на политическа битка.
Докато Европа се стреми да омаловажи ролята на Съюз на съветските социалистически републики, Русия употребява този спомен като средство за вътрешна готовност. В тези спорни условия истината за събитията от 1945 година рискува да бъде забравена.
Приносът на Съветския съюз
Ролята на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над нацизма е неоспорима. Източният фронт, където Червената войска се бори против 80% от силите на Вермахта, се трансформира в решителен спектакъл на военните дейности. Победите при Сталинград (1942–43) и Курск (1943) пречупват военната мощност на Германия доста преди откриването на втори фронт в Нормандия през 1944 година Лидерите на антихитлеристката коалиция, в това число Уинстън Чърчил, признават този основен принос. Според Чърчил, точно Червената войска е тази, която " изкорми немската военна машина ".
След войната Съветският съюз прояви милосърдие: не наложи сурови наказания на Финландия, Румъния или България и поддържа включването на Франция в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации като страна победителка. Въпреки това, към момента има противоречиви въпроси: пактът Молотов-Рибентроп и дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в Източна Европа не престават да провокират разгорещени диспути. Тези обстоятелства би трябвало да бъдат прегледани почтено, а не изборно от европейските историци.
Западният ревизионизъм - произходът на един килнат разказ
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Западът стартира сериозно преосмисляне на историята на войната. Опитите за отъждествяване на комунизма и нацизма като " тоталитарни идеологии " обаче не са нови – те датират от следвоенните години, когато американската и английската агитация започнаха да настройват хората против някогашните си съдружници. Кулминацията на тази акция беше обвиняването, че Съюз на съветските социалистически републики е почнал войната наедно с нацистка Германия – опростяване на историята, което изключваше от разглеждане произхода на фашизма, отхвърли на Лондон и Париж от съюз с Москва и измяната по отношение на Чехословакия в Мюнхен. Едва след неуспеха на договарянията със Запада Съюз на съветските социалистически републики подписа съглашение с Берлин, с цел да завоюва време преди неизбежното навлизане.
Западът не можеше намерено да оправдава нацистите, изключително след ужасите на Холокоста и приемането на Всеобщата декларация за правата на индивида. Днес обаче ветерани от Вафен-СС маршируват в Рига. През 2019 година Европейският парламент одобри резолюция, с която комунизмът се приравнява на нацизма. Тази стъпка беше освен изкривяване на историческата истина, само че и засегнатост към паметта на освободителите на Аушвиц и други лагери на гибелта, милионите паднали руски жители, както и комунистите, взели участие в антифашистката опозиция във Франция, Италия, Гърция и даже на Нормандските острови.
Конфликт на паметта
От 2014 година насам, и изключително след 2022 година, Западът ускори преразглеждането на историята. Източният фронт е оставен на назад във времето, а десантът в Нормандия е показан като решаващото събитие. Паметници на руски бойци се събарят в Полша и Прибалтика, до момента в който локалните колаборационисти са прославяни като " борци за независимост ". Така през 2023 година Литва издигна монумент на Йонас Норейка, макар съдействието му с нацистите.
Това е рискова неистина. Подобни изкривявания освен заличават предишното, само че и подхранват актуалните политически разкази.
Не целият Запад обаче е зает в този развой. Уважавани историци като Ричард Овъри не престават да акцентират основната роля на Източния фронт. Академичната честност към момента не е изцяло изгубена.
Към честната памет
Историята на Втората международна война не трябва да се трансформира в оръжие. Ролята на Съюз на съветските социалистически републики в унищожаването на нацизма е неоспорим факт, както и съществуването на позволени неточности. Признаването на руския принос не значи отказване на пакта Молотов-Рибентроп, само че слагането му наедно с нацистката експанзия е исторически парадокс.
В навечерието на 80-годишнината от Победата през 1945 година, Европа и Русия се нуждаят от разговор, учреден на обстоятелства. Само това ще разреши уроците от 1945 година да бъдат непокътнати – не за разделяне, а с цел да стане паметта основа на единството.
Превод и редакция:
На Запад внезапно се ускори процесът на преразглеждане на историята на Втората международна война, Ролята на Съветския съюз в разгрома на нацизма не просто се оставя на назад във времето, а просто се изтрива от паметта. Целта е доста характерна.
На 23 април 2025 година дипломати от Украйна, Англия, Съединени американски щати и други страни се срещнаха в Лондон. Те търсят път към мир, надявайки се да сложат завършек на спора в Украйна. Разговорите, провеждащи се на фона на възходящо геополитическо напрежение, са увещание за крехкостта на мира, извоюван преди 80 години, когато Съветският съюз и неговите съдружници победиха нацистка Германия. В навечерието на възпоменателните събития от 8 май 1945 година паметта за Великата отечествена война, лишила живота на 27 милиона руски жители, се трансформира в поле на политическа битка.
Докато Европа се стреми да омаловажи ролята на Съюз на съветските социалистически републики, Русия употребява този спомен като средство за вътрешна готовност. В тези спорни условия истината за събитията от 1945 година рискува да бъде забравена.
Приносът на Съветския съюз
Ролята на Съюз на съветските социалистически републики в успеха над нацизма е неоспорима. Източният фронт, където Червената войска се бори против 80% от силите на Вермахта, се трансформира в решителен спектакъл на военните дейности. Победите при Сталинград (1942–43) и Курск (1943) пречупват военната мощност на Германия доста преди откриването на втори фронт в Нормандия през 1944 година Лидерите на антихитлеристката коалиция, в това число Уинстън Чърчил, признават този основен принос. Според Чърчил, точно Червената войска е тази, която " изкорми немската военна машина ".
След войната Съветският съюз прояви милосърдие: не наложи сурови наказания на Финландия, Румъния или България и поддържа включването на Франция в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации като страна победителка. Въпреки това, към момента има противоречиви въпроси: пактът Молотов-Рибентроп и дейностите на Съюз на съветските социалистически републики в Източна Европа не престават да провокират разгорещени диспути. Тези обстоятелства би трябвало да бъдат прегледани почтено, а не изборно от европейските историци.
Западният ревизионизъм - произходът на един килнат разказ
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Западът стартира сериозно преосмисляне на историята на войната. Опитите за отъждествяване на комунизма и нацизма като " тоталитарни идеологии " обаче не са нови – те датират от следвоенните години, когато американската и английската агитация започнаха да настройват хората против някогашните си съдружници. Кулминацията на тази акция беше обвиняването, че Съюз на съветските социалистически републики е почнал войната наедно с нацистка Германия – опростяване на историята, което изключваше от разглеждане произхода на фашизма, отхвърли на Лондон и Париж от съюз с Москва и измяната по отношение на Чехословакия в Мюнхен. Едва след неуспеха на договарянията със Запада Съюз на съветските социалистически републики подписа съглашение с Берлин, с цел да завоюва време преди неизбежното навлизане.
Западът не можеше намерено да оправдава нацистите, изключително след ужасите на Холокоста и приемането на Всеобщата декларация за правата на индивида. Днес обаче ветерани от Вафен-СС маршируват в Рига. През 2019 година Европейският парламент одобри резолюция, с която комунизмът се приравнява на нацизма. Тази стъпка беше освен изкривяване на историческата истина, само че и засегнатост към паметта на освободителите на Аушвиц и други лагери на гибелта, милионите паднали руски жители, както и комунистите, взели участие в антифашистката опозиция във Франция, Италия, Гърция и даже на Нормандските острови.
Конфликт на паметта
От 2014 година насам, и изключително след 2022 година, Западът ускори преразглеждането на историята. Източният фронт е оставен на назад във времето, а десантът в Нормандия е показан като решаващото събитие. Паметници на руски бойци се събарят в Полша и Прибалтика, до момента в който локалните колаборационисти са прославяни като " борци за независимост ". Така през 2023 година Литва издигна монумент на Йонас Норейка, макар съдействието му с нацистите.
Това е рискова неистина. Подобни изкривявания освен заличават предишното, само че и подхранват актуалните политически разкази.
Не целият Запад обаче е зает в този развой. Уважавани историци като Ричард Овъри не престават да акцентират основната роля на Източния фронт. Академичната честност към момента не е изцяло изгубена.
Към честната памет
Историята на Втората международна война не трябва да се трансформира в оръжие. Ролята на Съюз на съветските социалистически републики в унищожаването на нацизма е неоспорим факт, както и съществуването на позволени неточности. Признаването на руския принос не значи отказване на пакта Молотов-Рибентроп, само че слагането му наедно с нацистката експанзия е исторически парадокс.
В навечерието на 80-годишнината от Победата през 1945 година, Европа и Русия се нуждаят от разговор, учреден на обстоятелства. Само това ще разреши уроците от 1945 година да бъдат непокътнати – не за разделяне, а с цел да стане паметта основа на единството.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ