Опитваш се да бъдеш силна, зная. Но когато се прибереш

Опитваш се да бъдеш мощна, зная. Но когато се прибереш у дома и свалиш подправената усмивка, легнеш нощем в леглото и не можеш да спреш съзнанието си да не мисли за това. Не можеш да направиш нищо със себе си и искаш да не бъдеш толкоз мъчно. Мислиш по кое време се прецака всичко, за какво всичко стана толкоз неприятно.

Разбирам, че те гълтам болката в сърцето и празнината, която чувстваш.

Взираш се в телефона си, написа дълги известия, единствено с цел да ги изтриеш. Следиш всяка негова крачка в обществените мрежи. Позволяваш му изцяло да те погълне и това постепенно те убива.

Той към този момент не е оня мъж, в който в миналото се влюби и не знаеш по кое време се трансформира в този, който не познаваш, само че обезверено искаш да си върнеш. Искаш всичко да бъде по този начин, както си беше.

Искаш той да разбере, че не се е държал вярно с теб. Но той търси виновността в някой различен, той излива своя яд и проблемите си върху теб. Но ти не си направила нищо погрешно, не си коренът на неговите проблеми – казусът е в него самия, само че не може да го одобри. Той е прекомерно инатлив, с цел да признае грешките си и да ти се извини.

Такива мъже като него не заслужават жена като теб. Но ти въпреки всичко си се влюбила в него, той е посочил хубавата си страна и не си съумяла да устоиш. Винаги е бил толкоз благ, по този начин се е грижел за теб, правел е всичко за теб, до момента в който внезапно всичко това не престанало. И си осъзнала, че той към този момент няма да се отнася към теб по този начин, както ти се отнасяш към него.

Отношенията ви са станали едностранчиви: той постоянно нещо ще прецака, а ти, лазейки на колене, ще почистиш.

Опитваш се да поправиш всичко, тъй като си човек с огромно сърце. Но на него му е все едно. Изобщо не се старае. Вече не демонстрира, че си му значима.

Понякога въпреки всичко става благ и ти попадаш в този капан. Спомняш си положителните времена и оставаш.

Приемаш го назад, вярваш му когато ти споделя, че всичко този път ще бъде друго, само че след това всичко се повтаря отначало. Той отново стартира да те наскърбява и унижава.

И още веднъж разрушава сърцето ти и те боли, а на него не му пука.

Казваш на себе си, че ще бъдеш мощна, че няма да се върнеш при него, че не те е грижа за него.

Но след това отново се връщаш, тъй като той е твоята уязвимост, толкоз дълго е бил всичко за теб и те е боязън да бъдеш без него. Но този път не можеш да се върнеш. Това става рисково и ненормално.

Този път би трябвало да бъдеш твърда, би трябвало да бъдеш мощна, даже когато искаш да се предадеш. Знаеш, че той не е заслужен за теб.

Да, боязън те е да продължиш без него, само че това е боязън, който би трябвало да пребориш.

Скъпа, не се връщай при него, тъй като по този начин ще ти е доста по-добре. Ти си доста по-смела, щастлива, мощна и уверена без него. Длъжна си да спреш този пък наникъде. Трябва да го оставиш вечно и въпреки да е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи, аз имам вяра, че ти можеш.

Той не те заслужава и в никакъв случай не те е заслужавал – повече не се връщай към него. Това би трябвало да бъде краят на този циничен цикъл.

Можеш да го направиш.