Януш Бугайски пред БНТ: Когато Русия започне да се разпада, България трябва да бъде част от Западния съюз
Опитите да се трансформира Руската федерация в национална, гражданска страна или в постоянна имперска страна се провалиха - написа Януш Бугайски в последната си книга. Тя може да бъде прочетена на уеб страницата на фондация " Джеймстаун ", където политологът от полски генезис, е старши помощник. Той е създател на 21 книги за Европа, Русия и трансатлантическите връзки, водещ е на телевизионно предаване и коментатор за международни медии от Съединени американски щати и Европа.
Евгения Атанасова беседва с него за процесите в Русия и връзките на Москва със Запада.
-Г-н Бугайски, заглавието на най-новата Ви книга е „ Провалената страна. Наръчник за разрива в Русия ". А корицата демонстрира по какъв начин Кремъл се разпада. Изглеждате уверен, че този раздор се случва. Кое е най-силното
доказателство?
- Бих споделил, че самопровъзгласеното великолепие на Русия е просто мит. Това е голям мит, който рухва всеки ден със загубите, които търпи в Украйна, с изискванията на нейната войска, с нейното вътрешно политическото и обществено състояние, в което се намира. Всеки ден ставаме очевидци на това, че Русия е повече страна на Путин, в сравнение с същинска страна. Русия е доста по-слаба, в сравнение с всяка агитация се пробва да я показа и за жалост доста хора на Запад бяха заблудени от концепцията, че Русия е различен Съветски съюз в своя интервал на подем.
Мисля, че войната в Украйна разкри слабостите на Русия, нейните слаби места, нейните провали. Писах в книгата си, в действителност, преди началото на войната. В нея е изследвана икономическата застоялост, голяма корупция, демографския спад в страната, районни разлики. Разказва за разликите в благосъстоянието, за кражбите, измамите и по този начин нататък. А всички тези неща бяха форсирани от тази война в Украйна, както и от глобите, които бяха наложени от интернационалната общественост, които от ден на ден засягат съветската стопанска система. И по този начин, към вашия въпрос, позволете ми да кажа, че това е третият стадий от колапса на една империя, който стартира с разпадането на Съветския блок и разпадането на самия Съветски съюз. Този развой към момента не е приключен, само че защото Путин отиде прекомерно надалеч с Украйна, този развой на раздробяване на Руската Федерация в този момент ще бъде интензивен.
- А какви бяха задачите на Кремъл в тази масирана инвазия в Украйна? Вътрешните или интернационалните са водещи?
- Мисля, че задачите са, както вътрешни, по този начин и външни или интернационалните. Вътрешни, тъй като имам вяра, че по време на икономическа застоялост и възходящите компликации за огромна част от популацията, Путин искаше да активизира поддръжка, както направи през 2014 година Спомнете си, когато завзеха Крим и обявиха - „ Крым наш ", споделиха че това е ориста на Русия. Той опита да повтори същото в Киев, Харков и други елементи на Украйна, само че не съумя. Също по този начин имам вяра, че Путин в този момент, в последната част от своето президентство, не забравяйте, че той към този момент е бил там повече от 20 години, счита, че на него се пада тази историческа задача да сплоти тези обичайни митични славянски или източни земи на трите източнославянски народа. Знаете ли, това е част от акцията, която Путин подхваща, с цел да се опита да потвърди, че е популярен съветски водач.
Има и още нещо, а то е разочарованието от обстоятелството, че Украйна ставаше все по-успешна, че макар окупацията на част от нейната територия, тя се приближаваше към Запада. Тя беше ясно възприемана като западна страна. Това, от което Путин се опасява или Кремъл се опасява повече от всичко, е сполучлива постсъветска страна, която може да служи като модел против властническата страна, която режимът на Путин е построил.
- С тази война Путин съумя ли да укрепи властта си и да възвърне политическия консенсус в поддръжка на своя режим? Как можете да опишете статуса на федерацията и на путинизма, на който сме очевидци през днешния ден?
- На пръв взор, в случай че разчитаме на изследванията на публичното мнение и пасивността, най-малко по улиците, на съветската общност, наподобява, че Путин има огромна поддръжка, че Кремъл има поддръжка. Вярвам, че тази поддръжка, обаче, може сега да е необятна, само че не е доста дълбока. Тази обстановка може да се промени за една нощ. Ние също забелязахме по какъв начин при смяна на държавната агитация според от това кой е основният зложелател на Русия, и публичното мнение се трансформира незабавно. Така че не бих разчитал доста, на това, което демонстрират публичните изследвания по този въпрос. Мисля, че доста по-важна е тази тиха съпротива или опозиция, която считам, че ще пораства с увеличението на съветските загуби в Украйна. Не забравяйте, че числата са зашеметяващи.
Руснаците са изгубили някъде сред 60 000 и 90 000 бойци, които са починали. Това значи, че три пъти повече са ранените и небоеспособните. Това е най-голямото проваляне на Русия след първичното проваляне на Съюз на съветските социалистически републики от нацистка Германия през 1941г. По-голямо е от Афганистан, Сирия и всички други спорове, взети дружно. Това има голямо отражение върху съветското общество и мисля, че ще докара до възходяща опозиция. Вече започваме да виждаме признаци за това. Тези събития се случват в миг, в който стопанската система стартира да затъва и на хората им е доста по-трудно да поддържат виталния си стандарт.
- Знаем, че в предишното идеологията и репресиите са помогнали да се резервира целостта на страната и да се укрепва висшата власт, само че през днешния ден наподобява, че няма задоволително привлекателна идеология. Какъв е най-вероятният политически излаз от тази обстановка? Ще ръководи ли Путин до 2036г.?
- Да, това са два въпроса. Що се отнася до идеологията, бих споделил, че сега тя е доста еклектична. Очевидно не се основава на марксизма, ленинизма и пролетарския интернационализъм, които се оказаха цялостни провали. Тя се основава на страната като велика мощ - Силата на съветската страна. Лансира се концепцията, че Русия е равна на Съединени американски щати и Китай. Тя се основава на този анти-западен дух, утвърждава тезата, че Русия е доста обичайно, мощно религиозно общество, което, несъмнено, е безспорна нелепост, в случай че погледнете статистиката за ходенето на черква, за абортите, за фамилните разводи и за насилието против дамите в съветското общество. Това са цялостни нелепости. Освен това се основава на панславизма - на концепцията, че три славянски народа са една нация, което, несъмнено, е голям мит, тъй като в действителност най-старата част от това славянско семейство са украинците, които потвърждават и възстановяват своята история и своята еднаквост, която значително Русия им е откраднала.
Колкото до втората част от вашия въпрос - какъв брой дълго ще издържи Путин... Не мисля, че той ще издържи до 2036г. Не мисля, че даже може да изкара до дъно настоящия си мандат, който, както всички знаете, изтича през 2024г. и той изкуствено уреди да го продължи с още два мандата. Не мисля, че Путин ще се задържи толкоз дълго на власт, тъй като до тогава Русия ще бъде победена във военно отношение, ще бъде притисната доста мощно стопански и хората ще се извърнат във вътрешността против силите, които са ги довели до това злополучие.
-Голям ли е резултатът от глобите? Как икономическите компликации въздействат на районната изолираност? Виждате ли капацитет за обществени детонации тук-там, където хората понасят цената на войната и глобите?
- Да, несъмнено. Мисля, че има възходящ напън върху стопанската система. Все още не сме видели окончателните резултати. Икономиката към момента се държи поради огромните доходи от продажба на сила - от продажбата на петрол и газ. Цените им бяха високи, само че ще стартират да падат, изключително когато Европа се отдалечи от съветската сила, а Китай и другите страни стартират да желаят обилни отстъпки от енергийните доставки. Потребителите ще търсят тези първични материали другаде, от други източници. Различни типове напън от стопански наказания също ще станат по-очевидни - като дефицит на технологии, финансиране, проблеми с веригата за доставки - към този момент сме ставали очевидци на доста от тях, на неспособност даже да се създават оръжия. Видяхме какъв брой подвластни са руснаците от съставни елементи от Запада и от други страни, даже в това число Китай, които в този момент няма да могат да си набират. Така че Русия няма да може да създаде даже оръжията, които изразходват във войната в Украйна сега. И в отговор на въпроса Ви, общественият напън ще продължи да нараства и ще има някои районни безредици. Вече започваме да виждаме това в някои от републиките - в Дагестан и други места и ще се популяризира в цялата страна. В един миг районните водачи, и аз приказвам за това в моята книга, ще би трябвало да решат дали са на страната на имперската, експлоатираща ги Москва или на страната на личния си народ. С други думи, огромна част от ресурсите на другите райони, които са присвоявани от Москва, ще би трябвало да си останат в републиките. Републиките ще желаят да си запазят някаква икономическа база за прехранване, само че това е годно и за богатите райони на Русия. Мисля, че това е нещо, което би трябвало да се следи деликатно, връзката сред Москва и, не забравяйте, 83 доста разнообразни републики и райони в страната.
- Миналата седмица Владимир Путин предложи 2025г. да бъде оповестена за година на единството в битката против нацизма в Оперативно-наблюдателно дело в чест на 80-ата годишнина от успеха във Втората международна война. Нуждае ли се от платформа за подсилване на Оперативно-наблюдателно дело? Възможно ли е?
- Не, аз не считам, че Русия може да укрепва интернационалните съюзи. Ние видяхме предходната седмица, че Оперативно-наблюдателно дело умира, това е едно толк шоу, само че то дава опция даже на президента на Таджикистан, президента Рахмон да се оплаче против съветското владичество, за опитите да пресъздаде Съветския съюз, Руската империя. Така че Русия няма съдружници, тя има клиенти и има подвластни страни, които от ден на ден се възмущават от контрола на Москва и с отслабването на Русия, те ще стават все по-смели в това да показват своята самостоятелност.
- Пишете, че Русия е тест за Запада. Изглежда, че Западът има своите страхове от държавния колапс на Русия. Такова събитие сигурно ще има огромен резонанс. Как бихте коментирали това?
- Мисля, че в Запада има доста боязън от това, както имаше преди разпадането на Съветския съюз. Тогава се страхувахме, че по някакъв метод това ще докара до безпорядък, международна война, нуклеарни оръжия, само че нищо от това не се случи. Всъщност Съветският съюз се разпадна по много по-мирен метод от Югославия. Въпреки това мисля, че в този колапс в Русия ще има вътрешно принуждение, без значение дали е предизвикано от Москва, дали е против Москва, дали е сред някои етнически групи, някои републики, които се бият за граници. Мисля, че ще бъде комбинация от югославския и руския сюжети. Може би в даден миг Москва може да се опита да изнесе този спор в прилежащите страни, само че не мисля, че ще успее и не мисля, че ще желаят да провокира някакъв тип спор с НАТО. Президентът Байдън и други водачи на НАТО демонстрираха доста ясно, че всяко съветско навлизане на територията на Алианса ще бъде още по-голямо злополучие за Русия.
- Москва разполага ли към момента с задоволително военни принадлежности, с цел да бъде опасност за своите съседи и интернационалната общественост? За какво би трябвало да бъде квалифициран Западът?
- Мисля, че може да има провокации, само че не чакам някакъв огромен боен ход от страна на Москва. Вижте какъв брой е слаба против Украйна! Да провокира страна като Полша ще бъде злополука за Русия или даже някоя от прибалтийските страни, те доста скоро и доста бързо ще потърсят помощ от НАТО. Мисля, че Русия може да се опита да сътвори някоя обстановка за похищение на вниманието, те са доста положителни в това, някакво маскиране, някакъв спор, някаква провокация някъде, само че като цяло те ще бъдат толкоз съсредоточени върху вътрешните си проблеми, вътрешната си имплозия, че няма да има толкоз огромен резултат. Въпреки това, аз към момента считам, че би трябвало да се подготвим за най-лошото и всички страни от НАТО би трябвало да бъдат доста по-мощно въоръжени, в сравнение с са в този момент.
- И най-после, по какъв начин може страна като България, която беше в орбитата на Русия десетилетия наред, да се отбрани от проникващо съветско въздействие в наши дни?
- Мисля, че има редица неща, които България може да направи и би трябвало да направи. Тя би трябвало да гледа към съдружниците си от НАТО, като Полша, като прибалтийските страни, като Чехия. Трябва да ограничи своята енергийна взаимозависимост, да отстрани съветската дезинформация, изключително в медиите, които имат за цел да настроят българските жители против Запада. Трябва да изкорени корумпираните съветски пари от своята политическа система и стопанска система и най-много да изясни на обществеността какъв е нейният залог във войната в Украйна. Когато Русия стартира да се разпада, България би трябвало да бъде част от Западния съюз. Тя би трябвало да бъде част от алианса, който ръководи и се възползва от последствията от колапса на Русия. В противоположен случай се притеснявам, че България още веднъж ще бъде на неверната страна на историята. През 20-и век България два пъти се съюзи с губещата страна - в Първата международна война с Германия, а във Втората международна война с нацистка Германия.
Това не трябва да се повтаря, не може България да застане на страната на имперска Русия при започване на 21-и век.
Последвайте ни във и
Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Евгения Атанасова беседва с него за процесите в Русия и връзките на Москва със Запада.
-Г-н Бугайски, заглавието на най-новата Ви книга е „ Провалената страна. Наръчник за разрива в Русия ". А корицата демонстрира по какъв начин Кремъл се разпада. Изглеждате уверен, че този раздор се случва. Кое е най-силното
доказателство?
- Бих споделил, че самопровъзгласеното великолепие на Русия е просто мит. Това е голям мит, който рухва всеки ден със загубите, които търпи в Украйна, с изискванията на нейната войска, с нейното вътрешно политическото и обществено състояние, в което се намира. Всеки ден ставаме очевидци на това, че Русия е повече страна на Путин, в сравнение с същинска страна. Русия е доста по-слаба, в сравнение с всяка агитация се пробва да я показа и за жалост доста хора на Запад бяха заблудени от концепцията, че Русия е различен Съветски съюз в своя интервал на подем.
Мисля, че войната в Украйна разкри слабостите на Русия, нейните слаби места, нейните провали. Писах в книгата си, в действителност, преди началото на войната. В нея е изследвана икономическата застоялост, голяма корупция, демографския спад в страната, районни разлики. Разказва за разликите в благосъстоянието, за кражбите, измамите и по този начин нататък. А всички тези неща бяха форсирани от тази война в Украйна, както и от глобите, които бяха наложени от интернационалната общественост, които от ден на ден засягат съветската стопанска система. И по този начин, към вашия въпрос, позволете ми да кажа, че това е третият стадий от колапса на една империя, който стартира с разпадането на Съветския блок и разпадането на самия Съветски съюз. Този развой към момента не е приключен, само че защото Путин отиде прекомерно надалеч с Украйна, този развой на раздробяване на Руската Федерация в този момент ще бъде интензивен.
- А какви бяха задачите на Кремъл в тази масирана инвазия в Украйна? Вътрешните или интернационалните са водещи?
- Мисля, че задачите са, както вътрешни, по този начин и външни или интернационалните. Вътрешни, тъй като имам вяра, че по време на икономическа застоялост и възходящите компликации за огромна част от популацията, Путин искаше да активизира поддръжка, както направи през 2014 година Спомнете си, когато завзеха Крим и обявиха - „ Крым наш ", споделиха че това е ориста на Русия. Той опита да повтори същото в Киев, Харков и други елементи на Украйна, само че не съумя. Също по този начин имам вяра, че Путин в този момент, в последната част от своето президентство, не забравяйте, че той към този момент е бил там повече от 20 години, счита, че на него се пада тази историческа задача да сплоти тези обичайни митични славянски или източни земи на трите източнославянски народа. Знаете ли, това е част от акцията, която Путин подхваща, с цел да се опита да потвърди, че е популярен съветски водач.
Има и още нещо, а то е разочарованието от обстоятелството, че Украйна ставаше все по-успешна, че макар окупацията на част от нейната територия, тя се приближаваше към Запада. Тя беше ясно възприемана като западна страна. Това, от което Путин се опасява или Кремъл се опасява повече от всичко, е сполучлива постсъветска страна, която може да служи като модел против властническата страна, която режимът на Путин е построил.
- С тази война Путин съумя ли да укрепи властта си и да възвърне политическия консенсус в поддръжка на своя режим? Как можете да опишете статуса на федерацията и на путинизма, на който сме очевидци през днешния ден?
- На пръв взор, в случай че разчитаме на изследванията на публичното мнение и пасивността, най-малко по улиците, на съветската общност, наподобява, че Путин има огромна поддръжка, че Кремъл има поддръжка. Вярвам, че тази поддръжка, обаче, може сега да е необятна, само че не е доста дълбока. Тази обстановка може да се промени за една нощ. Ние също забелязахме по какъв начин при смяна на държавната агитация според от това кой е основният зложелател на Русия, и публичното мнение се трансформира незабавно. Така че не бих разчитал доста, на това, което демонстрират публичните изследвания по този въпрос. Мисля, че доста по-важна е тази тиха съпротива или опозиция, която считам, че ще пораства с увеличението на съветските загуби в Украйна. Не забравяйте, че числата са зашеметяващи.
Руснаците са изгубили някъде сред 60 000 и 90 000 бойци, които са починали. Това значи, че три пъти повече са ранените и небоеспособните. Това е най-голямото проваляне на Русия след първичното проваляне на Съюз на съветските социалистически републики от нацистка Германия през 1941г. По-голямо е от Афганистан, Сирия и всички други спорове, взети дружно. Това има голямо отражение върху съветското общество и мисля, че ще докара до възходяща опозиция. Вече започваме да виждаме признаци за това. Тези събития се случват в миг, в който стопанската система стартира да затъва и на хората им е доста по-трудно да поддържат виталния си стандарт.
- Знаем, че в предишното идеологията и репресиите са помогнали да се резервира целостта на страната и да се укрепва висшата власт, само че през днешния ден наподобява, че няма задоволително привлекателна идеология. Какъв е най-вероятният политически излаз от тази обстановка? Ще ръководи ли Путин до 2036г.?
- Да, това са два въпроса. Що се отнася до идеологията, бих споделил, че сега тя е доста еклектична. Очевидно не се основава на марксизма, ленинизма и пролетарския интернационализъм, които се оказаха цялостни провали. Тя се основава на страната като велика мощ - Силата на съветската страна. Лансира се концепцията, че Русия е равна на Съединени американски щати и Китай. Тя се основава на този анти-западен дух, утвърждава тезата, че Русия е доста обичайно, мощно религиозно общество, което, несъмнено, е безспорна нелепост, в случай че погледнете статистиката за ходенето на черква, за абортите, за фамилните разводи и за насилието против дамите в съветското общество. Това са цялостни нелепости. Освен това се основава на панславизма - на концепцията, че три славянски народа са една нация, което, несъмнено, е голям мит, тъй като в действителност най-старата част от това славянско семейство са украинците, които потвърждават и възстановяват своята история и своята еднаквост, която значително Русия им е откраднала.
Колкото до втората част от вашия въпрос - какъв брой дълго ще издържи Путин... Не мисля, че той ще издържи до 2036г. Не мисля, че даже може да изкара до дъно настоящия си мандат, който, както всички знаете, изтича през 2024г. и той изкуствено уреди да го продължи с още два мандата. Не мисля, че Путин ще се задържи толкоз дълго на власт, тъй като до тогава Русия ще бъде победена във военно отношение, ще бъде притисната доста мощно стопански и хората ще се извърнат във вътрешността против силите, които са ги довели до това злополучие.
-Голям ли е резултатът от глобите? Как икономическите компликации въздействат на районната изолираност? Виждате ли капацитет за обществени детонации тук-там, където хората понасят цената на войната и глобите?
- Да, несъмнено. Мисля, че има възходящ напън върху стопанската система. Все още не сме видели окончателните резултати. Икономиката към момента се държи поради огромните доходи от продажба на сила - от продажбата на петрол и газ. Цените им бяха високи, само че ще стартират да падат, изключително когато Европа се отдалечи от съветската сила, а Китай и другите страни стартират да желаят обилни отстъпки от енергийните доставки. Потребителите ще търсят тези първични материали другаде, от други източници. Различни типове напън от стопански наказания също ще станат по-очевидни - като дефицит на технологии, финансиране, проблеми с веригата за доставки - към този момент сме ставали очевидци на доста от тях, на неспособност даже да се създават оръжия. Видяхме какъв брой подвластни са руснаците от съставни елементи от Запада и от други страни, даже в това число Китай, които в този момент няма да могат да си набират. Така че Русия няма да може да създаде даже оръжията, които изразходват във войната в Украйна сега. И в отговор на въпроса Ви, общественият напън ще продължи да нараства и ще има някои районни безредици. Вече започваме да виждаме това в някои от републиките - в Дагестан и други места и ще се популяризира в цялата страна. В един миг районните водачи, и аз приказвам за това в моята книга, ще би трябвало да решат дали са на страната на имперската, експлоатираща ги Москва или на страната на личния си народ. С други думи, огромна част от ресурсите на другите райони, които са присвоявани от Москва, ще би трябвало да си останат в републиките. Републиките ще желаят да си запазят някаква икономическа база за прехранване, само че това е годно и за богатите райони на Русия. Мисля, че това е нещо, което би трябвало да се следи деликатно, връзката сред Москва и, не забравяйте, 83 доста разнообразни републики и райони в страната.
- Миналата седмица Владимир Путин предложи 2025г. да бъде оповестена за година на единството в битката против нацизма в Оперативно-наблюдателно дело в чест на 80-ата годишнина от успеха във Втората международна война. Нуждае ли се от платформа за подсилване на Оперативно-наблюдателно дело? Възможно ли е?
- Не, аз не считам, че Русия може да укрепва интернационалните съюзи. Ние видяхме предходната седмица, че Оперативно-наблюдателно дело умира, това е едно толк шоу, само че то дава опция даже на президента на Таджикистан, президента Рахмон да се оплаче против съветското владичество, за опитите да пресъздаде Съветския съюз, Руската империя. Така че Русия няма съдружници, тя има клиенти и има подвластни страни, които от ден на ден се възмущават от контрола на Москва и с отслабването на Русия, те ще стават все по-смели в това да показват своята самостоятелност.
- Пишете, че Русия е тест за Запада. Изглежда, че Западът има своите страхове от държавния колапс на Русия. Такова събитие сигурно ще има огромен резонанс. Как бихте коментирали това?
- Мисля, че в Запада има доста боязън от това, както имаше преди разпадането на Съветския съюз. Тогава се страхувахме, че по някакъв метод това ще докара до безпорядък, международна война, нуклеарни оръжия, само че нищо от това не се случи. Всъщност Съветският съюз се разпадна по много по-мирен метод от Югославия. Въпреки това мисля, че в този колапс в Русия ще има вътрешно принуждение, без значение дали е предизвикано от Москва, дали е против Москва, дали е сред някои етнически групи, някои републики, които се бият за граници. Мисля, че ще бъде комбинация от югославския и руския сюжети. Може би в даден миг Москва може да се опита да изнесе този спор в прилежащите страни, само че не мисля, че ще успее и не мисля, че ще желаят да провокира някакъв тип спор с НАТО. Президентът Байдън и други водачи на НАТО демонстрираха доста ясно, че всяко съветско навлизане на територията на Алианса ще бъде още по-голямо злополучие за Русия.
- Москва разполага ли към момента с задоволително военни принадлежности, с цел да бъде опасност за своите съседи и интернационалната общественост? За какво би трябвало да бъде квалифициран Западът?
- Мисля, че може да има провокации, само че не чакам някакъв огромен боен ход от страна на Москва. Вижте какъв брой е слаба против Украйна! Да провокира страна като Полша ще бъде злополука за Русия или даже някоя от прибалтийските страни, те доста скоро и доста бързо ще потърсят помощ от НАТО. Мисля, че Русия може да се опита да сътвори някоя обстановка за похищение на вниманието, те са доста положителни в това, някакво маскиране, някакъв спор, някаква провокация някъде, само че като цяло те ще бъдат толкоз съсредоточени върху вътрешните си проблеми, вътрешната си имплозия, че няма да има толкоз огромен резултат. Въпреки това, аз към момента считам, че би трябвало да се подготвим за най-лошото и всички страни от НАТО би трябвало да бъдат доста по-мощно въоръжени, в сравнение с са в този момент.
- И най-после, по какъв начин може страна като България, която беше в орбитата на Русия десетилетия наред, да се отбрани от проникващо съветско въздействие в наши дни?
- Мисля, че има редица неща, които България може да направи и би трябвало да направи. Тя би трябвало да гледа към съдружниците си от НАТО, като Полша, като прибалтийските страни, като Чехия. Трябва да ограничи своята енергийна взаимозависимост, да отстрани съветската дезинформация, изключително в медиите, които имат за цел да настроят българските жители против Запада. Трябва да изкорени корумпираните съветски пари от своята политическа система и стопанска система и най-много да изясни на обществеността какъв е нейният залог във войната в Украйна. Когато Русия стартира да се разпада, България би трябвало да бъде част от Западния съюз. Тя би трябвало да бъде част от алианса, който ръководи и се възползва от последствията от колапса на Русия. В противоположен случай се притеснявам, че България още веднъж ще бъде на неверната страна на историята. През 20-и век България два пъти се съюзи с губещата страна - в Първата международна война с Германия, а във Втората международна война с нацистка Германия.
Това не трябва да се повтаря, не може България да застане на страната на имперска Русия при започване на 21-и век.
Последвайте ни във и
Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ