„Правосъдие за всеки“: Опитът на премиера за „конституционно състезание“ е нелеп и циничен
Опитът на премиера да влезе в „ конституционно съревнование “ с президента и да обезсмисли митинга, като се показа за последовател на концепцията за промяна на модела със привикване на Велико народно събрание, е безразсъден, безсрамен и изцяло недопустим.
Това се споделя в позицията на Инициатива „ Правосъдие за всеки “
по предлагането на министър-председателя за нова Конституция и привикване на Велико Народно заседание
Ето целия текст:
На 14 август 2020 година станахме очевидци на следващия политически и юридически властови парадокс в разгара на най-мощните цивилен митинги от седем години и политическа и институционална рецесия, обхванала страната. Премиерът Бойко Борисов, очевидно влезнал в ролята на самовластник, се опита за следващ път да си присвои пълномощия, каквито няма и да изнасили парламентарната народна власт с оферти за конституционни промени, които той, незнайно за какво, назова план за нова Конституция и привикване на Велико Народно заседание (ВНС).
Ясно е, че министър-председателят няма конституционна самодейност и не може да бъде вносител на такива оферти. Това обаче не попречи на Борисов да съобщи същите от името на една парламентарна група, която той третира като „ своята “ и да се изкаже от името на най-малко още една, доколкото за внасяне на парламентарен план са нужни 120 народни представители, които той на процедура задължи да внесат предложенията. Така главата на изпълнителната власт за следващ път показва, че приема Народното събрание за собствен обслужващ орган. Дори единствено този факт е задоволителен, с цел да се изиска оставката на Бойко Борисов за директно нарушение на Конституцията и поругаване на духа и смисъла на парламентаризма.
Явно е желанието на изтощения, комплициран и уплашен министър председател да се опита да се измъкне от патовата обстановка, в която се намира заради своето скандално ръководство, и за следващ път да влезе в ролята на „ избавител на нацията “. Така би блокирал всякаква опция за предварителни избори с внасянето на план, привързан с минимум тримесечен период за разглеждане и вероятно приемане, поставяйки капан на всички, които желаят неговата оставка. Явен е и опитът му да „ открадне “ конституционната самодейност, декларирана от президента, който пък необяснимо се бави с внасянето на обещания парламентарен план.
Борисов показа зле компилиран план на непознати оферти за промени в Конституцията, обсъждани години обратно във времето, в част от които разпознахме две от концепциите на „ Правосъдие за всеки “ още от 2015 година и едно от новите ни оферти, показани на 17 юли тази година. Явно пет години са задоволителни на премиера, с цел да осмисли и одобри хрумвания, които личната му парламентарна група е отказала даже да дискутира преди този момент.
Но в по този начин показаните оферти, които май са сглобявани в прословутия джип някъде по автомагистралите и бяха оповестени зад тила на партийния му актив, който не ги чу седмица по-рано на сборището в „ София Тех Парк “, има едно значимо неявяване – промяната в прокуратурата и ограничението на безспорната и безконтролна власт на основния прокурор. Очевиден е страхът на Борисов да се занимае с най-сериозния парламентарен проблем на страната, съдържащ се в два конституционни текста. Той от дълго време го направи пленник на сенчестата власт, която дефинира основните прокурори, а след това посредством тях управлява изпълнителната и законодателната власт и се меси директно в независимостта на съда.
Опитът на премиера да влезе в „ конституционно съревнование “ с президента и да обезсмисли митинга, като се показа за последовател на концепцията за промяна на модела със привикване на Велико народно събрание, е безразсъден, безсрамен и изцяло недопустим. С изненадващите си хрумвания той иззема самодейността за конституционни промени на редица цивилен организации, а задачата явно е да не губи надзор над това, което назова „ рестарт на страната “. Но пък е несъмнено, че по този метод още веднъж може да вкара страната в следващата и този път сериозна институционална рецесия и да провокира тежки последствия за цялото ни общество. Не може да позволим това!
Ние не сме срещу свикването на Велико народно събрание, само че дано стане със логичен, ефикасен и необятно публично и експертно разискван парламентарен план, зад който да застанат освен партиите, наричащи себе си опозиционни или новаторски, само че и гражданските организации и групи, които желаят конституционна промяна от доста години насам, както и хората, които стачкуват към този момент 36 дни по площадите. Но това не може да е едноличен план на премиера на едно провалено държавно управление и изпълняващата „ генералски команди “ негова група с присъдружните ѝ „ патриоти “, тъй като времето на „ една партия – една страна “ от дълго време е отминало и не е добре да си спомняме за хората, които го символизираха, на един от които Борисов е бил възпитаник!
От тази обстановка има единствено един излаз: оставка на премиера Бойко Борисов, оставка на основния прокурор Иван Гешев, привикване на Велико народно събрание незабавно – или с план, препоръчан от президента, или с една точка – унищожаване на институцията на самото Велико Народно заседание. Избори, изключително за Велико народно събрание, проведени и извършени от ръководещите в този момент, не съставляват смяна, а замяна на настояванията на гражданското общество!
Призоваваме всички цивилен организации и политически партии, които оферират конституционни промени, да стартират неотложно разискване на общ план за огромна и ефикасна конституционна промяна на правосъдната власт. Нека тя да бъде сложена на публично разискване и да се поеме ангажимент за провеждането ѝ в идващото Народно заседание от всички опозиционни партии. Ние от „ Правосъдие за всеки “ можем да бъдем модератор и публичен поръчител на подобен спор, доколкото това е нашата потвърдена тематика и активност.
Това се споделя в позицията на Инициатива „ Правосъдие за всеки “
по предлагането на министър-председателя за нова Конституция и привикване на Велико Народно заседание
Ето целия текст:
На 14 август 2020 година станахме очевидци на следващия политически и юридически властови парадокс в разгара на най-мощните цивилен митинги от седем години и политическа и институционална рецесия, обхванала страната. Премиерът Бойко Борисов, очевидно влезнал в ролята на самовластник, се опита за следващ път да си присвои пълномощия, каквито няма и да изнасили парламентарната народна власт с оферти за конституционни промени, които той, незнайно за какво, назова план за нова Конституция и привикване на Велико Народно заседание (ВНС).
Ясно е, че министър-председателят няма конституционна самодейност и не може да бъде вносител на такива оферти. Това обаче не попречи на Борисов да съобщи същите от името на една парламентарна група, която той третира като „ своята “ и да се изкаже от името на най-малко още една, доколкото за внасяне на парламентарен план са нужни 120 народни представители, които той на процедура задължи да внесат предложенията. Така главата на изпълнителната власт за следващ път показва, че приема Народното събрание за собствен обслужващ орган. Дори единствено този факт е задоволителен, с цел да се изиска оставката на Бойко Борисов за директно нарушение на Конституцията и поругаване на духа и смисъла на парламентаризма.
Явно е желанието на изтощения, комплициран и уплашен министър председател да се опита да се измъкне от патовата обстановка, в която се намира заради своето скандално ръководство, и за следващ път да влезе в ролята на „ избавител на нацията “. Така би блокирал всякаква опция за предварителни избори с внасянето на план, привързан с минимум тримесечен период за разглеждане и вероятно приемане, поставяйки капан на всички, които желаят неговата оставка. Явен е и опитът му да „ открадне “ конституционната самодейност, декларирана от президента, който пък необяснимо се бави с внасянето на обещания парламентарен план.
Борисов показа зле компилиран план на непознати оферти за промени в Конституцията, обсъждани години обратно във времето, в част от които разпознахме две от концепциите на „ Правосъдие за всеки “ още от 2015 година и едно от новите ни оферти, показани на 17 юли тази година. Явно пет години са задоволителни на премиера, с цел да осмисли и одобри хрумвания, които личната му парламентарна група е отказала даже да дискутира преди този момент.
Но в по този начин показаните оферти, които май са сглобявани в прословутия джип някъде по автомагистралите и бяха оповестени зад тила на партийния му актив, който не ги чу седмица по-рано на сборището в „ София Тех Парк “, има едно значимо неявяване – промяната в прокуратурата и ограничението на безспорната и безконтролна власт на основния прокурор. Очевиден е страхът на Борисов да се занимае с най-сериозния парламентарен проблем на страната, съдържащ се в два конституционни текста. Той от дълго време го направи пленник на сенчестата власт, която дефинира основните прокурори, а след това посредством тях управлява изпълнителната и законодателната власт и се меси директно в независимостта на съда.
Опитът на премиера да влезе в „ конституционно съревнование “ с президента и да обезсмисли митинга, като се показа за последовател на концепцията за промяна на модела със привикване на Велико народно събрание, е безразсъден, безсрамен и изцяло недопустим. С изненадващите си хрумвания той иззема самодейността за конституционни промени на редица цивилен организации, а задачата явно е да не губи надзор над това, което назова „ рестарт на страната “. Но пък е несъмнено, че по този метод още веднъж може да вкара страната в следващата и този път сериозна институционална рецесия и да провокира тежки последствия за цялото ни общество. Не може да позволим това!
Ние не сме срещу свикването на Велико народно събрание, само че дано стане със логичен, ефикасен и необятно публично и експертно разискван парламентарен план, зад който да застанат освен партиите, наричащи себе си опозиционни или новаторски, само че и гражданските организации и групи, които желаят конституционна промяна от доста години насам, както и хората, които стачкуват към този момент 36 дни по площадите. Но това не може да е едноличен план на премиера на едно провалено държавно управление и изпълняващата „ генералски команди “ негова група с присъдружните ѝ „ патриоти “, тъй като времето на „ една партия – една страна “ от дълго време е отминало и не е добре да си спомняме за хората, които го символизираха, на един от които Борисов е бил възпитаник!
От тази обстановка има единствено един излаз: оставка на премиера Бойко Борисов, оставка на основния прокурор Иван Гешев, привикване на Велико народно събрание незабавно – или с план, препоръчан от президента, или с една точка – унищожаване на институцията на самото Велико Народно заседание. Избори, изключително за Велико народно събрание, проведени и извършени от ръководещите в този момент, не съставляват смяна, а замяна на настояванията на гражданското общество!
Призоваваме всички цивилен организации и политически партии, които оферират конституционни промени, да стартират неотложно разискване на общ план за огромна и ефикасна конституционна промяна на правосъдната власт. Нека тя да бъде сложена на публично разискване и да се поеме ангажимент за провеждането ѝ в идващото Народно заседание от всички опозиционни партии. Ние от „ Правосъдие за всеки “ можем да бъдем модератор и публичен поръчител на подобен спор, доколкото това е нашата потвърдена тематика и активност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ