Как Източна Европа премина от валутен борд към еврото: Уроци за България
Опитът на Източна Европа при прекосяването от валутен ръб към участие в еврозоната акцентира смисъла на постоянния валутен курс и прецизната финансова дисциплинираност като съществени условия за сполучлива интеграция.
Към момента само две страни – Естония и Литва – са създали прехода от валутен ръб към еврото при опазване на закрепения курс. Техният образец е изключително значим за България, която поддържа валутен ръб от 1997 година насам и чака да одобри еврото при закрепения курс от 1,95583 лева./евро, сочи разбор на Фискалния съвет на България.
Естония и Литва – образци за финансова последователностЕстония вкарва валутен ръб още през 1992 година, в началото закрепен към немската марка, а по-късно към еврото. При влизането си в ERM II през 2004 година, страната резервира курса 15.6466 крони за евро, който остава неизменен и при приемането на еврото през 2011 г.Литва минава към фиксация към еврото през 2002 година, заменяйки щатския $ като котва. Валутният курс 3.4528 лита за евро също остава постоянен до присъединението към еврозоната през 2015 година
И в двата случая страните не прибягват до обезценка или ревалвация, като съблюдават критериите от Маастрихт за валутна непоклатимост.
България – постоянен курс, постоянни упования
България поддържа валутен ръб от 1997 година, а от 2000 година фиксацията е към еврото. През юли 2020 година страната се причисли към ERM II при курс 1 евро = 1,95583 лева, който остава неизменен.
Съгласно член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейски Съюз, формалният курс за прекосяване към еврото се дефинира от Съвета на Европейски Съюз и би трябвало да съответствува с пазарния курс в границите на ERM II. Това ускорява упованията, че левът ще бъде сменен с еврото при сегашния курс, без проверки – както в Естония и Литва.
Сравнителен взор: разнообразни подходи в регионаЛатвия ползва закрепен курс, само че без правно открит валутен ръб.Словения, Словакия и Хърватия поддържат закрепени или ръководени плаващи режими, само че при прекосяването към еврото курсовете са били отчасти поправени.Словакия да вземем за пример е решила потребност от проверка на паритета в границите на ERM II.Хърватия приема еврото при курс, поддържан посредством „ квази-обвързване “ с еврото, без да е формален валутен ръб.
Заключение
България следва модела на Естония и Литва, като съблюдава закрепения курс в границите на ERM II и поддържа валутна непоклатимост. Този метод ускорява доверието, че преходът към еврото ще се случи без промени в курса, запазвайки стабилността на стопанската система и сигурността на спестяванията.
Към момента само две страни – Естония и Литва – са създали прехода от валутен ръб към еврото при опазване на закрепения курс. Техният образец е изключително значим за България, която поддържа валутен ръб от 1997 година насам и чака да одобри еврото при закрепения курс от 1,95583 лева./евро, сочи разбор на Фискалния съвет на България.
Естония и Литва – образци за финансова последователностЕстония вкарва валутен ръб още през 1992 година, в началото закрепен към немската марка, а по-късно към еврото. При влизането си в ERM II през 2004 година, страната резервира курса 15.6466 крони за евро, който остава неизменен и при приемането на еврото през 2011 г.Литва минава към фиксация към еврото през 2002 година, заменяйки щатския $ като котва. Валутният курс 3.4528 лита за евро също остава постоянен до присъединението към еврозоната през 2015 година
И в двата случая страните не прибягват до обезценка или ревалвация, като съблюдават критериите от Маастрихт за валутна непоклатимост.
България – постоянен курс, постоянни упования България поддържа валутен ръб от 1997 година, а от 2000 година фиксацията е към еврото. През юли 2020 година страната се причисли към ERM II при курс 1 евро = 1,95583 лева, който остава неизменен.
Съгласно член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейски Съюз, формалният курс за прекосяване към еврото се дефинира от Съвета на Европейски Съюз и би трябвало да съответствува с пазарния курс в границите на ERM II. Това ускорява упованията, че левът ще бъде сменен с еврото при сегашния курс, без проверки – както в Естония и Литва.
Сравнителен взор: разнообразни подходи в регионаЛатвия ползва закрепен курс, само че без правно открит валутен ръб.Словения, Словакия и Хърватия поддържат закрепени или ръководени плаващи режими, само че при прекосяването към еврото курсовете са били отчасти поправени.Словакия да вземем за пример е решила потребност от проверка на паритета в границите на ERM II.Хърватия приема еврото при курс, поддържан посредством „ квази-обвързване “ с еврото, без да е формален валутен ръб.
Заключение България следва модела на Естония и Литва, като съблюдава закрепения курс в границите на ERM II и поддържа валутна непоклатимост. Този метод ускорява доверието, че преходът към еврото ще се случи без промени в курса, запазвайки стабилността на стопанската система и сигурността на спестяванията.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ