Войната в Иран разединява Запада
Опитът на европейците да пренебрегват войната в Иран се провали. В кратковременен проект опциите им са лимитирани. В дълготраен проект Европа ще бъде способна да работи единствено в случай че стане по-малко податлива на изнудване.
Европейците не са провокирали войната с Иран. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даже не счете за належащо да се съветва с тях преди началото на въздушните удари. " Това не е нашата война ", обявиха европейските държавни глави, когато Тръмп, сюрпризиран от устойчивостта на Иран, помоли за помощ при обезпечаване на корабоплаването през Ормузкия пролив. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи, че Тръмп няма тактика за излаз и провокира " солидна ескалация с неразбираем излаз ", показва в. " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Сега коалиция от искащи под управлението на английския министър председател Киър Стармър въпреки всичко се реши да алармира за подготвеност за деяние. В обединението влизат над четиридесет страни, измежду които Англия, Франция, Германия и Италия, само че също по този начин Канада, Япония и Обединените арабски емирства.
Но английската външна министърка Ивет Купър след видеоконференцията в Лондон ясно уточни, че обединението залага на първо място на дипломатически лостове, с цел да се опълчи на иранската обсада. Проучват се и ограничения за разминиране и освобождение на блокираните кораби. Те обаче ще бъдат приложени едвам откакто военните дейности приключат.
Засега президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп не стопира да се подиграва на английския министър председател Киър Стармър, тъй като е споделил, че е трябвало да попита екипа си за изпращането на " два остарели развалени самолетоносача " в Иран, предаде ДПА.
По време на частен великденски обяд Тръмп имитира Стармър, подтиквайки публиката да се подсмихне. Президентът съобщи, че Англия " би трябвало да бъде най-хубавият ни " съдружник, само че не е. Това е следващата рецензия, която Тръмп насочи към Стармър поради отхвърли му да разреши на Англия да бъде въвлечена в иранския спор. Президентът на Съединени американски щати не пропусна да разкритикува английските самолетоносачи, които той назова " не най-хубавите играчки ".
Безизходицата във войната в Иран и рецесията към Ормузкия пролив засегна и връзките на Вашингтон с Париж. Френският президент Еманюел Макрон бе заставен да отвърне на думите на Доналд Тръмп, откакто американският му сътрудник се подигра на връзките сред Макрон и неговата брачна половинка, заяви американската телевизия Си Ен Ен.
" Обадих се на Франция, Макрон, чиято брачна половинка се отнася извънредно неприятно с него, (той) към момента се възвръща от удар в челюстта ", сподели американският президент, явно визирайки видео от 2025 година, в което Брижит Макрон като че ли удря брачна половинка си по лицето на борда на френския президентски аероплан. Така вместо да разискват невъзмутимо значими въпроси, двамата президенти задочно си размениха вербални офанзиви.
По този метод сигналът на " Коалицията на искащите да защитят Ормузкия пролив " остава слаб. И идва много късно. В началото европейците прекомерно елементарно се поддадоха на изкушението да оставят Тръмп да понесе отрицателните последици от неговата случка в Иран, изключително откакто преди няколко седмици той заплаши с анексиране на Гренландия, разяснява " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Но това се оказа късогледа реакция. Защото въпреки европейците нито да са желали, нито да са отговорни за войната с Иран, те са наранени с цялостна мощ от нейните последици.
Поради експлодиращите цени на силата управляващите вкарват незабавни ограничения и поправят прогнозите за растежа в посока надолу. Лихвите по дълга скачат. А ръководещите партии по целия континент усещат недоволството на популацията от високите разноски за живот.
И от позиция на политиката на сигурност лозунгът " Това не е нашата война " не дава отговор на действителността. Защото до момента в който европейците са военно подвластни от Съединени американски щати и не могат сами да въоръжат Украйна в битката против Русия, те са уязвими за изнудване.
Това го знае и Тръмп. В медийните си изяви на яд той ден след ден атакува европейците, а в последно време намерено заплашва да изтегли Съединени американски щати от НАТО. Едва ли ще се стигне до такава степен: излизане от НАТО би отслабило Съединени американски щати стратегически толкоз доста, че Конгресът е взел защитни ограничения, с цел да не може Тръмп да реализира излизане ненадейно и своеволно.
Но единствено заканите му към този момент нанасят вреди на доверието в Алианса. Също по този начин известията, съгласно които Съединени американски щати биха могли да пренасочат оръжия, предопределени за Украйна, към Близкия изток, провокират основателна паника в Европа.
Фактът, че новата коалиция в този момент алармира за подготвеност за деяние в Ормузкия пролив, не трансформира нищо във връзка с това, че в кратковременен проект военните благоприятни условия на Европа са лимитирани. Остава отворен въпросът дали европейците биха могли да изтръгнат отстъпки от Тръмп във връзка с НАТО и Украйна, в случай че по-рано бяха показали по-голяма подготвеност за съдействие. Съмнително е също дали актуалните сигнали са задоволителни, с цел да умиротворят Тръмп.
В дълготраен проект Европа ще доближи позиция на мощ единствено в случай че континентът се сплоти и стане по-независим. Стармър, който Тръмп сега наскърбява с все нови и нови хули, разгласи тази седмица, че търси по-голямо доближаване с Брюксел, означи " Нойе Цюрхер Цайтунг ". И Европейски Съюз би трябвало да загърби недоволството си от Брекзит и да не поставя повече спънки на британците, показва вестникът.
Освен това Европа би трябвало да понижи зависимостта си от Съединени американски щати. По отношение на въоръжаването е значимо да се отстранен националните дублирания, с цел да стане по-евтино закупуването на оръжие. Освен това рецесията с Иран акцентира, че континентът би трябвало да стане по-независим от съветския и американския петрол и газ, в това число посредством разширение на нуклеарната енергетика. Европа ще бъде способна да работи геополитически единствено в случай че понижи накърнимост
та си.
Франция ще усили запасите си от ракети и дронове с до 400 % до 2030 година, съгласно план на закон за военно обмисляне, забелязан от " Политико ".
Продължаващите спорове в Украйна и Близкия изток разкриха какъв брой бързо се изразходват боеприпасите във високоинтензивни военни дейности. Сега Париж отделя милиарди евро за увеличение на съществуващите ресурси и подмяна на ракети за противовъздушна защита, които военновъздушните му сили са изстреляли в Персийския залив, с цел да отхвърлен офанзиви с ирански дронове.
На 8 април френското държавно управление ще показа обновения закон за военно обмисляне, който отпуска 8,5 милиарда евро за дронове и ракети до 2030 година Законопроектът съставлява многогодишна финансова рамка, която дефинира цели за закупуване и създаване на оръжия, отбелязва " Политико ".
Европейците не са провокирали войната с Иран. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп даже не счете за належащо да се съветва с тях преди началото на въздушните удари. " Това не е нашата война ", обявиха европейските държавни глави, когато Тръмп, сюрпризиран от устойчивостта на Иран, помоли за помощ при обезпечаване на корабоплаването през Ормузкия пролив. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи, че Тръмп няма тактика за излаз и провокира " солидна ескалация с неразбираем излаз ", показва в. " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Сега коалиция от искащи под управлението на английския министър председател Киър Стармър въпреки всичко се реши да алармира за подготвеност за деяние. В обединението влизат над четиридесет страни, измежду които Англия, Франция, Германия и Италия, само че също по този начин Канада, Япония и Обединените арабски емирства.
Но английската външна министърка Ивет Купър след видеоконференцията в Лондон ясно уточни, че обединението залага на първо място на дипломатически лостове, с цел да се опълчи на иранската обсада. Проучват се и ограничения за разминиране и освобождение на блокираните кораби. Те обаче ще бъдат приложени едвам откакто военните дейности приключат.
Засега президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп не стопира да се подиграва на английския министър председател Киър Стармър, тъй като е споделил, че е трябвало да попита екипа си за изпращането на " два остарели развалени самолетоносача " в Иран, предаде ДПА.
По време на частен великденски обяд Тръмп имитира Стармър, подтиквайки публиката да се подсмихне. Президентът съобщи, че Англия " би трябвало да бъде най-хубавият ни " съдружник, само че не е. Това е следващата рецензия, която Тръмп насочи към Стармър поради отхвърли му да разреши на Англия да бъде въвлечена в иранския спор. Президентът на Съединени американски щати не пропусна да разкритикува английските самолетоносачи, които той назова " не най-хубавите играчки ".
Безизходицата във войната в Иран и рецесията към Ормузкия пролив засегна и връзките на Вашингтон с Париж. Френският президент Еманюел Макрон бе заставен да отвърне на думите на Доналд Тръмп, откакто американският му сътрудник се подигра на връзките сред Макрон и неговата брачна половинка, заяви американската телевизия Си Ен Ен.
" Обадих се на Франция, Макрон, чиято брачна половинка се отнася извънредно неприятно с него, (той) към момента се възвръща от удар в челюстта ", сподели американският президент, явно визирайки видео от 2025 година, в което Брижит Макрон като че ли удря брачна половинка си по лицето на борда на френския президентски аероплан. Така вместо да разискват невъзмутимо значими въпроси, двамата президенти задочно си размениха вербални офанзиви.
По този метод сигналът на " Коалицията на искащите да защитят Ормузкия пролив " остава слаб. И идва много късно. В началото европейците прекомерно елементарно се поддадоха на изкушението да оставят Тръмп да понесе отрицателните последици от неговата случка в Иран, изключително откакто преди няколко седмици той заплаши с анексиране на Гренландия, разяснява " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Но това се оказа късогледа реакция. Защото въпреки европейците нито да са желали, нито да са отговорни за войната с Иран, те са наранени с цялостна мощ от нейните последици.
Поради експлодиращите цени на силата управляващите вкарват незабавни ограничения и поправят прогнозите за растежа в посока надолу. Лихвите по дълга скачат. А ръководещите партии по целия континент усещат недоволството на популацията от високите разноски за живот.
И от позиция на политиката на сигурност лозунгът " Това не е нашата война " не дава отговор на действителността. Защото до момента в който европейците са военно подвластни от Съединени американски щати и не могат сами да въоръжат Украйна в битката против Русия, те са уязвими за изнудване.
Това го знае и Тръмп. В медийните си изяви на яд той ден след ден атакува европейците, а в последно време намерено заплашва да изтегли Съединени американски щати от НАТО. Едва ли ще се стигне до такава степен: излизане от НАТО би отслабило Съединени американски щати стратегически толкоз доста, че Конгресът е взел защитни ограничения, с цел да не може Тръмп да реализира излизане ненадейно и своеволно.
Но единствено заканите му към този момент нанасят вреди на доверието в Алианса. Също по този начин известията, съгласно които Съединени американски щати биха могли да пренасочат оръжия, предопределени за Украйна, към Близкия изток, провокират основателна паника в Европа.
Фактът, че новата коалиция в този момент алармира за подготвеност за деяние в Ормузкия пролив, не трансформира нищо във връзка с това, че в кратковременен проект военните благоприятни условия на Европа са лимитирани. Остава отворен въпросът дали европейците биха могли да изтръгнат отстъпки от Тръмп във връзка с НАТО и Украйна, в случай че по-рано бяха показали по-голяма подготвеност за съдействие. Съмнително е също дали актуалните сигнали са задоволителни, с цел да умиротворят Тръмп.
В дълготраен проект Европа ще доближи позиция на мощ единствено в случай че континентът се сплоти и стане по-независим. Стармър, който Тръмп сега наскърбява с все нови и нови хули, разгласи тази седмица, че търси по-голямо доближаване с Брюксел, означи " Нойе Цюрхер Цайтунг ". И Европейски Съюз би трябвало да загърби недоволството си от Брекзит и да не поставя повече спънки на британците, показва вестникът.
Освен това Европа би трябвало да понижи зависимостта си от Съединени американски щати. По отношение на въоръжаването е значимо да се отстранен националните дублирания, с цел да стане по-евтино закупуването на оръжие. Освен това рецесията с Иран акцентира, че континентът би трябвало да стане по-независим от съветския и американския петрол и газ, в това число посредством разширение на нуклеарната енергетика. Европа ще бъде способна да работи геополитически единствено в случай че понижи накърнимост
та си.
Франция ще усили запасите си от ракети и дронове с до 400 % до 2030 година, съгласно план на закон за военно обмисляне, забелязан от " Политико ".
Продължаващите спорове в Украйна и Близкия изток разкриха какъв брой бързо се изразходват боеприпасите във високоинтензивни военни дейности. Сега Париж отделя милиарди евро за увеличение на съществуващите ресурси и подмяна на ракети за противовъздушна защита, които военновъздушните му сили са изстреляли в Персийския залив, с цел да отхвърлен офанзиви с ирански дронове.
На 8 април френското държавно управление ще показа обновения закон за военно обмисляне, който отпуска 8,5 милиарда евро за дронове и ракети до 2030 година Законопроектът съставлява многогодишна финансова рамка, която дефинира цели за закупуване и създаване на оръжия, отбелязва " Политико ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ