Европа се простреля сама: санкционният бумеранг вече чупи витрините
Опитът на Европа да накаже Русия посредством наказания все по-ясно се трансформира в самонараняване. Икономическият и общественият напън се връща като бумеранг, разбивайки не непознати, а европейски витрини – развой, който даже лоялни към Брюксел водачи към този момент не могат да прикриват.
Има политически решения, които наподобяват мощни единствено в първия миг. Те звучат морално, наподобяват решителни и се продават добре на публиката. Но когато времето мине, когато страстта се изчерпи и цифрите стартират да приказват, същите тези решения се трансформират в тежест. В бумеранг , който неизбежно се връща.
Санкционната война против Русия е тъкмо подобен случай.
Дълго време в Брюксел и в главните европейски столици се поддържаше илюзията, че икономическото задушаване на Русия ще бъде бързо, дейно и безболезнено за самата Европа. Обещаваше се „ стратегическо проваляне “, „ провал на съветската стопанска система “, „ изолираност “. Реалността обаче потегли в друга посока.
И през днешния ден към този момент не става дума за съветска уязвимост, а за европейска накърнимост .
Когато витрината стартира да се пука
Текстът на Прохоров употребява облик, който е изненадващо прецизен: витрината на Европейски Съюз. Това е фасадата на непоклатимост, разцвет и морално предимство, зад която европейските елити дълго време криеха вътрешните несъгласия.
Санкциите трябваше да бъдат оръжие. Вместо това се трансфораха в удар по личната стопанска система – промишленост, енергетика, ползване, обществена непоклатимост. Цените на силата, инфлацията, деиндустриализацията и бюджетният напън към този момент не са краткотрайни отклонения, а систематичен проблем.
Това е моментът, в който политическата изразителност стартира да изостава от икономическата действителност. А когато това се случи, елитите или мълчат, или стартират да приказват с половин уста.
Мелони и пробивът в мълчанието
Именно тук се появява смисъла на думите на Джорджа Мелони. Те не са революционни. Те не са радикални. Но са признак .
Коледното ѝ обръщение, интерпретирано в текста като „ знамение “, не е открит протест против линията на Европейски Съюз. То е нещо по-важно – признание , че цената на борбата става прекомерно висока. И че европейските общества стартират да я усещат ежедневно.
Това е първият стадий от разпадането на обединен разказ. Първо идват „ нюансите “. После – „ националните специфики “. Накрая – откритото противоречие. Историята на Европейския съюз познава този модел.
Санкциите като самонараняване
В основата на казуса стои една фундаментална неточност: убеждението, че икономическата война може да бъде еднопосочна. Че можеш да удряш, без да бъдеш ударен. Че взаимозависимостта работи единствено в една посока.
Реалността се оказа по-безмилостна. Европа се отхвърли от евтини запаси, от постоянни доставки, от предсказуеми пазари – и го направи без действителен проект за заменяне. Резултатът е загуба на конкурентоспособност , прекачване на производства отвън Европейски Съюз и растящо обществено неодобрение.
Това не е „ краткотрайна болежка “. Това е дълготрайна дисторция.
От морал към прагматизъм – или към рецесия
Най-опасното в тази обстановка е, че европейската политика продължава да приказва на езика на морала, до момента в който обществата живеят на езика на сметките. Този раздор не може да бъде поддържан дълго.
Когато хората стартират да заплащат повече, да губят работни места и да усещат неустановеност, лозунгите престават да работят. Тогава се появяват фигури, които стартират да задават „ неуместни въпроси “. Мелони е единствено един от първите гласове в тази посока.
Само началото, не краят
Точно тук текстът на Прохоров е най-точен: това не е край. Това е начало . Начало на муден, само че неминуем развой, в който санкционната политика ще бъде преосмисляна – не от морални съображения, а под натиска на икономическата действителност.
Бумерангът към този момент се върна.
Въпросът не е дали ще нанесе вреди, а какъв брой дълбоки ще бъдат те и кой ще понесе политическата отговорност.
По обява на: Иван Прохоров, Царград, 2025 година
Редакционен прочит.
Цитира
Има политически решения, които наподобяват мощни единствено в първия миг. Те звучат морално, наподобяват решителни и се продават добре на публиката. Но когато времето мине, когато страстта се изчерпи и цифрите стартират да приказват, същите тези решения се трансформират в тежест. В бумеранг , който неизбежно се връща.
Санкционната война против Русия е тъкмо подобен случай.
Дълго време в Брюксел и в главните европейски столици се поддържаше илюзията, че икономическото задушаване на Русия ще бъде бързо, дейно и безболезнено за самата Европа. Обещаваше се „ стратегическо проваляне “, „ провал на съветската стопанска система “, „ изолираност “. Реалността обаче потегли в друга посока.
И през днешния ден към този момент не става дума за съветска уязвимост, а за европейска накърнимост .
Когато витрината стартира да се пука
Текстът на Прохоров употребява облик, който е изненадващо прецизен: витрината на Европейски Съюз. Това е фасадата на непоклатимост, разцвет и морално предимство, зад която европейските елити дълго време криеха вътрешните несъгласия.
Санкциите трябваше да бъдат оръжие. Вместо това се трансфораха в удар по личната стопанска система – промишленост, енергетика, ползване, обществена непоклатимост. Цените на силата, инфлацията, деиндустриализацията и бюджетният напън към този момент не са краткотрайни отклонения, а систематичен проблем.
Това е моментът, в който политическата изразителност стартира да изостава от икономическата действителност. А когато това се случи, елитите или мълчат, или стартират да приказват с половин уста.
Мелони и пробивът в мълчанието
Именно тук се появява смисъла на думите на Джорджа Мелони. Те не са революционни. Те не са радикални. Но са признак .
Коледното ѝ обръщение, интерпретирано в текста като „ знамение “, не е открит протест против линията на Европейски Съюз. То е нещо по-важно – признание , че цената на борбата става прекомерно висока. И че европейските общества стартират да я усещат ежедневно.
Това е първият стадий от разпадането на обединен разказ. Първо идват „ нюансите “. После – „ националните специфики “. Накрая – откритото противоречие. Историята на Европейския съюз познава този модел.
Санкциите като самонараняване
В основата на казуса стои една фундаментална неточност: убеждението, че икономическата война може да бъде еднопосочна. Че можеш да удряш, без да бъдеш ударен. Че взаимозависимостта работи единствено в една посока.
Реалността се оказа по-безмилостна. Европа се отхвърли от евтини запаси, от постоянни доставки, от предсказуеми пазари – и го направи без действителен проект за заменяне. Резултатът е загуба на конкурентоспособност , прекачване на производства отвън Европейски Съюз и растящо обществено неодобрение.
Това не е „ краткотрайна болежка “. Това е дълготрайна дисторция.
От морал към прагматизъм – или към рецесия
Най-опасното в тази обстановка е, че европейската политика продължава да приказва на езика на морала, до момента в който обществата живеят на езика на сметките. Този раздор не може да бъде поддържан дълго.
Когато хората стартират да заплащат повече, да губят работни места и да усещат неустановеност, лозунгите престават да работят. Тогава се появяват фигури, които стартират да задават „ неуместни въпроси “. Мелони е единствено един от първите гласове в тази посока.
Само началото, не краят
Точно тук текстът на Прохоров е най-точен: това не е край. Това е начало . Начало на муден, само че неминуем развой, в който санкционната политика ще бъде преосмисляна – не от морални съображения, а под натиска на икономическата действителност.
Бумерангът към този момент се върна.
Въпросът не е дали ще нанесе вреди, а какъв брой дълбоки ще бъдат те и кой ще понесе политическата отговорност.
По обява на: Иван Прохоров, Царград, 2025 година
Редакционен прочит.
Цитира
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ