Опитът на държавата да влияе на сделка между частни лица

Опитът на страната да въздейства на договорка сред частни лица наподобява малко чудноват. Това съобщи в изявление за Дарик радио Славчо Нейков, специалист по енергийна политика, като засяга договорката сред Инерком и ЧЕЗ за активите на чешкото сдружение в България. Публикуваме съществени акценти от изявлението:

Г-н Нейков, виждате ли учредения за ново арбитражно дело, заведено от ЧЕЗ?

- Ако визирате блокираната договорка сред ЧЕЗ и Инерком, бих желал да отбележа, че в публичното пространство сякаш не станаха ясни няколко неща. Едното от тях е, че когато става промяна на собствеността, това никога не значи, че някой може да остане без ток. Законът планува задоволително ефикасни механизми за отбрана на потребителите. От друга страна, самият бизнес, без значение чия благосъстоятелност е той, е заинтригуван услугата да продължава да се реализира по този начин, както е била и да се развива. Второто е, че цената на тока също не зависи от промяната на собствеността.
В случая обаче бяха подхванати няколко дейности от страна на страната, на Народното събрание и на Комисия за защита на конкуренцията, заради което нещата се усложниха, продажбата беше блокирана и отсрочена във времето. От тази позиция нямам никакви подозрения, че бизнесът ще търси своите права, в това число и посредством арбитражни каузи. Ще ми се обаче да мисля, че при демонстрация на повече успокоение и разсъдък ще се откри решение, при което страната и бизнесът ще бъдат задоволени. Иначе в изявлението на представителя на ЧЕЗ Прага категорично беше упомената опцията както за сезиране на Европейската комисия, по този начин и да се търсят всевъзможни законно открити благоприятни условия за отбрана ползите на сдружението. Не съм чувал от страна на Инерком да има обществено оповестена информация за търсенето на подобен механизъм за отбрана ползите на сдружението, само че не се колебая, че те също ще бъдат преценени от страна на това сдружение.
Доста обстоятелства като държание се натрупаха от страна на държавните институции. Минахме през интервал, в който страната първоначално сякаш се беше дистанцирала от оповестеното желание на ЧЕЗ да продаде бизнеса си в България. Но когато беше оповестена договорката, в Народното събрание беше основана специфична парламентарна комисия, по-късно знаете по какъв начин се произнесе Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Достатъчно учредения съществуват и ЧЕЗ, и Инерком да преценяват дали да не защитят своите ползи по законно открития път, в това число посредством арбитражни каузи.

Защо смятате, че страната се пробва да попречи на договорка сред частни лица? Все отново става въпрос за електроснабдяването на популацията в Западна България.

- Става въпрос за електроснабдяването на милиони и от такава позиция аз разбирам желанието на политиците, на законодателя да покажат грижата си за хората. Но би трябвало да се регистрира събитието, че законът важи освен за бизнеса, той е годен и за политиците. Приели сме да развиваме страната и стопанската система си на пазарен принцип и от такава позиция опитът на страната да въздейства на договорка сред частни лица наподобява малко чудноват.
Искам да подчертая - не става дума за приватизация на държавни активи, нито става дума за следприватизационен надзор. Този стадий във връзка с активите на ЧЕЗ от дълго време е отминал. Същевременно Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ има към този момент 19 години опит в използването на регулаторни механизми, с цел да упражняват ефикасен надзор върху всяко лицензирано сдружение, без значение кой е притежателят му, наблягам това.
Ето за какво за мен беше по-важно да видя, че сред ЧЕЗ и Инерком има кардинална договореност за опазване на мениджмънта, която ще подсигурява продължение на положителната работа на сдружението и, респективно, опазване на ползите на крайните консуматори при заменената благосъстоятелност.