Тома Биков: Опитът да се предизвика истерия около назначаването на Ивайло Иванов е сламка, за която удавниците от ПП са се хванали, с надеждата да спасят собственото си политическо бъдеще
Опитът да се провокира нервност към назначението на Ивайло Иванов за шеф на политическия кабинет на вътрешния министър Даниел Митов е сламка, за която удавниците от Политическа партия са се хванали с вярата да спасят личното си политическо бъдеще. Това написа в обществената мрежа Тома Биков от ГЕРБ-СДС.
" Фокус " разгласява целия текст без редакрторска интервенция:
Мантрата, че всеки чиновник на Министерство на вътрешните работи, който е взел участие в защитата на публичния ред по време на митингите от 2020 година е " проливал кръв " и по хипотеза би трябвало да бъде лустриран от всевъзможни позиции, не би трябвало да се възприема нито като метод нито като предписание на актуалната политика. Ще напомня, че на жълтите павета през 2020 година не стачкуваха единствено съперници на тогавашното държавно управление, само че и футболни хулигани и всевъзможен вид провокатори. Лично аз няма да не помни по какъв начин служителите на реда бяха заливани със запалителни течности и бяха правени опити да бъдат запалени. Това се случваше пред телевизионните камери и може да бъде тествано.
В това време и полицията и Иво Иванов резервираха самообладание и не разрешиха митингът да ескалира до равнища, които да застрашат освен протестиращите, само че и публичния ред като цяло. Опитът на няколко маргинални организации и професионални протестиращи да се показват за репресирани борци за независимост и правдивост е комичен. Още по-смешен е плачът на тези, които си мълчаха, когато техния министър Бойко Рашков назначи за шеф на кабинета си човек на Васил Божков. Да стоиш в поза на честен стожер, до момента в който в парламентарната ти група участват хора, които пред очите на цялото общество са нарушавали закона - кой с противозаконен арест, кой с имитация на автограф, кой с контрабанда по границите, е не просто неуместно, само че и на ръба на абсурда.
Явно тези хора не са разбрали, че годината е 2025 и историята към този момент ги е подминала. Тяхното мнение би могло да бъде значимо само за околните и приятелите им. Едно от позитивните качества на актуалното ръководство е, че то няма да се преценява с фикциите и фиксациите на хора, чиято връзка с действителността е изгубена окончателно. Убеден съм, че Иво ще бъде извънредно потребен като шеф на кабинета на вътрешния министър, тъй като целият му живот е минал в Министерство на вътрешните работи.
Впрочем преди година и половина имаше сходна нервност към Антон Златанов, който тогава беше назначен за шеф на гранична полиция. Ще напомня, че с помощта на работата му през днешния ден България е в Шенген и никой не го е обвинил, че не се оправя със отговорностите си. Затова искам триумф на Иво, а на давещите се поисквам вместо да се държат за сламката, да опитат да видят гредата в личното си око. Там се крие отговорът на въпроса, за какво от вяра за смяна се трансфораха в ненужни за политическия развой.
" Фокус " разгласява целия текст без редакрторска интервенция:
Мантрата, че всеки чиновник на Министерство на вътрешните работи, който е взел участие в защитата на публичния ред по време на митингите от 2020 година е " проливал кръв " и по хипотеза би трябвало да бъде лустриран от всевъзможни позиции, не би трябвало да се възприема нито като метод нито като предписание на актуалната политика. Ще напомня, че на жълтите павета през 2020 година не стачкуваха единствено съперници на тогавашното държавно управление, само че и футболни хулигани и всевъзможен вид провокатори. Лично аз няма да не помни по какъв начин служителите на реда бяха заливани със запалителни течности и бяха правени опити да бъдат запалени. Това се случваше пред телевизионните камери и може да бъде тествано.
В това време и полицията и Иво Иванов резервираха самообладание и не разрешиха митингът да ескалира до равнища, които да застрашат освен протестиращите, само че и публичния ред като цяло. Опитът на няколко маргинални организации и професионални протестиращи да се показват за репресирани борци за независимост и правдивост е комичен. Още по-смешен е плачът на тези, които си мълчаха, когато техния министър Бойко Рашков назначи за шеф на кабинета си човек на Васил Божков. Да стоиш в поза на честен стожер, до момента в който в парламентарната ти група участват хора, които пред очите на цялото общество са нарушавали закона - кой с противозаконен арест, кой с имитация на автограф, кой с контрабанда по границите, е не просто неуместно, само че и на ръба на абсурда.
Явно тези хора не са разбрали, че годината е 2025 и историята към този момент ги е подминала. Тяхното мнение би могло да бъде значимо само за околните и приятелите им. Едно от позитивните качества на актуалното ръководство е, че то няма да се преценява с фикциите и фиксациите на хора, чиято връзка с действителността е изгубена окончателно. Убеден съм, че Иво ще бъде извънредно потребен като шеф на кабинета на вътрешния министър, тъй като целият му живот е минал в Министерство на вътрешните работи.
Впрочем преди година и половина имаше сходна нервност към Антон Златанов, който тогава беше назначен за шеф на гранична полиция. Ще напомня, че с помощта на работата му през днешния ден България е в Шенген и никой не го е обвинил, че не се оправя със отговорностите си. Затова искам триумф на Иво, а на давещите се поисквам вместо да се държат за сламката, да опитат да видят гредата в личното си око. Там се крие отговорът на въпроса, за какво от вяра за смяна се трансфораха в ненужни за политическия развой.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ