„Опитах неща, които никога не бих си представила“
„ Опитах шишчета от крокодилско месо и медузи – не е за всеки, само че е забавно да се опитва. “
Това споделя Дора, българката, която прекарва две седмици на Пукет, откривайки Тайланд оттатък туристическото.
„ Самият остров не е чак толкоз огромен и когато си наемеш мотор, елементарно можеш да се придвижваш, “ споделя тя. Местната кухня я изненадала прелестно: „ Мислех, че ще бъде прекомерно пикантна, тъй като не хапвам лютото, само че в действителност е вкусна и малко мазничка. А плодовете… просто невероятни – режат ги, белят ги и ги поставят в кутии. Отваряш и ядеш. “
Приключенията били неизменима част от деня ѝ. „ Гмуркахме се към островите Фифи, препускахме с лодка по вълните и галихме огромни котки – всичко беше вълнуващо и леко непредсказуемо. “
Местните хора и културата също я впечатляват: „ Тайландците са 10 пъти по-мили, в сравнение с чаках. Полицай или защита – постоянно се притичват на помощ. “ И инфраструктурата я изненадала прелестно: „ Много прекрасен асфалт, макар планинския терен. Всичко е чисто и подредено. “
Дора постоянно си осведоми преди да пътува: „ Събирам информация за всяко място – заведения за хранене, плажове, забележителности – и я класифицирам като азбучник с мои любимци. Така спестяваш време, пари и неприятни изненади. “
Сувенирите не са приоритет: „ Не обичам да закупувам нищо. Магнити за роднините, само че за нас – безусловно нищо. Единственото, което постоянно взимам, е храна. “
И към този момент мечтае за идващото огромно премеждие: „ Надявам се Филипините. Там има толкоз острови, че вътрешните полети би трябвало да се възнамеряват деликатно. Ще бъде същинско предизвикателство. “
Когато приключението свършва, Дора се усмихва и споделя: „ Важното не е къде отиваш, а какво взимаш със себе си от пътя. Може да са усетите, миризмите, смехът с непознати или моментите, които не очакваш. Пътуването не те трансформира с магическа пръчка, само че те кара да виждаш света и себе си по друг метод. “ Дори когато се връща у дома, измежду приятелки и родственици, тя носи със себе си всичко това – истории, дребни завършения и чувството, че светът е цялостен с благоприятни условия, стига да сме подготвени да ги хванем.
Това споделя Дора, българката, която прекарва две седмици на Пукет, откривайки Тайланд оттатък туристическото.
„ Самият остров не е чак толкоз огромен и когато си наемеш мотор, елементарно можеш да се придвижваш, “ споделя тя. Местната кухня я изненадала прелестно: „ Мислех, че ще бъде прекомерно пикантна, тъй като не хапвам лютото, само че в действителност е вкусна и малко мазничка. А плодовете… просто невероятни – режат ги, белят ги и ги поставят в кутии. Отваряш и ядеш. “
Приключенията били неизменима част от деня ѝ. „ Гмуркахме се към островите Фифи, препускахме с лодка по вълните и галихме огромни котки – всичко беше вълнуващо и леко непредсказуемо. “
Местните хора и културата също я впечатляват: „ Тайландците са 10 пъти по-мили, в сравнение с чаках. Полицай или защита – постоянно се притичват на помощ. “ И инфраструктурата я изненадала прелестно: „ Много прекрасен асфалт, макар планинския терен. Всичко е чисто и подредено. “
Дора постоянно си осведоми преди да пътува: „ Събирам информация за всяко място – заведения за хранене, плажове, забележителности – и я класифицирам като азбучник с мои любимци. Така спестяваш време, пари и неприятни изненади. “
Сувенирите не са приоритет: „ Не обичам да закупувам нищо. Магнити за роднините, само че за нас – безусловно нищо. Единственото, което постоянно взимам, е храна. “
И към този момент мечтае за идващото огромно премеждие: „ Надявам се Филипините. Там има толкоз острови, че вътрешните полети би трябвало да се възнамеряват деликатно. Ще бъде същинско предизвикателство. “
Когато приключението свършва, Дора се усмихва и споделя: „ Важното не е къде отиваш, а какво взимаш със себе си от пътя. Може да са усетите, миризмите, смехът с непознати или моментите, които не очакваш. Пътуването не те трансформира с магическа пръчка, само че те кара да виждаш света и себе си по друг метод. “ Дори когато се връща у дома, измежду приятелки и родственици, тя носи със себе си всичко това – истории, дребни завършения и чувството, че светът е цялостен с благоприятни условия, стига да сме подготвени да ги хванем.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ