Le Monde: Операцията на Тръмп във Венецуела смути десницата в Европа
Операцията на Съединени американски щати във Венецуела смути десницата в Европа, като доста националисти показват спорни позиции, написа Le Monde.
Отбелязва се, че унгарският националист Виктор Орбан е показал рядка нерешителност, когато беше разпитан за отвличането на венецуелския водач Николас Мадуро от американските сили. „ Това се случи и ние обмисляме дали е от изгода за Унгария “, съобщи той на конференция, пробвайки се да избегне неуместни въпроси за интервенцията.
Анализаторите означиха, че Орбан нормално намерено се възхищава на американския президент, само че този път действаше по друг метод. По-конкретно, унгарският водач единствено означи, че опитът на Съединени американски щати да управляват венецуелската петролна промишленост „ може да докара до по-ниски цени на петрола “, само че не изрази личната си позиция.
„ Страната му беше единствената държава-членка на Европейски Съюз, която отхвърли да подпише взаимното европейско изказване за нуждата от „ уважаване на волята на венецуелския народ “, само че той се опита да оправдае тази позиция, като се базира на неналичието на обща външна политика на Европейски Съюз “, се споделя в публикацията. Колебанието на Орбан, съгласно медийни известия, е знак за общото стеснение на европейската десница от демонстративното възобновяване на „ американския империализъм “, изключително на тези, които преди този момент подлагаха на критика хипотетичното въздействие на Съединени американски щати върху държавните партии и елити. Десните партии се оказват в сложна позиция: те са принудени да разясняват очевидната военна интервенция на идеологически съдружник, който преди този момент даде обещание да не се намесва в международните каузи.
Каква беше реакцията на европейските десни водачи?
Във Англия реакцията на Найджъл Фараж блестящо илюстрира това стеснение. Лидерът на дяснопопулистката партия Reform UK назова дейностите на Съединени американски щати във Венецуела „ неортодоксални и противоречащи на интернационалното право “. В същото време той добави, че „ в случай че това накара Русия и Китай да се замислят, може би това е нещо положително “. Фараж, който намерено поддържа Доналд Тръмп от 2016 година, преди този момент се въздържаше от рецензии към Вашингтон, само че членовете на либертарианската десница намират за все по-трудно да пренебрегват „ империалистическия завой “ на Съединени американски щати.
Отбелязва се също, че в Германия двамата съпредседатели на „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) не са реагирали, само че Маркус Фронмайер, вицепрезидент на парламентарната група на партията в Бундестага, се ограничи до леко наказание на „ нарушаването на суверенитета на други страни “.
В Италия Джорджия Мелони назова интервенцията „ законна “, до момента в който водачът на „ Лига “ Матео Салвини акцентира, че „ дипломацията остава главното средство за разрешаване на интернационалните спорове “. Салвини застана на страната на Марин льо Пен, която постоянно е била по-критична към придвижването MAGA от множеството си европейски съдружници.
В Испания крайнодясната партия Vox поддържа самодейността на Съединени американски щати, заявявайки своята „ наслада и поддръжка за възобновяване на демокрацията във Венецуела “.
Изостряне на несъгласията
Според анализатори интервенцията на Съединени американски щати изправя европейските националисти пред несъгласия като представители на дребни страни, които сами по себе си имат дребна мощ да противодействат на империализма на Русия, Китай или Съединени американски щати. Например, въпросът за Гренландия стана още по-неудобен. Орбан остави въпроса на „ вътрешни полемики в НАТО “, без да изрази личната си позиция по отношение на желанията на Тръмп по отношение на този самостоятелен датски и затова европейски район.
„ Неспособността на десницата да предложи опция на Европейски Съюз, който подлага на критика, е явна “, считат създателите на публикацията.
По-специално, Орбан се оплака от „ интернационалното право, което не съумява да отбрани Унгария и се употребява против нея в Брюксел “, само че не посочи по какъв начин би изглеждала „ ерата на нациите “, която той възхвалява.
В Словакия американската интервенция във Венецуела провокира мощни рецензии, само че искреността ѝ е под въпрос. Премиерът Роберт Фицо съобщи нуждата от „ уверено отменяне на сходно нарушаване на интернационалното право “ и прикани Европейски Съюз да има лична външна политика. В същото време Фицо, прочут с фаворизирането си към Путин, акцентира „ невероятната антируска ненавист в европейските институции “.
Планове на Съединени американски щати за Гренландия
Припомняме, че Politico, базирайки се на представител на Елисейския замък, заяви, че заканите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия провокират съществено безпокойствие в Европа. За да не го разгневят обаче, въпросът за претенциите на Вашингтон към острова не се възнамерява да бъде повдиган на срещата на 6 януари в Париж.
Отбелязва се, че унгарският националист Виктор Орбан е показал рядка нерешителност, когато беше разпитан за отвличането на венецуелския водач Николас Мадуро от американските сили. „ Това се случи и ние обмисляме дали е от изгода за Унгария “, съобщи той на конференция, пробвайки се да избегне неуместни въпроси за интервенцията.
Анализаторите означиха, че Орбан нормално намерено се възхищава на американския президент, само че този път действаше по друг метод. По-конкретно, унгарският водач единствено означи, че опитът на Съединени американски щати да управляват венецуелската петролна промишленост „ може да докара до по-ниски цени на петрола “, само че не изрази личната си позиция.
„ Страната му беше единствената държава-членка на Европейски Съюз, която отхвърли да подпише взаимното европейско изказване за нуждата от „ уважаване на волята на венецуелския народ “, само че той се опита да оправдае тази позиция, като се базира на неналичието на обща външна политика на Европейски Съюз “, се споделя в публикацията. Колебанието на Орбан, съгласно медийни известия, е знак за общото стеснение на европейската десница от демонстративното възобновяване на „ американския империализъм “, изключително на тези, които преди този момент подлагаха на критика хипотетичното въздействие на Съединени американски щати върху държавните партии и елити. Десните партии се оказват в сложна позиция: те са принудени да разясняват очевидната военна интервенция на идеологически съдружник, който преди този момент даде обещание да не се намесва в международните каузи.
Каква беше реакцията на европейските десни водачи?
Във Англия реакцията на Найджъл Фараж блестящо илюстрира това стеснение. Лидерът на дяснопопулистката партия Reform UK назова дейностите на Съединени американски щати във Венецуела „ неортодоксални и противоречащи на интернационалното право “. В същото време той добави, че „ в случай че това накара Русия и Китай да се замислят, може би това е нещо положително “. Фараж, който намерено поддържа Доналд Тръмп от 2016 година, преди този момент се въздържаше от рецензии към Вашингтон, само че членовете на либертарианската десница намират за все по-трудно да пренебрегват „ империалистическия завой “ на Съединени американски щати.
Отбелязва се също, че в Германия двамата съпредседатели на „ Алтернатива за Германия “ (АзГ) не са реагирали, само че Маркус Фронмайер, вицепрезидент на парламентарната група на партията в Бундестага, се ограничи до леко наказание на „ нарушаването на суверенитета на други страни “.
В Италия Джорджия Мелони назова интервенцията „ законна “, до момента в който водачът на „ Лига “ Матео Салвини акцентира, че „ дипломацията остава главното средство за разрешаване на интернационалните спорове “. Салвини застана на страната на Марин льо Пен, която постоянно е била по-критична към придвижването MAGA от множеството си европейски съдружници.
В Испания крайнодясната партия Vox поддържа самодейността на Съединени американски щати, заявявайки своята „ наслада и поддръжка за възобновяване на демокрацията във Венецуела “.
Изостряне на несъгласията
Според анализатори интервенцията на Съединени американски щати изправя европейските националисти пред несъгласия като представители на дребни страни, които сами по себе си имат дребна мощ да противодействат на империализма на Русия, Китай или Съединени американски щати. Например, въпросът за Гренландия стана още по-неудобен. Орбан остави въпроса на „ вътрешни полемики в НАТО “, без да изрази личната си позиция по отношение на желанията на Тръмп по отношение на този самостоятелен датски и затова европейски район.
„ Неспособността на десницата да предложи опция на Европейски Съюз, който подлага на критика, е явна “, считат създателите на публикацията.
По-специално, Орбан се оплака от „ интернационалното право, което не съумява да отбрани Унгария и се употребява против нея в Брюксел “, само че не посочи по какъв начин би изглеждала „ ерата на нациите “, която той възхвалява.
В Словакия американската интервенция във Венецуела провокира мощни рецензии, само че искреността ѝ е под въпрос. Премиерът Роберт Фицо съобщи нуждата от „ уверено отменяне на сходно нарушаване на интернационалното право “ и прикани Европейски Съюз да има лична външна политика. В същото време Фицо, прочут с фаворизирането си към Путин, акцентира „ невероятната антируска ненавист в европейските институции “.
Планове на Съединени американски щати за Гренландия
Припомняме, че Politico, базирайки се на представител на Елисейския замък, заяви, че заканите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия провокират съществено безпокойствие в Европа. За да не го разгневят обаче, въпросът за претенциите на Вашингтон към острова не се възнамерява да бъде повдиган на срещата на 6 януари в Париж.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ