Опъваме по една шарена черга ей така, насред делника и

Опъваме по една шарена рогозка ей по този начин, посред делника и работното време, и се настаняваме комфортно върху нея,  с цел да съзерцаваме картините на носителя на сребърен орден в Есенния салон на изкуствата в Париж Валентин Дончевски. След като той сподели насред  френската столица творбите си основани от съчетаването на нашите битови тъкани, подреди и изложбата си „ Дрънчило “ в Бургас, с цел да покаже, че българската рогозка е върховен синтез от страст и история. Чергата е заветен текст, тя е диаграма на нашата съвест и родолюбие. Чергата е пътека и стълба по едно и също време, крило към небето. А чергилото? То е нейното продължение, то е детето на огромната рогозка. Дончевски търси живи думи като чергило, дрънчило, хвърля въжен мост от пъстроцветни български черги, който да свърже освен България и Франция. Защото чергата е дискета на предишното, сегашното и бъдещето на народа, и в същото време плат, който е поглъщал стъпките на десетки генерации. Тя е по едно и също време прагматична и галактическа движимост. Ивиците в нея не са инцидентни. Това са интервали от развиването на цивилизацията. Ей по тази причина е толкоз вървежна по международните конгреси. Още при започване на кариерата си гостуващият художник  следва кредото посредством националния фолклор да доближи до галактическия, до общовалидния език.