Надежда Нейнски: Няма мачо в политиката, който да ни поведе към рая, дори Христос не е успял
„ Опасно е дискредитирането на парламентарната институция и партиите. Този развой се води от хората, които мечтаят за мощната и хубавичко ръка. Това обаче е диктатурата. Няма човек, мачо, който да ни поведе към парадайса. Дори Христос не е съумял. Не имам вяра в концепцията за мощните водачи, а в тази за положителните ”. Това сподели в искрено изявление пред Мариян Станков – Мон Дьо някогашният народен представител, външен министър и дипломат, едно от лицата на промените у нас – Надежда Нейнски.
Тя дефинира себе си като „ нормално момиче, което съумя да реализира повече, в сравнение с си е мечтало, прикрит бунтовник, който се надяваше, че в един миг ще му се отвори опция да стартира странствуване оттатък завесата ”. Споделя, че когато е получила предложение да стане представител на Съюз на демократичните сили, е била извънредно разчувствана.
„ Тогава бяхме доста наивни – толкоз наивни, че да считаме, че измененията ще станат елементарно. Но това може би е било и хубаво, тъй като, в случай че си давахме ясна сметка за всичко, щяхме да се опасяваме ”, споделя още Нейнски. Тя показа кои са били най-щастливите и най-трудните моменти в политическата ѝ кариера.
„ Най-щастливият ми момент в политиката беше, когато паднаха визите. Помня сътрудниците в залата, по-добре, в сравнение с личните си страсти. Това беше моят момент! 2001-ва пък бе най-лошата ми година - тогава, когато загубихме изборите от Симеон Сакскобургготски. Ако бяхме изкарали още един мандат, България щеше да доближи точка, в която да е съпоставима с тогавашните нови демокрации – във всяко едно отношение. Онова, което се случи след нас, беше лишено от всякаква политическа логичност ”, безапелационна е Нейнски.
Тя разяснява и актуалната обстановка в политически ни живот. За кабинета „ Петков ” счита, че е бил „ поколенчески протест, който за един интервал от време ги изолира единствено в тяхното потомство ”. Според Нейнски положителното обучение е належащо, само че не е задоволително. И по-младите държавни мъже нямат съображение да не вземат положителното, реализирано от предшествениците им.
„ Най-големият грях на политиците през днешния ден е неумението им да поддържат връзка. Компроматите, вицовете, песните идват, когато не ти стигат причините ”, разяснява Нейнски.
В персонален проект това, за което най-вече съжалява, е че преди време не е прекарвала задоволително време с двете си дъщери. А за половинката си Светлин Нейнски твърди, че дружно ги държи „ магията да откриват живота дружно ”.
„ Той прави живота ми забавен. Казват, че човек остарява, когато пристигна скуката. А аз със Светлин не бактисвам. Той ме научи да имам вяра в себе си ”, откровена е Нейнски.
На въпроса на Мон Дьо „ Какво ще напише историята за Вас? ” събеседничката му отговори: „ Тя се опитваше да трансформира света към себе си. Тепърва ще забележим дали е съумяла ”.
Тя дефинира себе си като „ нормално момиче, което съумя да реализира повече, в сравнение с си е мечтало, прикрит бунтовник, който се надяваше, че в един миг ще му се отвори опция да стартира странствуване оттатък завесата ”. Споделя, че когато е получила предложение да стане представител на Съюз на демократичните сили, е била извънредно разчувствана.
„ Тогава бяхме доста наивни – толкоз наивни, че да считаме, че измененията ще станат елементарно. Но това може би е било и хубаво, тъй като, в случай че си давахме ясна сметка за всичко, щяхме да се опасяваме ”, споделя още Нейнски. Тя показа кои са били най-щастливите и най-трудните моменти в политическата ѝ кариера.
„ Най-щастливият ми момент в политиката беше, когато паднаха визите. Помня сътрудниците в залата, по-добре, в сравнение с личните си страсти. Това беше моят момент! 2001-ва пък бе най-лошата ми година - тогава, когато загубихме изборите от Симеон Сакскобургготски. Ако бяхме изкарали още един мандат, България щеше да доближи точка, в която да е съпоставима с тогавашните нови демокрации – във всяко едно отношение. Онова, което се случи след нас, беше лишено от всякаква политическа логичност ”, безапелационна е Нейнски.
Тя разяснява и актуалната обстановка в политически ни живот. За кабинета „ Петков ” счита, че е бил „ поколенчески протест, който за един интервал от време ги изолира единствено в тяхното потомство ”. Според Нейнски положителното обучение е належащо, само че не е задоволително. И по-младите държавни мъже нямат съображение да не вземат положителното, реализирано от предшествениците им.
„ Най-големият грях на политиците през днешния ден е неумението им да поддържат връзка. Компроматите, вицовете, песните идват, когато не ти стигат причините ”, разяснява Нейнски.
В персонален проект това, за което най-вече съжалява, е че преди време не е прекарвала задоволително време с двете си дъщери. А за половинката си Светлин Нейнски твърди, че дружно ги държи „ магията да откриват живота дружно ”.
„ Той прави живота ми забавен. Казват, че човек остарява, когато пристигна скуката. А аз със Светлин не бактисвам. Той ме научи да имам вяра в себе си ”, откровена е Нейнски.
На въпроса на Мон Дьо „ Какво ще напише историята за Вас? ” събеседничката му отговори: „ Тя се опитваше да трансформира света към себе си. Тепърва ще забележим дали е съумяла ”.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ