Олово, афлатоксини и мелатонин: БАБХ отговори на ФрогНюз за опасн...
Опасни субстанции в храни с български адрес
През април 2025 година Системата за бързо предизвестие за храни и фуражи
– олово в замразено филе от фазан
– афлатоксин B1 в слънчогледови семки
– и високи равнища на мелатонин в хранителна добавка
Тези съставки освен звучат обезпокоително – те са действителна опасност за здравето: тежки метали, канцерогенни микотоксини и хормонален дисбаланс не са неща, които желаеме на закуска.
Какво попитахме БАБХ
В отговор на заявление по ЗДОИ, отправихме към Българската организация по сигурност на храните съответни въпроси по отношение на трите случая. Потърсихме изясненост за произхода на продуктите, подхванатите ограничения и оценка на успеваемостта на системата за вътрешен надзор.
Какво отговори организацията
* Фазан с олово: не български, а чешки
Според БАБХ, фазанското месо е с генезис от Чехия и е доставено в България от немски търговец. След приемане на уведомлението, е осъществена инспекция на място, количествата са изтеглени от комерсиалната мрежа и върнати на доставчика.
На процедура България е била единствено директна спирка в тази верига. Но за какво тогава фазанът попада в българските известия? – въпросът остава.
* Семки с афлатоксини: „ не съответстват партидите “
По случая със слънчогледовите семки БАБХ прецизира, че изнесената партида през 2024 година е била лабораторно тествана и не е посочила отклонения. Сигналът от Нидерландия обаче се отнасял до друга партида, с друга дата и период на валидност.
Афлатоксините, както акцентират от организацията, могат да се развият на всеки стадий – от депозиране до пакетиране.
Къде тъкмо се е развил казусът – у нас или в Нидерландия? Това е въпрос, на който потребителите няма по какъв начин да отговорят сами.
Мелатонин в добавки: американски артикул, изминал от дълго време
Относно добавката с високо наличие на мелатонин, БАБХ показва, че тя е с генезис Съединени американски щати и е популяризирана от българска компания още през 2022 година При инспекция не са открити налични количества, а продуктът не е търгуван след май 2022 година
Остава неразбираемо за какво чак в този момент – три години по-късно – системата алармира за риск, обвързван с него. Това слага въпроси към интернационалния продан на информация, само че и към способността на системата да реагира в точния момент.
Контрол има, само че задоволителен ли е?
В своя отговор БАБХ твърди, че България е измежду страните с най-бърза реакция по системата RASFF и че няма нито един случай на забавено съобщение в последните 9 години. Агенцията акцентира и, че цялостната информация по съответните случаи е налична само за оторизираните звена, а не за необятната аудитория.
Именно това поражда проблем: в случай че детайлите по сигналите не са налични за обществото, по какъв начин да се подсигурява бистрота и осведомен избор за потребителите?
Нотификации има. А отговорност?
Случаите от април 2025 година не са доста на брой – само че тежестта им не е в количеството, а в естеството. Олово, афлатоксини и хормонални субстанции са сигнална лампа за всеки, който желае да има вяра, че пазарът е под надзор.
Официалните уверения са значими, само че доверието се гради с изясненост, навременни дейности и най-много – с отговорност. В момента тя постоянно се оказва… някъде сред Чехия, Нидерландия и Съединени американски щати.
Констанца Илиева
През април 2025 година Системата за бързо предизвестие за храни и фуражи
– олово в замразено филе от фазан
– афлатоксин B1 в слънчогледови семки
– и високи равнища на мелатонин в хранителна добавка
Тези съставки освен звучат обезпокоително – те са действителна опасност за здравето: тежки метали, канцерогенни микотоксини и хормонален дисбаланс не са неща, които желаеме на закуска.
Какво попитахме БАБХ
В отговор на заявление по ЗДОИ, отправихме към Българската организация по сигурност на храните съответни въпроси по отношение на трите случая. Потърсихме изясненост за произхода на продуктите, подхванатите ограничения и оценка на успеваемостта на системата за вътрешен надзор.
Какво отговори организацията
* Фазан с олово: не български, а чешки
Според БАБХ, фазанското месо е с генезис от Чехия и е доставено в България от немски търговец. След приемане на уведомлението, е осъществена инспекция на място, количествата са изтеглени от комерсиалната мрежа и върнати на доставчика.
На процедура България е била единствено директна спирка в тази верига. Но за какво тогава фазанът попада в българските известия? – въпросът остава.
* Семки с афлатоксини: „ не съответстват партидите “
По случая със слънчогледовите семки БАБХ прецизира, че изнесената партида през 2024 година е била лабораторно тествана и не е посочила отклонения. Сигналът от Нидерландия обаче се отнасял до друга партида, с друга дата и период на валидност.
Афлатоксините, както акцентират от организацията, могат да се развият на всеки стадий – от депозиране до пакетиране.
Къде тъкмо се е развил казусът – у нас или в Нидерландия? Това е въпрос, на който потребителите няма по какъв начин да отговорят сами.
Мелатонин в добавки: американски артикул, изминал от дълго време
Относно добавката с високо наличие на мелатонин, БАБХ показва, че тя е с генезис Съединени американски щати и е популяризирана от българска компания още през 2022 година При инспекция не са открити налични количества, а продуктът не е търгуван след май 2022 година
Остава неразбираемо за какво чак в този момент – три години по-късно – системата алармира за риск, обвързван с него. Това слага въпроси към интернационалния продан на информация, само че и към способността на системата да реагира в точния момент.
Контрол има, само че задоволителен ли е?
В своя отговор БАБХ твърди, че България е измежду страните с най-бърза реакция по системата RASFF и че няма нито един случай на забавено съобщение в последните 9 години. Агенцията акцентира и, че цялостната информация по съответните случаи е налична само за оторизираните звена, а не за необятната аудитория.
Именно това поражда проблем: в случай че детайлите по сигналите не са налични за обществото, по какъв начин да се подсигурява бистрота и осведомен избор за потребителите?
Нотификации има. А отговорност?
Случаите от април 2025 година не са доста на брой – само че тежестта им не е в количеството, а в естеството. Олово, афлатоксини и хормонални субстанции са сигнална лампа за всеки, който желае да има вяра, че пазарът е под надзор.
Официалните уверения са значими, само че доверието се гради с изясненост, навременни дейности и най-много – с отговорност. В момента тя постоянно се оказва… някъде сред Чехия, Нидерландия и Съединени американски щати.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ