Тази година Венеция е неповторима
Опашката от гости пред катедралата " Сан Марко " още веднъж се извива чак зад ъгъла. На пръв взор всичко е по постарому. Но при наново вглеждане се вижда, че хората не са толкоз доста. На опашката те са най-малко на метър разстояние един от различен. И площадът пред катедралата е полупразен. Туристите последователно се завръщат в града, само че те надалеч не са толкоз доста, както преди пандемията. Из града се чува най-много немска тирада и малко френска. Туристите от Съединени американски щати и Китай към момента нямат право да влизат в Италия.
Преди пандемията Венеция се намираше пред същински колапс. Годишно градът посрещаше 24 милиона дневни гости и отчиташе 12 милиона нощувки. Това докара до неуместно повишение на цените, а популацията на града последователно спадна до 50 000 души. Поне 10 000 венецианци напуснаха остарялата част на града. Граждански начинания от години се борят за повече жилищна повърхност чартърен и ограничение на туристическия приток. Градът даже смяташе да вкара туристическа такса на стойност сред три и осем евро на човек, само че след отлива, провокиран от пандемията, решението бе отсрочено.
Първо наводняване, а след това пандемия
" Такава обстановка не сме имали в никакъв случай до момента: бяхме двойно осъдени - първо огромното наводняване през ноември и по-късно локдауна ", споделя Фабио Пила, който от 40 години работи като гондолиер. " Изкарвам най-вече 10% от приходите, които съм имал предни години ", споделя той. Много от сътрудниците му напълно се отказали от специалността.
Но не всички се борят за връщането на туристите. Архитект Джовани Леоне е ръководител на самодейността " Дове ", сплотяваща предприемачи, занаятчии и поданици на Дорзодуро, един от кварталите на Венеция. Тази самодейност желае да се трансформира в контрапроект на всеобщия туризъм и да притегля повече млади студенти и локални хора към града.
" Венеция не е сценичен фон. Тук човек би трябвало да пристигна, да поживее, да се среща с хората и самичък да види какъв е животът при нас ", споделя Луизела Ромеро, която работи като екскурзоводка и поддържа самодейността " Дове ". Никой от живеещите в квартала не е последовател на неконтролирания напор от туристи. Дори един продавач на сувенири от Бангладеш им се е наситил. Той признава, че в този момент продава доста по-малко от преди, само че от туристите, които дошли с огромните круизни кораби, по този начин или другояче нямало никаква изгода. Те единствено снимали сувенирите и си заминавали без да купят нищо.
Много от търговците страдат
На фамозния мост " Риалто ", който е наложителен фон за фотография при всеки непознат екскурзиант, също е умерено. Обикновено там човек едвам се разминава от туристи. Сега огромна част от магазинчетата по моста са затворени. " Не зная дали ще оцелея до края на годината ", споделя притежателят на дребен магазин за обувки.
Сред хотелиерите обстановката също е сериозна. Андреа Меана управлява дребен хотел край фериботната спирка " Св.Тома ". Хотелът другояче постоянно е напълнен, а в този момент страда от дефицит на туристи, въпреки той да е намалил цените на нощувките от средата на юли, когато падна карантината. " Изкарваме единствено 15% от това, което печелехме преди ", споделя той. Щастлив е, че фамилията му има винарна, чиито доходи в този момент са положителни, въпреки и да не съумяват да компенсират всички загуби. Андреа Меана обаче е съперник на въвеждането на туристически такси. Според него, градът би трябвало да остане отворен за всички искащи, в това число и за тези, които не разполагат с доста пари.
Това лято Венеция е наслада за окото
" Сигурно е, че животът ни към този момент няма да е същият. Но едно е ясно: нямаме потребност от круизните кораби. От тях - изгода никаква, единствено дето унищожават лагуната ", споделя той. А най-големият проблем, съгласно него, е това, че около платформи за краткосрочно отдаване на жилища чартърен като Airbnb цяла Венеция се е трансформирала в нещо като великански хотел. " Това би трябвало доста бързо да се промени ", споделя той.
В момента във Венеция няма круизни кораби, а доста от жилищата, отдавани през Airbnb, са празни. Градът като че ли преоткрива себе си. Едно е ясно: през тази есен Венеция е едно неповторимо прекарване.
Преди пандемията Венеция се намираше пред същински колапс. Годишно градът посрещаше 24 милиона дневни гости и отчиташе 12 милиона нощувки. Това докара до неуместно повишение на цените, а популацията на града последователно спадна до 50 000 души. Поне 10 000 венецианци напуснаха остарялата част на града. Граждански начинания от години се борят за повече жилищна повърхност чартърен и ограничение на туристическия приток. Градът даже смяташе да вкара туристическа такса на стойност сред три и осем евро на човек, само че след отлива, провокиран от пандемията, решението бе отсрочено.
Първо наводняване, а след това пандемия
" Такава обстановка не сме имали в никакъв случай до момента: бяхме двойно осъдени - първо огромното наводняване през ноември и по-късно локдауна ", споделя Фабио Пила, който от 40 години работи като гондолиер. " Изкарвам най-вече 10% от приходите, които съм имал предни години ", споделя той. Много от сътрудниците му напълно се отказали от специалността.
Но не всички се борят за връщането на туристите. Архитект Джовани Леоне е ръководител на самодейността " Дове ", сплотяваща предприемачи, занаятчии и поданици на Дорзодуро, един от кварталите на Венеция. Тази самодейност желае да се трансформира в контрапроект на всеобщия туризъм и да притегля повече млади студенти и локални хора към града.
" Венеция не е сценичен фон. Тук човек би трябвало да пристигна, да поживее, да се среща с хората и самичък да види какъв е животът при нас ", споделя Луизела Ромеро, която работи като екскурзоводка и поддържа самодейността " Дове ". Никой от живеещите в квартала не е последовател на неконтролирания напор от туристи. Дори един продавач на сувенири от Бангладеш им се е наситил. Той признава, че в този момент продава доста по-малко от преди, само че от туристите, които дошли с огромните круизни кораби, по този начин или другояче нямало никаква изгода. Те единствено снимали сувенирите и си заминавали без да купят нищо.
Много от търговците страдат
На фамозния мост " Риалто ", който е наложителен фон за фотография при всеки непознат екскурзиант, също е умерено. Обикновено там човек едвам се разминава от туристи. Сега огромна част от магазинчетата по моста са затворени. " Не зная дали ще оцелея до края на годината ", споделя притежателят на дребен магазин за обувки.
Сред хотелиерите обстановката също е сериозна. Андреа Меана управлява дребен хотел край фериботната спирка " Св.Тома ". Хотелът другояче постоянно е напълнен, а в този момент страда от дефицит на туристи, въпреки той да е намалил цените на нощувките от средата на юли, когато падна карантината. " Изкарваме единствено 15% от това, което печелехме преди ", споделя той. Щастлив е, че фамилията му има винарна, чиито доходи в този момент са положителни, въпреки и да не съумяват да компенсират всички загуби. Андреа Меана обаче е съперник на въвеждането на туристически такси. Според него, градът би трябвало да остане отворен за всички искащи, в това число и за тези, които не разполагат с доста пари.
Това лято Венеция е наслада за окото
" Сигурно е, че животът ни към този момент няма да е същият. Но едно е ясно: нямаме потребност от круизните кораби. От тях - изгода никаква, единствено дето унищожават лагуната ", споделя той. А най-големият проблем, съгласно него, е това, че около платформи за краткосрочно отдаване на жилища чартърен като Airbnb цяла Венеция се е трансформирала в нещо като великански хотел. " Това би трябвало доста бързо да се промени ", споделя той.
В момента във Венеция няма круизни кораби, а доста от жилищата, отдавани през Airbnb, са празни. Градът като че ли преоткрива себе си. Едно е ясно: през тази есен Венеция е едно неповторимо прекарване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ