Опасения за рискове за ВиК сектора като цяло констатират от

Опасения за опасности за ВиК бранша като цяло установяват от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) в оферти план на Закон за водоснабдяване и канализация. В мнението си регулаторът ясно изрежда главните дефекти, в това число и неналичието на съвещания поради сериозността на новия нормативен акт. Преди ден омбудсманът на България Диана Ковачева също се произнесе отрицателно по предложение проектозакон. На извършено съвещание на 14.12.2022 година Комисията за енергийно и водно контролиране одобри Решение, с което утвърди Становище по предлагания от Министерство на районното развиване и благоустройството (МРРБ) план на Закон за водоснабдяване и канализация. Проектът е оповестен на 30.11.2022 година на интернет страницата на Министерство на регионалното развитие, както и на Портала за публични съвещания, оповестяват от регулатора.    Становището е изпратено до Министерство на районното развиване и благоустройството, Омбудсмана на Република България, Сдружението на общините в Република България, Парламентарно показаните групи, Комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление в Народното събрание и до Портала за публични съвещания. То е адресирано и до съответните дирекции в ЕК – DG Regional and Urban Policy, DG Environment и DG Energy. Констатациите на КЕВР по плана на Закон за водоснабдяване и канализация: Комисията регистрира, че в качеството й на заинтригувана страна, с нея още веднъж не са извършени съвещания, които са наложителна част и предшестват правенето на плана на нормативен акт. По отношение на оповестения законопроект е използван 30-дневния период за оферти и мнения, очакван в член 26, алинея 4, изр. 1-во от Закон за нормативните актове, защото не са налице предпоставките на член 26, алинея 4, изр. 2-ро от Закон за нормативните актове за установяване на период, по-кратък от законоустановения. При правенето на посочения в претекстовете към законопроекта консултационен документ още веднъж не са взети поради и не са отразени гледните точки на всички заинтригувани страни, в това число и на КЕВР, което е в несъгласие с издигнатите в член 26 от Закон за нормативните актове правила при изработването на нормативен акт -  нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, субсидиарност, пропорция и непоклатимост. Извършеният разбор демонстрира, че предложенията за делене на КЕВР и основаване на нова Комисия за контролиране на цените на ВиК услугите не са обосновани и стимулирани и не са подкрепени от съществуващите стратегически документи и интернационалните отчети. В плана на ЗВиК не е проучен резултатът върху независимостта на бъдещата Комисия при разделянето ѝ от енергийния регулатор (за който има наложителни европейски условия за независимост), както и още веднъж не е осъществен относителен разбор на препоръчаните в плана съответни текстове за бъдещата Комисия с интернационалните стандарти за самостоятелност на регулаторните органи. Още по тематиката Общини 14 дек 2022 Към законопроекта не е направена финансова аргументация по Приложение № 2.2. към член 35, алинея 1, т. 4, писмен знак „ б “ от Устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация с претекста, че препоръчаният план на акт не води до влияние върху държавния бюджет. Същевременно в законопроекта се предлага делене на КЕВР и основаване на нова Комисия, чиято бъдеща активност ще се финансира от държавния бюджет, което ще изисква обилни първични финансови и оперативни разноски за основаване и спомагателни разноски за административно, правно, осведомително, логистично и друго обслужване на новата Комисия. Предложеният законопроект не обгръща проблемите, установени в разбор на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) от 2019 година, свързани главно с неналичието на изясненост в разпределението на функциите и отговорностите сред притежателите и операторите на инфраструктурата, липса на тласъци за локалните управляващи и ВиК операторите да покачат оперативната и финансова успеваемост, стеснен потенциал за приоритизиране на вложенията, защото не изследва и не усъвършенства нормативните условия по повод притежателите на обществените ВиК активи, притежателите (принципала) на комерсиалните сдружения – ВиК оператори и самите ВиК оператори. Не се адресират и рестриктивните мерки за повишаване на цените на ВиК услугите заради условия за обществена търпимост в настоящото законодателство, поради че съществуващите условия напълно се резервират. Новият законопроект не адресира и Директива (ЕС) 2020/2184 от 16.12.2020 година, която вкарва редица нови условия към държавите-членки, респективно към ВиК сдруженията, обслужващи минимум 50 хиляди души или доставящи минимум 10 хиляди м3 дневно, по отношение на общи отговорности, стандарти за качество, метод към сигурността на водата въз основа на оценка на риска, оценка на равнищата на загуби на вода, достъп до вода, предопределена за консумация от индивида, публикуването на подобаваща и настояща информация и други. Съгласно член 24, т. 1 от Директивата, Държавите членки вкарват в действие законовите, подзаконовите и административните разпореждания, нужни, с цел да се съобразят с членове 1—18, член 23 и с приложения I—V най-късно до 12 януари 2023 година Те неотложно оповестяват на Комисията текста на тези разпореждания. Във дефинираните в плана на закон оферти за основаване на нова Комисия още веднъж липсва изясненост по отношение на функционалностите и пълномощията на регулатора и написани правила, гарантиращи финансова самостоятелност. Налице са несъгласия и правни неясноти във връзка с организацията на работа, в това число и запазването на трудовите правни отношения на чиновниците от администрацията; въведените процедури; предмет и статут на актовете на регулатора, както и във връзка с пълномощията по надзор и налагане на наказания. Липсва обязаност на дейностите и актове на институции от изпълнителната власт и разграничение на функциите и отговорностите в бранш ВиК. Същевременно се основава неизясненост по повод състава и организацията на работа на Комисията за енергийно контролиране. В предлагания законопроект от 2022 година се вкарват нови и голословни условия по отношение на плана на ЗВиК от 2020 година, като отпада условието самостоятелният регулатор да дефинира цели на индикатори за качество на ВиК услугите, въз основа на които ВиК операторите да създават бизнес проекти с ремонтна, индустриална и капиталова стратегия.  Отпада и условието самостоятелният регулатор да утвърждава тези бизнес проекти и въз основа на утвърждението им да утвърждава и утвърждава цени на ВиК услуги, да реализира годишен надзор върху осъществяването на утвърдените бизнес проекти, както и да регистрира резултатите от осъществяването при годишните промени на утвърдените цени на ВиК услуги.   В проектозакона се предлага се измененията да влязат в действие на 31.03.2023 година, т.е. в границите на настоящия регулаторен интервал 2022-2026 година, в който КЕВР е одобрила 5-годишни бизнес проекти на редица сдружения, утвърдила е цени на ВиК услуги за 2022 година, и е одобрила цени на ВиК услуги за 2023, 2024, 2025 и 2026 година, и следва да промени с следващо решение утвърдените цени на ВиК услуги за 2023 година, отчитайки осъществяването на бизнес проектите от предходния регулаторен интервал. След влизането в действие на ЗВиК ще бъдат анулирани нормите на ЗРВКУ и използваните правила на Закона за енергетиката, заради което съществуващият регулатор няма да има функционалности във ВиК бранша, а такива функционалности няма да има и новата Комисия. Това поражда редица въпроси по отношение на одобряването на бизнес проекти и цени на сдруженията без утвърдени проекти и за последващите дейности по надзор на осъществяването на утвърдените бизнес проекти и изменението на утвърдените цени. Значителното ограничение пълномощията на новата Комисия по отношение на функционалностите на КЕВР в бранш ВиК слага редица спомагателни въпроси по отношение на нуждата от разделянето на КЕВР и отделяне на нов държавен регулаторен орган, което за държавния бюджет ще изисква спомагателни първични и следващи финансови и оперативни разноски. Подобно обособяване би могло да се стимулира, в случай че се планува освен опазване на съществуващите функционалности, само че и те се надградят -  да вземем за пример с  въвеждане на лицензионен режим за ВиК сдруженията, контролиране на други браншове като битови боклуци (такава регулация е въведена в Португалия, Унгария, Италия и в Северна Македония), надзор върху качеството на питейните води (в регулаторния орган в Португалия), или контролиране на други комунални услуги, предоставяни от общините ( в регулаторния орган в Румъния).    В допълнение, ограничението на пълномощията на новата Комисия единствено до контролиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, а не до контролиране на ВиК услугите, не кореспондира с Националния проект за възобновяване и резистентност, според който с новия закон „ ще се вкара обособяване на регулирането на ВиК услугите в независим индивид “. Нещо повече – в предварителната оценка за влияние на плана на ЗВИК измежду задачите също е посочено „ да се вкара обособяване на регулирането на ВиК услугите в независим индивид “. Предвижда се доста понижаване на индикаторите за качество на ВиК услугите, като контролът по тяхното осъществяване се трансферира от самостоятелния регулатор към Министерство на регионалното развитие. В плана на ЗВИК обаче не е разказан редът, по който Министерство на регионалното развитие ще дефинира цели на тези индикатори, по какъв начин ще се прави оценка качеството и надеждността на регистрираната информация, не се вкарва условие министерството да разгласява информация в годишни доклади – дейности, които сега се реализират от КЕВР. Въвежда се условие за правене на бизнес стратегии по реда на Закона за обществените предприятия, което обаче няма връзка с процеса по надзор върху индикатори за качество от Министерство на регионалното развитие и с процеса по ценообразуване. Следва да се има поради, че сдруженията, които не са обществени, нямат учредения да изготвят сходни бизнес стратегии. В плана не престават да се оферират неразбираеми критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане,  отпадат фундаментални условия като правила и способи на ценообразуване, регулаторен интервал и други  Остава усещането, че новата Комисия само ще утвърждава препоръчаните от сдруженията цени на ВиК услуги, без да има опция да прави оценка тяхната успеваемост и да изиска някакви корекции. Извършеният от КЕВР разбор демонстрира, че предложенията в плана на ЗВИК няма да доведат до възстановяване на регулацията във ВиК бранша, защото не подсигуряват повишение на качеството на услугите, икономическа резистентност, отбраната на правата на потребителите и общественото подкрепяне. Причината е, че се редуцира доста броя на индикаторите за качество на ВиК услугите, оферират се неразбираеми критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, нееднозначно са избрани критерии за финансиране на вложенията, в несъгласие с настоящи регулаторни механизми. Липсва създаден режим за обществена търпимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи, основава се неизясненост по повод разглеждането на тъжби на консуматори против ВиК оператори и на процедура се анулира договорното начало при общи условия при даването на ВиК услуги на потребителите, доколкото на общите условия се придава темперамент на нормативен акт. Не е налице възлагане на отговорностите по повод постигането на сходство с наставления на Европейски Съюз и/или уголемение на ВиК системите. В плана се предлага смяна в рамките на обособените територии, като се планува отпадане действието на общински и частни сдружения. В същото време създаваната правна наредба поражда неясноти по повод опциите и периодите за осъществяването на новите условия. Въвежда се наложително условие ВиК сдруженията да са обществени предприятия по смисъла на Закона за обществените предприятия (ЗПП), което ще отстрани бъдещо публично-частно партньорство в бранша. Запазват се условията по повод действието на Асоциациите по ВиК, само че не се регистрира неналичието на опция и експертен потенциал те съответно да извършват ролята на обществени притежатели на ВиК системите и да управляват осъществяването на договорите за възлагане ръководството на ВиК активите. Запазват се условията във връзка с собствеността на ВиК системите, без да се обрисува ясно границата на обществена и частна благосъстоятелност, респективно границата на отговорност на ВиК оператори и консуматори. Не се планува погашение на компенсации на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води. Необосновано от потребителите на ВиК услуги са изключени лицата, които нямат вещни права върху водоснабдения парцел, само че са негови ползватели на годно облигационно съображение (например наематели). Създават се благоприятни условия за голословен отвод и корист от страна на ВиК сдруженията в процеса по присъединение на нови консуматори. Същевременно с новия законопроект от 2022 година се регламентира съществуването на държавно комерсиално сдружение - „ Български ВиК Холдинг “ ЕАД, което е основано с решение на Министерския съвет и може да бъде закрито с следващо решение на изпълнителната власт, без да се обяснява какви са тъкмо неговите функционалности и отговорности и по какъв метод ще способства за решаването на проблемите във ВиК бранша. По този метод това сдружение се слага в привилегировано състояние по отношение на сдружения със сходни функционалности в бранш Енергетика,   ограничават се функционалностите и пълномощията на бъдещи сформира на Министерския съвет във връзка с това съответно сдружение. Това не разрешава да се реализира дълготрайно разрешаване на проблемите във ВиК бранша, според решение на 44-то Народно Събрание от 13.12.2019 г.   Поради установените обилни проблеми в законопроекта от административен, юридически, механически и стопански темперамент, КЕВР не може да даде съответни оферти за редакции, защото е нужна цялостна проверка на плана. Наложителен е сериозен публичен спор за ролята и отговорностите на главните участници във ВиК бранша –  независимия регулатор на качеството и цените на ВиК услугите,  собствениците на обществените ВиК системи и възложители по контракт,  ВиК операторите и техните притежатели (принципали). Такава полемика досега не е извършена. В случай че се одобряват предложенията в ЗВИК за промени в регулацията на ВиК бранша той ще бъде подложен пред значими опасности, свързани с реализирането на контрола по осъществяването на утвърдените бизнес проекти 2022-2026 година и промените на утвърдените цени на ВиК услуги за интервала 2024-2026 година Поради това Комисията смята за належащо от законопроекта да отпаднат наредбите, касаещи регулирането на качеството и цените на ВиК услугите, надлежно да се запазят пълномощията на самостоятелния регулатор КЕВР във ВиК бранша, по този начин както сега са регламентирани в ЗРВКУ, респективно в ЗЕ. Комисията смята, че такива промени следва да бъдат разисквани и приложени след приключването на настоящия регулаторен интервал 2022-2026 година