Форум за философията на медицината разглежда ползите от AI в...
Опасен ли е изкуственият разсъдък? Отговорът е елементарен: “Сам по себе си изкуственият разсъдък не е рисков. Става рисков, в случай че бъде обвързван с робот, който да овеществява неговите хрумвания ”. С тези думи стартира лекцията си доктор Александър Лазаров от СУ “Св. Климент Охридски ” по време на дискусионният конгрес за философията на медицината, проведен от Департамента за езиково и профилирано образование в Медицински университет - Пловдив.
Александър Лазаров по време на форума в МУ-Пловдив
Темата, с която доктор Лазаров се показа, бе озаглавена “Изкуствен разсъдък - новаторски фактор в диагностиката ”. “Днес ние сме очевидци минимум на два парадокса. Първият е, че ние приказваме какво ще стане като пристигна изкуственият разсъдък. Той обаче към този момент е тук и можем във всяка една секунда да се обърнем към него. Вторият абсурд, който е извънредно значителен, е във метафизичен проект: след 4 хиляди години на метафизичен и психически диспути ние към момента нямаме общоприето мнение какво в действителност е интелигентността, а в това време сътворяваме изкуствена просветеност, разяснява доктор Лазаров.
Той подсети, че изкуственият разсъдък няма морални полезности, тъй като ние не сме го научили какво е това. Правени са оферти целият опит и история на човечеството да бъдат предоставени на изкуственият разсъдък и той, откакто ги проучва, да ни даде точна формулировка на моралните полезности на човечеството. Никой не е посмял да го направи обаче, най-вероятно тъй като няма да ни хареса отговора, а ще бъде математически потвърден и аргументиран, разяснява доктор Лазаров и добавя, че остава огромният проблем, в случай че ще приказваме за нравственос на цифров език, дали положителното е равно на злото по минус едно. “Но тогава ще скочат доста хора и ще попитат: Искате да кажете, че Дяволът е еднакъв на Господ по минус едно?! ”
Като създател и на проучването “Изкуствен разсъдък - ортеза или протеза за лекаря? Философия на здравната процедура в ерата на ИИ - издание на британски език ”, доктор Александър Лазаров отбрани тезата, че за диагностиката в медицината може да бъде доста потребно потреблението на ИИ, само че би трябвало качеството на постъпващите данни да бъде високо. Ако те са подправени и погрешни, той гради неправилни модели и ще “халюцинира ”. Нашата човешка задача при работа с него е да го направляваме, да взимаме решенията - прави или не, и отговорността за това да бъде напълно на хората.
Ключов миг при диагностиката е по какъв начин да валидираме и да сме уверени в прецизността и акуратността на препоръчаното от ИИ. Д-р Лазаров показа опита си от общ теоретичен труд с трима свои сътрудници за използването на два метода за проучване на прецизността на ИИ. Първият е проспективният и при него се работи с огромен обсег, доста вложения, работа на най-малко 4 континента. Научният труд стъпва на възприетите протоколи за двойно слепи проучвания на нови фармацевтични артикули преди тяхната имплементация, като прави тройно слепи изследвания. Вторият метод, ретроспективният, е използван от всеки един клиницист или от дребни клинични екип, които разполагат с дребни или никакви благоприятни условия за вложение. Те ще имат опция да създадат теста независимо и без значение и да извлекат свои заключения за прецизността. За задачата могат да употребяват някое профилирано диагностично приложение, като авансово схванат за какви заболявания е предопределено. След това вадят от архивите си данни от 5 години обратно за всички пациенти с въпросните болести, подават изходните данни и наблюдават отговора на ИИ, след което го съпоставят с резултатите, които са получени при общоприетите проучвания. Единствената специфичност е, че би трябвало доста да се внимава за качеството на данните, които се дават.
Освен доктор Александър Лазаров, лекции и отчети изнесоха доцент Юлия Васева-Дикова, доктор Никола Пировски и доктор Ива Георгиева от Института по философия и социология към Българска академия на науките, проф. Божидар Ивков от Българска асоциация по философия на медицината, доцент Силвия Кръстева от ЮЗУ “Неофит Рилски ”, Моника Маринова - ръководител и създател на Сдружение “Тарлови пациенти в България ”, Владимир Томов - ръководител на сдружението на Националния алианс на хората с редки заболявания, доктор Борислав Матеев от ПУ “Паисий Хилендарски ”, доктор Асен Бешков - психиатър. Домакинът - шефът на ДЕСО доцент Димитър Мирчев, се включи с тематиката “Мястото и смисъла на религията в полето на философия на медицината ”.
Дискусионният конгрес е част от събитията за честване на 25 години от основаването на Департамента за езиково и профилирано образование и 80 години от основаването Медицински университет - Пловдив. Целта на събитието е да сложи фокус върху настоящи и публично значими тематики като отношението схващане - тяло в актуалната философия на медицината, отношението доктор – пациент, когато става дума за доверието и престижа. Дискутираха се ролята на модела за персонализирана медицина и вярното схващане на мястото на биотехнологиите и изкуствения разсъдък.
Александър Лазаров по време на форума в МУ-Пловдив
Темата, с която доктор Лазаров се показа, бе озаглавена “Изкуствен разсъдък - новаторски фактор в диагностиката ”. “Днес ние сме очевидци минимум на два парадокса. Първият е, че ние приказваме какво ще стане като пристигна изкуственият разсъдък. Той обаче към този момент е тук и можем във всяка една секунда да се обърнем към него. Вторият абсурд, който е извънредно значителен, е във метафизичен проект: след 4 хиляди години на метафизичен и психически диспути ние към момента нямаме общоприето мнение какво в действителност е интелигентността, а в това време сътворяваме изкуствена просветеност, разяснява доктор Лазаров.
Той подсети, че изкуственият разсъдък няма морални полезности, тъй като ние не сме го научили какво е това. Правени са оферти целият опит и история на човечеството да бъдат предоставени на изкуственият разсъдък и той, откакто ги проучва, да ни даде точна формулировка на моралните полезности на човечеството. Никой не е посмял да го направи обаче, най-вероятно тъй като няма да ни хареса отговора, а ще бъде математически потвърден и аргументиран, разяснява доктор Лазаров и добавя, че остава огромният проблем, в случай че ще приказваме за нравственос на цифров език, дали положителното е равно на злото по минус едно. “Но тогава ще скочат доста хора и ще попитат: Искате да кажете, че Дяволът е еднакъв на Господ по минус едно?! ”
Като създател и на проучването “Изкуствен разсъдък - ортеза или протеза за лекаря? Философия на здравната процедура в ерата на ИИ - издание на британски език ”, доктор Александър Лазаров отбрани тезата, че за диагностиката в медицината може да бъде доста потребно потреблението на ИИ, само че би трябвало качеството на постъпващите данни да бъде високо. Ако те са подправени и погрешни, той гради неправилни модели и ще “халюцинира ”. Нашата човешка задача при работа с него е да го направляваме, да взимаме решенията - прави или не, и отговорността за това да бъде напълно на хората.
Ключов миг при диагностиката е по какъв начин да валидираме и да сме уверени в прецизността и акуратността на препоръчаното от ИИ. Д-р Лазаров показа опита си от общ теоретичен труд с трима свои сътрудници за използването на два метода за проучване на прецизността на ИИ. Първият е проспективният и при него се работи с огромен обсег, доста вложения, работа на най-малко 4 континента. Научният труд стъпва на възприетите протоколи за двойно слепи проучвания на нови фармацевтични артикули преди тяхната имплементация, като прави тройно слепи изследвания. Вторият метод, ретроспективният, е използван от всеки един клиницист или от дребни клинични екип, които разполагат с дребни или никакви благоприятни условия за вложение. Те ще имат опция да създадат теста независимо и без значение и да извлекат свои заключения за прецизността. За задачата могат да употребяват някое профилирано диагностично приложение, като авансово схванат за какви заболявания е предопределено. След това вадят от архивите си данни от 5 години обратно за всички пациенти с въпросните болести, подават изходните данни и наблюдават отговора на ИИ, след което го съпоставят с резултатите, които са получени при общоприетите проучвания. Единствената специфичност е, че би трябвало доста да се внимава за качеството на данните, които се дават.
Освен доктор Александър Лазаров, лекции и отчети изнесоха доцент Юлия Васева-Дикова, доктор Никола Пировски и доктор Ива Георгиева от Института по философия и социология към Българска академия на науките, проф. Божидар Ивков от Българска асоциация по философия на медицината, доцент Силвия Кръстева от ЮЗУ “Неофит Рилски ”, Моника Маринова - ръководител и създател на Сдружение “Тарлови пациенти в България ”, Владимир Томов - ръководител на сдружението на Националния алианс на хората с редки заболявания, доктор Борислав Матеев от ПУ “Паисий Хилендарски ”, доктор Асен Бешков - психиатър. Домакинът - шефът на ДЕСО доцент Димитър Мирчев, се включи с тематиката “Мястото и смисъла на религията в полето на философия на медицината ”.
Дискусионният конгрес е част от събитията за честване на 25 години от основаването на Департамента за езиково и профилирано образование и 80 години от основаването Медицински университет - Пловдив. Целта на събитието е да сложи фокус върху настоящи и публично значими тематики като отношението схващане - тяло в актуалната философия на медицината, отношението доктор – пациент, когато става дума за доверието и престижа. Дискутираха се ролята на модела за персонализирана медицина и вярното схващане на мястото на биотехнологиите и изкуствения разсъдък.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ