Писма от архива: Какво са писали опълченците от бойното поле?
Опълченец: Ти, майко, бъди радостна, че си била честита да родиш синове, които да бъдат участници в толкоз мечтаното от българския народ Освобождение
145 години след оня 3 март. В архивите на Националната библиотека “Св. Кирил и Методий ” можем да забележим какво се крие в българските вестници и списания в дните, в които български опълченци се борят за мечтаната независимост, споделя. Връщаме лентата обратно.
Октомври 1877 година Габрово.
Редовете, които откриваме в списание “Славянско приятелство ”, описват за възпитаници, които са напуснали учебно заведение, с цел да се бият за свободата. Търговци, които са оставили благосъстоянията си, тъй като им се коствали маловажни пред Освобождението. И двама братя, които споделят на майка си, че няма да се върнат при нея, до момента в който войната не завърши.
“Драга моя и блага майчице!
От заминаването ни през Дунава аз не съм ви писал, тъй като събитията бяха такива (…) Аз знаех, че ти и моята едничка сестрица ще тъжите, само че не имах вяра да покажете до там своята женска уязвимост, че да ни оплачете живи, както ми споделя един прочут, комуто сте говорили. И двамата с брат ми С... сме живи и здрави като камък. Вие би трябвало да се радвате: ти, майко, бъди радостна, че си била честита да родиш синове, които да бъдат участници в толкоз мечтаното от българския народ Освобождение. Ако ли загинем на бойното поле, където умират хиляди млади юнаци и толкоз първенци, ти отново се радвай, че умираме със славна гибел. (…) ”
“Вас може някой да ви излъже, че сме убити или ранени, само че недейте има вяра на всекиго. Защото има мнозина дори и от нашите приятели, които се крият по кьошетата, без да влязат в пердах, след това гледат с четири очи по какъв начин да се махнат и отиват да лъжат света, като се хвалят, че знаят всичко и са свършили огромни работи. Но популярност Богу! Такивато са прекомерно малко на брой. “
“Аз участвах до момента в две кървави борби (…), а брат ми е взел участие в ужасните сражения точно на Балкана цели седем дни и нощи. И за ваша наслада - ние и двамата оцеляхме. Аз не ще мога да се върна и да последвам у военното учебно заведение, до момента в който не свърши багра. А брат ми може да се измоли, само че и той не желае да напусне бойното поле без време. Бъдете ми здравички! ”
В писмото до майка си братята оставят постскриптум.
“П.С Мила сестрице! Ти си рационална и имам вяра, че ще раздумваш благата ни майчица. Да я утешаваш и в никакъв случай не я оставяй да плаче: Това не ще да ѝ помогне в нищо, а може би още да повреди скъпоценното ѝ за нас здраве. В най-тежките си минути и когато се намирам покрай премеждието, все си намислям за изпетите национални песни. (…) Твоят сладостен глас постоянно ехти в ушите ми... “
Писмото стига до дома на тези, които най-силно го чакат. Майката на опълченците отговоря:
“Сладки ми сине, блага рожбо!
(...) при всичкото си самообладание най-накрая се предадох в такава жал, която единствено с рев и горещи сълзи можах да потуля. А в този момент, щом дойде писмото, което нетърпеливо чаках, и като ми го прочете сестра ви - радостни сълзи пророних над него. Аз се веселя освен задето сте живи и здрави, само че още, че у твоето писмо има такива думи, които ми служат за доказателство на твоето енергично предпочитание, което имаше от дребен да бъдеш в миналото потребен на народа си и на благата ни татковина. Затова прекомерно ми беше свидно да не загинеш млад и зелен преди да си постигнал това предпочитание. ”
“Когато се научих, че лагерът ви са преместили край Букурещ, зарадвана подраних и запътих се пеша да видя благите си чеда, да ги изпроводя и да си ги прегърна за последно. Тъй окаляна стигам до мястото, дето сте пренощували, само че кого да намеря? Войската ви отпътувала рано и отишла по различен път! Помисли, сине мой, какво е било тогава за майка ви, която погледна накъде сте отпътували и се върна плачешком.
Но както и да е било, през днешния ден аз и сестрицата ви сме радостни и радостни. Нека да сте благословени от Бога, от мене и от всичкия български народ! Според вашата непорочност, дето вие тръгнахте и отидохте самички, като на женитба, милостивий Бог ще ви опази, щото да се завърнете от бойното поле освен здрави и читави, само че още спечелили над побеснелите наши врагове! ”
А. и С. са буквите на синовете-опълченци. Архивът пази единствено тези думи от тях. В думите за българските бойци списание " Братство " добавя още един свидетелски роман. Докато патроните летели като град, българските дружини вървели под тях с тромпети и песни. Дори тези, които имали рани, не желали да лежат. Вървели паралелно с другите, с патериците към свободата.
145 години след оня 3 март. В архивите на Националната библиотека “Св. Кирил и Методий ” можем да забележим какво се крие в българските вестници и списания в дните, в които български опълченци се борят за мечтаната независимост, споделя. Връщаме лентата обратно.
Октомври 1877 година Габрово.
Редовете, които откриваме в списание “Славянско приятелство ”, описват за възпитаници, които са напуснали учебно заведение, с цел да се бият за свободата. Търговци, които са оставили благосъстоянията си, тъй като им се коствали маловажни пред Освобождението. И двама братя, които споделят на майка си, че няма да се върнат при нея, до момента в който войната не завърши.
“Драга моя и блага майчице!
От заминаването ни през Дунава аз не съм ви писал, тъй като събитията бяха такива (…) Аз знаех, че ти и моята едничка сестрица ще тъжите, само че не имах вяра да покажете до там своята женска уязвимост, че да ни оплачете живи, както ми споделя един прочут, комуто сте говорили. И двамата с брат ми С... сме живи и здрави като камък. Вие би трябвало да се радвате: ти, майко, бъди радостна, че си била честита да родиш синове, които да бъдат участници в толкоз мечтаното от българския народ Освобождение. Ако ли загинем на бойното поле, където умират хиляди млади юнаци и толкоз първенци, ти отново се радвай, че умираме със славна гибел. (…) ”
“Вас може някой да ви излъже, че сме убити или ранени, само че недейте има вяра на всекиго. Защото има мнозина дори и от нашите приятели, които се крият по кьошетата, без да влязат в пердах, след това гледат с четири очи по какъв начин да се махнат и отиват да лъжат света, като се хвалят, че знаят всичко и са свършили огромни работи. Но популярност Богу! Такивато са прекомерно малко на брой. “
“Аз участвах до момента в две кървави борби (…), а брат ми е взел участие в ужасните сражения точно на Балкана цели седем дни и нощи. И за ваша наслада - ние и двамата оцеляхме. Аз не ще мога да се върна и да последвам у военното учебно заведение, до момента в който не свърши багра. А брат ми може да се измоли, само че и той не желае да напусне бойното поле без време. Бъдете ми здравички! ”
В писмото до майка си братята оставят постскриптум.
“П.С Мила сестрице! Ти си рационална и имам вяра, че ще раздумваш благата ни майчица. Да я утешаваш и в никакъв случай не я оставяй да плаче: Това не ще да ѝ помогне в нищо, а може би още да повреди скъпоценното ѝ за нас здраве. В най-тежките си минути и когато се намирам покрай премеждието, все си намислям за изпетите национални песни. (…) Твоят сладостен глас постоянно ехти в ушите ми... “
Писмото стига до дома на тези, които най-силно го чакат. Майката на опълченците отговоря:
“Сладки ми сине, блага рожбо!
(...) при всичкото си самообладание най-накрая се предадох в такава жал, която единствено с рев и горещи сълзи можах да потуля. А в този момент, щом дойде писмото, което нетърпеливо чаках, и като ми го прочете сестра ви - радостни сълзи пророних над него. Аз се веселя освен задето сте живи и здрави, само че още, че у твоето писмо има такива думи, които ми служат за доказателство на твоето енергично предпочитание, което имаше от дребен да бъдеш в миналото потребен на народа си и на благата ни татковина. Затова прекомерно ми беше свидно да не загинеш млад и зелен преди да си постигнал това предпочитание. ”
“Когато се научих, че лагерът ви са преместили край Букурещ, зарадвана подраних и запътих се пеша да видя благите си чеда, да ги изпроводя и да си ги прегърна за последно. Тъй окаляна стигам до мястото, дето сте пренощували, само че кого да намеря? Войската ви отпътувала рано и отишла по различен път! Помисли, сине мой, какво е било тогава за майка ви, която погледна накъде сте отпътували и се върна плачешком.
Но както и да е било, през днешния ден аз и сестрицата ви сме радостни и радостни. Нека да сте благословени от Бога, от мене и от всичкия български народ! Според вашата непорочност, дето вие тръгнахте и отидохте самички, като на женитба, милостивий Бог ще ви опази, щото да се завърнете от бойното поле освен здрави и читави, само че още спечелили над побеснелите наши врагове! ”
А. и С. са буквите на синовете-опълченци. Архивът пази единствено тези думи от тях. В думите за българските бойци списание " Братство " добавя още един свидетелски роман. Докато патроните летели като град, българските дружини вървели под тях с тромпети и песни. Дори тези, които имали рани, не желали да лежат. Вървели паралелно с другите, с патериците към свободата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ