ООН иска Европа да приеме още 42 500 афганистанци
ООН желае Европа да одобри още 42 500 афганистанци, които към този момент са избягали от талибаните в прилежащите страни. Това заяви еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон, която е хазаин на провеждащия се в четвъртък в Брюксел Форум на високо ниво за обезпечаване на протекция на афганистанци в риск.
Предложението е отправено от висшия комисар за бежанците Филипо Гранди, който е декларирал на форума, че 85 хиляди афганистанци, намиращи се в прилежащи и други страни, ще се нуждаят от филантропична протекция през идващите пет години, и че се чака Европа да одобри половината от тях.
Според Йохансон е допустимо тези хора за бъдат признати в Европейски Съюз, само че това зависи от желанието на европейските членки, които с изключение на тях би трябвало да обезпечат протекция на хората, които се изтеглят от страната, както и на тези, които се нуждаят от филантропична протекция.
Няколко страни, измежду които Австрия и Дания, към този момент обявиха, че биха желали да оказват помощ на нуждаещите се от протекция на място, в района, вместо те да бъдат вземани в Европа. Други, измежду които Унгария и Полша, обявиха, че не биха желали да одобряват повече мигранти, даже те да имат право на леговище.
Еврокомисарят заяви, че 22 хиляди души, които са евакуирани от Афганистан в Европа през август и септември, към този момент са настанени в разнообразни страни. Те идват в допълнение към 300 хиляди афганистански жители, които имат бежански статут в Европейски Съюз, получен в предходните години.
Засега Европейски Съюз не е забелязал увеличение на броя на нелегално идващите в Европейски Съюз мигранти от Афганистан, само че към 4-6 млн. души се намират в близките страни и 1.5 млн. от тях са приети за бежанци.
Йохансон обаче отхвърли да заяви, дали европейските страни, които бяха призовани да разгласят квотите на бежанци, които биха могли да одобряват през 2022 година, са се заели с избран брой мигранти. Първоначално се очакваше на форума да бъдат огласени уговорките, само че в този момент еврокомисарят съобщи, че държавните управления имат потребност от още време за преценка, без да се назове период, в който това да стане. В същото време Йохансон даде да се разбере, че поетите до момента задължения не надвишават 30 хиляди души, колкото е бюджетът на Европейски Съюз. Брюксел заплаща на страните, които одобряват разселване на своя територия на бежанци.
" Бих била щастлива, в случай че се наложи да се оправям с въпрос за увеличение на бюджета ", сподели Йохансон, запитана какъв брой афганистанци ще одобряват 27-те страни следващата година.
Еврокомисарят сподели, че решението за разселването не е толкоз незабавно, колкото приключването на евакуацията на афганистанските жители, работили за европейски страни и цивилен деятели. " Не е допустимо да се изтеглят всички афганистанци, които се нуждаят от това, само че ние имаме честен ангажимент да осигурим отбраната на хората в риск ", уточни еврокомисарят.
Тя дефинира обстановката в Афганистан като " доста тежка " и съобщи, че към този момент половината от популацията се нуждае от филантропична помощ, рискът от апетит и цялостен срив на стопанската система е действителен. Според разбора на Европейската комисия в страната няма пари, цените на храните са се нараснали доста, а дребна част от здравната система действа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Предложението е отправено от висшия комисар за бежанците Филипо Гранди, който е декларирал на форума, че 85 хиляди афганистанци, намиращи се в прилежащи и други страни, ще се нуждаят от филантропична протекция през идващите пет години, и че се чака Европа да одобри половината от тях.
Според Йохансон е допустимо тези хора за бъдат признати в Европейски Съюз, само че това зависи от желанието на европейските членки, които с изключение на тях би трябвало да обезпечат протекция на хората, които се изтеглят от страната, както и на тези, които се нуждаят от филантропична протекция.
Няколко страни, измежду които Австрия и Дания, към този момент обявиха, че биха желали да оказват помощ на нуждаещите се от протекция на място, в района, вместо те да бъдат вземани в Европа. Други, измежду които Унгария и Полша, обявиха, че не биха желали да одобряват повече мигранти, даже те да имат право на леговище.
Еврокомисарят заяви, че 22 хиляди души, които са евакуирани от Афганистан в Европа през август и септември, към този момент са настанени в разнообразни страни. Те идват в допълнение към 300 хиляди афганистански жители, които имат бежански статут в Европейски Съюз, получен в предходните години.
Засега Европейски Съюз не е забелязал увеличение на броя на нелегално идващите в Европейски Съюз мигранти от Афганистан, само че към 4-6 млн. души се намират в близките страни и 1.5 млн. от тях са приети за бежанци.
Йохансон обаче отхвърли да заяви, дали европейските страни, които бяха призовани да разгласят квотите на бежанци, които биха могли да одобряват през 2022 година, са се заели с избран брой мигранти. Първоначално се очакваше на форума да бъдат огласени уговорките, само че в този момент еврокомисарят съобщи, че държавните управления имат потребност от още време за преценка, без да се назове период, в който това да стане. В същото време Йохансон даде да се разбере, че поетите до момента задължения не надвишават 30 хиляди души, колкото е бюджетът на Европейски Съюз. Брюксел заплаща на страните, които одобряват разселване на своя територия на бежанци.
" Бих била щастлива, в случай че се наложи да се оправям с въпрос за увеличение на бюджета ", сподели Йохансон, запитана какъв брой афганистанци ще одобряват 27-те страни следващата година.
Еврокомисарят сподели, че решението за разселването не е толкоз незабавно, колкото приключването на евакуацията на афганистанските жители, работили за европейски страни и цивилен деятели. " Не е допустимо да се изтеглят всички афганистанци, които се нуждаят от това, само че ние имаме честен ангажимент да осигурим отбраната на хората в риск ", уточни еврокомисарят.
Тя дефинира обстановката в Афганистан като " доста тежка " и съобщи, че към този момент половината от популацията се нуждае от филантропична помощ, рискът от апетит и цялостен срив на стопанската система е действителен. Според разбора на Европейската комисия в страната няма пари, цените на храните са се нараснали доста, а дребна част от здравната система действа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ