Рилският манастир пази мощите на небесния покровител на България св. Иван Рилски
" Онзи, който желае да бъде пръв измежду вас, дано бъде прислужник на всички ". Легендата споделя, че това бил един от препоръките, които свети Иван Рилски насочва към цар Петър, до момента в който учтиво му отхвърля да се срещнат и да одобри изпратените царски блага. Отшелникът-монах самичък дава образец за правотата на думите. Откъсвайки се от всичко светско, той се трансформира в един от знаците на духовността, вярата и смирението за българите, а мястото, което избира за собствен житейски олтар в Рила планина - в неразривна част от облика на България и развиването на книжовността в страната.
Рилският манастир е учреден през първата половина на X век, там, където минава отшелничеството на Иван Рилски Чудотворец. С времето мястото се трансформира в един от най-важните християнски центрове на страната, а българските царе Иван Александър и Иван Шишман отделят средства за неговото разгръщане, което доближава своя феодален напредък сред XII и XIV век. Във времената на Османско господство манастирът претърпява голям брой нападения и опустошения, като в средата на XV век е оставен с десетилетия да пустее.
По време на Възраждането Рилският манастир e огнище, което възпламенява искрите на религия, нематериалност и обучение по българските земи и дава заслон на редица български революционери, измежду които Васил Левски, Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов, а килийното учебно заведение е учредено от Неофит Рилски, който преподава в него до гибелта си.
Манастирът претърпява два огромни пожара. През 1778 година пламъци го унищожават съвсем до основи. С общи старания на миряни и по-заможни за времето си българи шест години по-късно той е възобновен. Голяма заслуга има първият български проектант, строител и дърворезбар Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Но забележителна част от постройките и реликвите в тях още веднъж са опожарени през 1833 година, а Рилец наново се заема с възобновяване.
В средата на XIX век е издигната основната манастирска църква " Рождество Богородично ". Стенописите ѝ са дело на доста майстори, само че единствено фамозният Захарий Зограф се е подписал под своите стенописи. Една от най-големите полезности е позлатеният иконостас с изкусна дърворезба.
Миналата година екип на Художествената академия в София приключи реституция на стенописите на лявата певница (поставка, нормално дървена, за слагане на богослужебни книги) в манастирския храм " Рождество Богородично " в Светата обител. Датировката на изображенията е от XIX век, а работата на експертите по тях продължи близо две години. Сега екипът стартира реставрацията на дясната подложка, само че дейностите им няма да пречат на богослужението в храма и на достъпа на посетителите и миряните до саркофага с мощите на св. Иван Рилски.
Днес манастирският комплекс включва църковни, жилищни и икономически здания на повърхност от 8800 кв. м, оградени от 22-метрови каменни стени, които образуват форма на погрешен пентагон. В двора се намира и Хрельовата кула, най-старата непокътната постройка в манастира, издигната през 1335 година
Рилската света обител е оповестена за исторически монумент от национално значение през 1976 година, а през 1983-та е включена в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. И даже да не е набожен, човек би трябвало най-малко един път да види хубостта на мястото, да усети спокойствието му и да се замисли за " първия, който служи на всички ". Особено във времена като днешните.
Източник:БНР
Рилският манастир е учреден през първата половина на X век, там, където минава отшелничеството на Иван Рилски Чудотворец. С времето мястото се трансформира в един от най-важните християнски центрове на страната, а българските царе Иван Александър и Иван Шишман отделят средства за неговото разгръщане, което доближава своя феодален напредък сред XII и XIV век. Във времената на Османско господство манастирът претърпява голям брой нападения и опустошения, като в средата на XV век е оставен с десетилетия да пустее.
По време на Възраждането Рилският манастир e огнище, което възпламенява искрите на религия, нематериалност и обучение по българските земи и дава заслон на редица български революционери, измежду които Васил Левски, Ильо Войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов, а килийното учебно заведение е учредено от Неофит Рилски, който преподава в него до гибелта си.
Манастирът претърпява два огромни пожара. През 1778 година пламъци го унищожават съвсем до основи. С общи старания на миряни и по-заможни за времето си българи шест години по-късно той е възобновен. Голяма заслуга има първият български проектант, строител и дърворезбар Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Но забележителна част от постройките и реликвите в тях още веднъж са опожарени през 1833 година, а Рилец наново се заема с възобновяване.
В средата на XIX век е издигната основната манастирска църква " Рождество Богородично ". Стенописите ѝ са дело на доста майстори, само че единствено фамозният Захарий Зограф се е подписал под своите стенописи. Една от най-големите полезности е позлатеният иконостас с изкусна дърворезба.
Миналата година екип на Художествената академия в София приключи реституция на стенописите на лявата певница (поставка, нормално дървена, за слагане на богослужебни книги) в манастирския храм " Рождество Богородично " в Светата обител. Датировката на изображенията е от XIX век, а работата на експертите по тях продължи близо две години. Сега екипът стартира реставрацията на дясната подложка, само че дейностите им няма да пречат на богослужението в храма и на достъпа на посетителите и миряните до саркофага с мощите на св. Иван Рилски.
Днес манастирският комплекс включва църковни, жилищни и икономически здания на повърхност от 8800 кв. м, оградени от 22-метрови каменни стени, които образуват форма на погрешен пентагон. В двора се намира и Хрельовата кула, най-старата непокътната постройка в манастира, издигната през 1335 година
Рилската света обител е оповестена за исторически монумент от национално значение през 1976 година, а през 1983-та е включена в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. И даже да не е набожен, човек би трябвало най-малко един път да види хубостта на мястото, да усети спокойствието му и да се замисли за " първия, който служи на всички ". Особено във времена като днешните.
Източник:БНР
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ