Войниците се бият за това да живеем както сме свикнали
Онзи ден Владимир Путин на среща с депутати от Държавната дума и сподели думи, които освен се разпространиха доста необятно, само че и провокираха много оживена социална полемика: „ Страната живее елементарен, спокоен живот. Лято, отпускарски сезон, културен живот, изложения. И момчетата лазят там под патроните, разбирате ли? Рискуват живота си и губят другарите си в борба в името на Родината! Консолидацията на обществото е доста значима, само че имаме потребност от общонационална стратегия за поддръжка на въоръжените сили. Изключително значимо е нашите бойци да усетят тази поддръжка “, сподели президентът.
От самото начало на специфичната военна интервенция в съветското общество се водеха полемики за това по какъв начин нашето общество би трябвало да се отнася към протичащото се. При това най-шумливите не са прословутите " пацифисти ". Те съвсем не се чуват след началния стадий, когато се пробваха да нажежат ситуацията в страната, само че бързо схванаха какъв брой дребна поддръжка имат.
Не, най-шумни и даже ненапълно нападателни са носителите на турбо-патриотични възгледи, по този начин да се каже. Според тях спецоперацията и военните дейности в Украйна са толкоз значими, че животът на страната като цяло и на всеки съветски жител в частност би трябвало да бъде зависещ на събитията там. Не е време за празници, занимания и всемирски събития. Случващото се изисква национална готовност – както социално-икономическа, по този начин и безусловно военна.
Не е изненадващо, че носителите на сходни убеждения побързаха да съзрат в изказването на президента рецензия към този доста „ елементарен, спокоен живот “, а в това време „ лято, отпускарски сезон, културен живот, изложения “. Всъщност е напълно явно, че Путин не е имал поради нищо сходно. Той повдигна една в действителност доста сложна тематика, във връзка с която нашето общество единствено опипва нов метод за себе си и отговарящ на сегашните действителности. Съвременна Русия на процедура е надживяла твърдата дихотомия, където на единия полюс беше мантрата „ единствено да няма война “, а на другия – същата национална мобилизираща установка „ всичко за фронта, всичко за победа “.
През последните две десетилетия страната съвсем непрестанно взе участие в значителен брой военни спорове - втората чеченска интервенция, Сирия, 08.08.08 година плюс наличието на съветски военни (както постоянни, по този начин и от " музикални групи " ) в разнообразни горещи точки на планетата. Така че в прочут смисъл това се трансформира в прочут декор от живота ни, предизвиквайки изострен интерес на хората за къс интервал от време, само че другояче остава във фокуса на вниманието на доста дребна част от обществото. Специалната военна интервенция разкри както преимуществата, по този начин и минусите на този метод.
Почти целият ХХ век се трансформира за Русия в поредност от национални произшествия, които изискваха готовност, супер старания и превъзмогване на трудностите. Всеки път страната се справяше сполучливо с предизвикването, само че пренапрежението постоянно беше последвано от връщане обратно под формата на социална отмалялост и отчаяние, което отслабваше вътрешната непоклатимост и допринасяше за идната рецесия.
В резултат на това съветското общество се е развило и до през днешния ден има мощно искане за мир и благоденствие: „ дайте ни опция да живеем в мир, да работим и да отглеждаме деца “. В този смисъл стабилността на Путин се трансформира в безусловно прецизен отговор на потребностите на " дълбокия народ “. Но непрестанните сърцераздирателни апели за национална готовност - даже и с най-хубави планове - са нездравословни и рискови в този смисъл, тъй като опонират на публичната наклонност.
В същото време наивните илюзии на нашите жители от късния руски и постсъветския интервал за другарство със Запада от дълго време са разсеяни и на съветското общество е станало ясно, че няма да ни бъде даден спокоен живот. И тогава породи занимателен абсурд. Вероятно запазването и укрепването на този вътрешен баланс в страната, който от години изненадва неприятно западните специалисти, също е самобитен отговор на нашия народ на опитите Русия да бъде съборена в следващата пропаст. Колкото по-силни са опитите да ни разклатят, толкоз по-стабилно, по-спокойно и по-консолидирано става съветското общество. И това е ужасно. Но тази позиция има и дефекти - и тъкмо това сподели Путин.
Все отново Украйна не е Южна Осетия, не е Сирия и не е Централноафриканската република. Във всички връзки мащабът на сегашните събития не е съпоставим с предходни тествания - нито в геополитически смисъл, нито във боен, нито в подтекста на загубите. Русия още веднъж се бори за оцеляването си.
Всъщност Западът ни разгласи война, която се превъплъти във военни дейности, чийто съпоставим мащаб не е имало от Втората международна война. Вярно е, че има съществени опасения, че този развой е още в самото начало и ни чакат доста по-тежки провокации. Между другото, това е още една причина да не ескалираме патриотичната екзалтираност - физическата, моралната, умствената и духовната мощ може да ни бъдат потребни в бъдеще. Не си коства да ги пилеем ненавреме, в случай че в действителност пристигна времето за тях.
Въпреки това, в актуалната обстановка съветското общество въпреки всичко би трябвало да откри нова точка на баланс сред запазването на вътрешната непоклатимост и съучастието в тежката работа на армията, подвига на военните, които ни пазят в Украйна, и способността ни да живеем това най-спокоен и проспериращ живот.
Подкрепата за армията - без терзания и обща готовност, само че дейна, жива и съответна - е тъкмо пресечната точка сред хората, които седят в офиса с климатика, берат зряло френско грозде на село или се пекат на плажа в Сочи, и бойците, които в тази секунда рискуват и жертват живота си, с цел да продължим да живеем. И не просто да живеем, а както желаеме и както сме избрали.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
От самото начало на специфичната военна интервенция в съветското общество се водеха полемики за това по какъв начин нашето общество би трябвало да се отнася към протичащото се. При това най-шумливите не са прословутите " пацифисти ". Те съвсем не се чуват след началния стадий, когато се пробваха да нажежат ситуацията в страната, само че бързо схванаха какъв брой дребна поддръжка имат.
Не, най-шумни и даже ненапълно нападателни са носителите на турбо-патриотични възгледи, по този начин да се каже. Според тях спецоперацията и военните дейности в Украйна са толкоз значими, че животът на страната като цяло и на всеки съветски жител в частност би трябвало да бъде зависещ на събитията там. Не е време за празници, занимания и всемирски събития. Случващото се изисква национална готовност – както социално-икономическа, по този начин и безусловно военна.
Не е изненадващо, че носителите на сходни убеждения побързаха да съзрат в изказването на президента рецензия към този доста „ елементарен, спокоен живот “, а в това време „ лято, отпускарски сезон, културен живот, изложения “. Всъщност е напълно явно, че Путин не е имал поради нищо сходно. Той повдигна една в действителност доста сложна тематика, във връзка с която нашето общество единствено опипва нов метод за себе си и отговарящ на сегашните действителности. Съвременна Русия на процедура е надживяла твърдата дихотомия, където на единия полюс беше мантрата „ единствено да няма война “, а на другия – същата национална мобилизираща установка „ всичко за фронта, всичко за победа “.
През последните две десетилетия страната съвсем непрестанно взе участие в значителен брой военни спорове - втората чеченска интервенция, Сирия, 08.08.08 година плюс наличието на съветски военни (както постоянни, по този начин и от " музикални групи " ) в разнообразни горещи точки на планетата. Така че в прочут смисъл това се трансформира в прочут декор от живота ни, предизвиквайки изострен интерес на хората за къс интервал от време, само че другояче остава във фокуса на вниманието на доста дребна част от обществото. Специалната военна интервенция разкри както преимуществата, по този начин и минусите на този метод.
Почти целият ХХ век се трансформира за Русия в поредност от национални произшествия, които изискваха готовност, супер старания и превъзмогване на трудностите. Всеки път страната се справяше сполучливо с предизвикването, само че пренапрежението постоянно беше последвано от връщане обратно под формата на социална отмалялост и отчаяние, което отслабваше вътрешната непоклатимост и допринасяше за идната рецесия.
В резултат на това съветското общество се е развило и до през днешния ден има мощно искане за мир и благоденствие: „ дайте ни опция да живеем в мир, да работим и да отглеждаме деца “. В този смисъл стабилността на Путин се трансформира в безусловно прецизен отговор на потребностите на " дълбокия народ “. Но непрестанните сърцераздирателни апели за национална готовност - даже и с най-хубави планове - са нездравословни и рискови в този смисъл, тъй като опонират на публичната наклонност.
В същото време наивните илюзии на нашите жители от късния руски и постсъветския интервал за другарство със Запада от дълго време са разсеяни и на съветското общество е станало ясно, че няма да ни бъде даден спокоен живот. И тогава породи занимателен абсурд. Вероятно запазването и укрепването на този вътрешен баланс в страната, който от години изненадва неприятно западните специалисти, също е самобитен отговор на нашия народ на опитите Русия да бъде съборена в следващата пропаст. Колкото по-силни са опитите да ни разклатят, толкоз по-стабилно, по-спокойно и по-консолидирано става съветското общество. И това е ужасно. Но тази позиция има и дефекти - и тъкмо това сподели Путин.
Все отново Украйна не е Южна Осетия, не е Сирия и не е Централноафриканската република. Във всички връзки мащабът на сегашните събития не е съпоставим с предходни тествания - нито в геополитически смисъл, нито във боен, нито в подтекста на загубите. Русия още веднъж се бори за оцеляването си.
Всъщност Западът ни разгласи война, която се превъплъти във военни дейности, чийто съпоставим мащаб не е имало от Втората международна война. Вярно е, че има съществени опасения, че този развой е още в самото начало и ни чакат доста по-тежки провокации. Между другото, това е още една причина да не ескалираме патриотичната екзалтираност - физическата, моралната, умствената и духовната мощ може да ни бъдат потребни в бъдеще. Не си коства да ги пилеем ненавреме, в случай че в действителност пристигна времето за тях.
Въпреки това, в актуалната обстановка съветското общество въпреки всичко би трябвало да откри нова точка на баланс сред запазването на вътрешната непоклатимост и съучастието в тежката работа на армията, подвига на военните, които ни пазят в Украйна, и способността ни да живеем това най-спокоен и проспериращ живот.
Подкрепата за армията - без терзания и обща готовност, само че дейна, жива и съответна - е тъкмо пресечната точка сред хората, които седят в офиса с климатика, берат зряло френско грозде на село или се пекат на плажа в Сочи, и бойците, които в тази секунда рискуват и жертват живота си, с цел да продължим да живеем. И не просто да живеем, а както желаеме и както сме избрали.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ