Д-р Борислав Цеков: Нищо ново не е случката в "Панорама" за родните политически нрави, особено откакто ни връхлетя "промяната"
Онзи ден в " Панорама ", в ефира на Българска национална телевизия, още веднъж се разплиска тинята на примитивизма, която тегне над политическата гласност от много време. Като във вмирисана на вкиснато и нечистоплътност крайгарова механа в покрайнините на запустяло градче.
Един някогашен пънкар, конфигуриран преди време от задкулисието да обира и хвърля в кошчето протестната сила в обществото, и да затлачва с дивотия и експанзия свободните зони в политическото пространство - умилително титулован като " Светльо от Хиподил " - по мутренски се шляеше из студиото и налиташе на пердах.
Не са отговорни Българска национална телевизия и водещият на " Панорама " Бойко Василев - предходната година " обединението на почтените " добави член 189, алинея 3 от Изборния кодекс, че партиите и обединенията, които са записали претенденти във всички изборни региони, имат право на равно присъединяване.
Нищо ново не е случката в " Панорама " за родните политически нрави, изключително откогато ни връхлетя " смяната ". То не бяха хунвейбински нервности по улиците, то не бяха шнорхели и барбадоски пристрастености, то не беше рязане на крака (по Тошко Йорданов), то не беше Просто Киро с цялата му парвенюшка шашмалогия…
В началото на 90-те, в първите години на свободата, в надалеч по-пренаселеното политическо пространство, в което като гьби след дъжд никнеха нови партии, също имаше задоволително недоразумения, странни до ненормалност типажи и маргинални хорица с нереални фантазии да сграбчен наполеоновски скиптър.
Но спрямо днешните си " наследници " те бяха по-смислени, а някои наподобяват като титани на мисълта спрямо днешните си аналози. Стараеха се, и то съществено, да оферират някакви съответни хрумвания и проекти за България. Наивни, а от време на време и комични, само че хрумвания и проекти - не дебелашки псувни, не мутренски закани и орангутанско сумтене, каквито се бълват през днешния ден от всякаквите хиподили, хазарти и чака-рака герои, дегизирани като " политици ".
Имаше, да вземем за пример, една партия, наречена Форум " Преображение " с водач професорката по стопанска система - Сийка Георгиева. Беше времето на цветните изборни бюлетини и те (не без помощта на неразградените мрежи на Българска комунистическа партия и ДС) държаха оранжевата бюлетина, с цел да не попадне в Български земеделски народен съюз.
Те предлагаха: " Демокрация, която минава през стомаха ". Бяха разделили страната на няколко стопански зони и размахваха по малкия екран карта с указания - в Северозападна България ще се сее царевица, в Югоизточна ще се развива, примерно, отглеждане на животни. И прочие. Обещаваха, че съгласно тяхната икономическа стратегия до 2000 година българинът ще доближи виталния стандарт на Западна Европа, а до 2030 година - на Съединени американски щати.
Отправиха се към политическото несъществуване с един трагичен зов до президента, Министерство на вътрешните работи и други институции през 1992 година по какъв начин " Стою Стоев и приятелката му Иванка Стоева от ж.к. " Люлин ", бл. 407, която се занимава с телефонен тероризъм и подкрепя Стоев с пари и западни коли " - и двамата изключени от партията - нахлули в дома на Сийка Георгиева, с цел да търсят разпра.
Имаше и една партия, която ни оферираше " немската стратегия " - единствено това повтаряха. Мощна опция обаче им беше именитата партия " Български орел " на Маргарита Кавлакова. В своето гороломно предизборно послание от 18 септември 1991 година те раздрусаха политическото пространство с безпрекословното, изтъквам: " Ако суверенитетът е воля, над която няма друга воля, ние сме за възвръщане с мирни средства на истинския герб на Втората българска страна - Двуглавия български орел, единствения, който може да отбрани суверенитета на страната ни.
Лъвът (т.е. модифицираната севастократорска пантера с драконова глава) като герб е панславянски импорт... основан и натрапен от непознати сили за да ни се припише васалитет със задна дата ". Край на цитата. Имаха си някаква идея хората. Или пък незабравимият Кире Либерало - пиянде от квартал Мошино в Перник, комуто - по думите му - " хора от цекато на бекапето " бяха дали да записва " Либерална партия ", с цел да не я вземе някой различен.
Той държеше зелената бюлетина и в своето заключително телевизионно послание за парламентарния избор през 1991 година разпъна пред себе си един партиен афиш и приказва прикрит зад него, а най-после надникна в профил и прикани координаторите на партията, които били в неопределеност, да се явят въпреки всичко в партийната централа, с цел да пируват за успеха.
В устава на партията му, усърдно регистриран в съда още по силата на Закона за лицата и фамилията, т.е. още в първите седмици след демократичните промени, когато към момента нямаше закон за партиите, пишеше, че главно право на либерала е да заплаща членски импорт, а съществена цел на партията - " построяването на демократичен, човечен социализъм ".
Какви почтени години, нали? В съпоставяне с менажерията, която ни сервират през днешния ден и която е артикул на систематична негативна кадрова селекция в политиката. Долнопробната сценка в " Панорама " в действителност не е просто противен случай или нелепа случайност. Това е типична демонстрация на съзнателно основано събитие, което като сярна киселина разяжда и унищожава публичността и смисъла в политиката.
Хиподила, Хазарта, славитрифоновци - това са все знаци и дейни фактори в опростачаването на нацията и развращаването на младите. С долнопробните, цинични текстове. С мутренския начин на живот и мутренското държание. С изписаната на челото функционална неначетеност, издигната на фундамент, като норма и модел за подражателство. И прочие.
Във всяко общество има такива. Но те си знаят мястото и самото общество – когато има политическа просвета - не позволява те да си не помнят мястото. А това място не е в политиката. Не е там, където следва да се разискват огромните тематики на нацията. Не е там, където би трябвало да се вземат решение въпросите на държавността.
В България обаче безпросветни и безотговорни тълпи, насочвани от олигархично-кадесарските мрежи, наследени от остарелия режим, създадоха тези персонажи в политически " водачи ", повериха им политическо посланичество. И като че ли още веднъж оживяха тези доста тъжни за националното ни самочувствие оценки, които популярният Константин Иречек споделя в своя " Български дневник " през първото десетилетие след Освобождението, изтъквам:
" Хората са подготвени с вътрешен бяс да хвърлят камъни върху всекиго безразсъдно; без възторг, без национализъм, единствено спекулация; никакъв смисъл за наука; нелепост и недоученост; никакво почитание към локалните заслужили хора... Народното събрание – голям брой полуобразовани простаци или селяни.
Всеки приказва колкото си желае – цели съвещания минават в празни приказки... тук виждате единствено уволнени служители или службогонци, или служители, които желаят покачване. В цялата камара едвам има 12 души, които биха могли да работят и размишляват в комисиите по някой законопроект ".
Откривате ли разлика с днешните политически действителности? И смятате ли, че като общество заслужаваме тъкмо това? Поне аз не мисля, че го заслужаваме. Затова за следващ път надигам глас против нападателната нецензурност, която се стеле като отровен и зноен газ над политическата сцена.
Източник: " Труд "
Един някогашен пънкар, конфигуриран преди време от задкулисието да обира и хвърля в кошчето протестната сила в обществото, и да затлачва с дивотия и експанзия свободните зони в политическото пространство - умилително титулован като " Светльо от Хиподил " - по мутренски се шляеше из студиото и налиташе на пердах.
Не са отговорни Българска национална телевизия и водещият на " Панорама " Бойко Василев - предходната година " обединението на почтените " добави член 189, алинея 3 от Изборния кодекс, че партиите и обединенията, които са записали претенденти във всички изборни региони, имат право на равно присъединяване.
Нищо ново не е случката в " Панорама " за родните политически нрави, изключително откогато ни връхлетя " смяната ". То не бяха хунвейбински нервности по улиците, то не бяха шнорхели и барбадоски пристрастености, то не беше рязане на крака (по Тошко Йорданов), то не беше Просто Киро с цялата му парвенюшка шашмалогия…
В началото на 90-те, в първите години на свободата, в надалеч по-пренаселеното политическо пространство, в което като гьби след дъжд никнеха нови партии, също имаше задоволително недоразумения, странни до ненормалност типажи и маргинални хорица с нереални фантазии да сграбчен наполеоновски скиптър.
Но спрямо днешните си " наследници " те бяха по-смислени, а някои наподобяват като титани на мисълта спрямо днешните си аналози. Стараеха се, и то съществено, да оферират някакви съответни хрумвания и проекти за България. Наивни, а от време на време и комични, само че хрумвания и проекти - не дебелашки псувни, не мутренски закани и орангутанско сумтене, каквито се бълват през днешния ден от всякаквите хиподили, хазарти и чака-рака герои, дегизирани като " политици ".
Имаше, да вземем за пример, една партия, наречена Форум " Преображение " с водач професорката по стопанска система - Сийка Георгиева. Беше времето на цветните изборни бюлетини и те (не без помощта на неразградените мрежи на Българска комунистическа партия и ДС) държаха оранжевата бюлетина, с цел да не попадне в Български земеделски народен съюз.
Те предлагаха: " Демокрация, която минава през стомаха ". Бяха разделили страната на няколко стопански зони и размахваха по малкия екран карта с указания - в Северозападна България ще се сее царевица, в Югоизточна ще се развива, примерно, отглеждане на животни. И прочие. Обещаваха, че съгласно тяхната икономическа стратегия до 2000 година българинът ще доближи виталния стандарт на Западна Европа, а до 2030 година - на Съединени американски щати.
Отправиха се към политическото несъществуване с един трагичен зов до президента, Министерство на вътрешните работи и други институции през 1992 година по какъв начин " Стою Стоев и приятелката му Иванка Стоева от ж.к. " Люлин ", бл. 407, която се занимава с телефонен тероризъм и подкрепя Стоев с пари и западни коли " - и двамата изключени от партията - нахлули в дома на Сийка Георгиева, с цел да търсят разпра.
Имаше и една партия, която ни оферираше " немската стратегия " - единствено това повтаряха. Мощна опция обаче им беше именитата партия " Български орел " на Маргарита Кавлакова. В своето гороломно предизборно послание от 18 септември 1991 година те раздрусаха политическото пространство с безпрекословното, изтъквам: " Ако суверенитетът е воля, над която няма друга воля, ние сме за възвръщане с мирни средства на истинския герб на Втората българска страна - Двуглавия български орел, единствения, който може да отбрани суверенитета на страната ни.
Лъвът (т.е. модифицираната севастократорска пантера с драконова глава) като герб е панславянски импорт... основан и натрапен от непознати сили за да ни се припише васалитет със задна дата ". Край на цитата. Имаха си някаква идея хората. Или пък незабравимият Кире Либерало - пиянде от квартал Мошино в Перник, комуто - по думите му - " хора от цекато на бекапето " бяха дали да записва " Либерална партия ", с цел да не я вземе някой различен.
Той държеше зелената бюлетина и в своето заключително телевизионно послание за парламентарния избор през 1991 година разпъна пред себе си един партиен афиш и приказва прикрит зад него, а най-после надникна в профил и прикани координаторите на партията, които били в неопределеност, да се явят въпреки всичко в партийната централа, с цел да пируват за успеха.
В устава на партията му, усърдно регистриран в съда още по силата на Закона за лицата и фамилията, т.е. още в първите седмици след демократичните промени, когато към момента нямаше закон за партиите, пишеше, че главно право на либерала е да заплаща членски импорт, а съществена цел на партията - " построяването на демократичен, човечен социализъм ".
Какви почтени години, нали? В съпоставяне с менажерията, която ни сервират през днешния ден и която е артикул на систематична негативна кадрова селекция в политиката. Долнопробната сценка в " Панорама " в действителност не е просто противен случай или нелепа случайност. Това е типична демонстрация на съзнателно основано събитие, което като сярна киселина разяжда и унищожава публичността и смисъла в политиката.
Хиподила, Хазарта, славитрифоновци - това са все знаци и дейни фактори в опростачаването на нацията и развращаването на младите. С долнопробните, цинични текстове. С мутренския начин на живот и мутренското държание. С изписаната на челото функционална неначетеност, издигната на фундамент, като норма и модел за подражателство. И прочие.
Във всяко общество има такива. Но те си знаят мястото и самото общество – когато има политическа просвета - не позволява те да си не помнят мястото. А това място не е в политиката. Не е там, където следва да се разискват огромните тематики на нацията. Не е там, където би трябвало да се вземат решение въпросите на държавността.
В България обаче безпросветни и безотговорни тълпи, насочвани от олигархично-кадесарските мрежи, наследени от остарелия режим, създадоха тези персонажи в политически " водачи ", повериха им политическо посланичество. И като че ли още веднъж оживяха тези доста тъжни за националното ни самочувствие оценки, които популярният Константин Иречек споделя в своя " Български дневник " през първото десетилетие след Освобождението, изтъквам:
" Хората са подготвени с вътрешен бяс да хвърлят камъни върху всекиго безразсъдно; без възторг, без национализъм, единствено спекулация; никакъв смисъл за наука; нелепост и недоученост; никакво почитание към локалните заслужили хора... Народното събрание – голям брой полуобразовани простаци или селяни.
Всеки приказва колкото си желае – цели съвещания минават в празни приказки... тук виждате единствено уволнени служители или службогонци, или служители, които желаят покачване. В цялата камара едвам има 12 души, които биха могли да работят и размишляват в комисиите по някой законопроект ".
Откривате ли разлика с днешните политически действителности? И смятате ли, че като общество заслужаваме тъкмо това? Поне аз не мисля, че го заслужаваме. Затова за следващ път надигам глас против нападателната нецензурност, която се стеле като отровен и зноен газ над политическата сцена.
Източник: " Труд "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ