Сцени от царуването на добродотелта в “Ню Йорк Таймс”
Онзи ден в Минеаполис бе раздадено правораздаване при прецизно съблюдаване на закона. Полицаят, приничил гибелта на Джордж Флойд, съумя да изясни постъпката си, потвърдена с непоносими фрагменти и смазващи свидетелства. След десетчасово обсъждане правосъдните заседатели го оповестиха за отговорен за ликвидиране, непредумишлено ликвидиране и принуждение, довело до гибел. Но процесът против него не се организираше единствено в постройката на съда. Той се води от месеци пред трибунала на публичното мнение, който няма грижа за строгостта на закона и упражнява своята пълномощия, както откри за добре. Големият провинен зад килъра тук беше " систематичният расизъм ", неопределима фигура, чийто очертания и обсег нейните изобличители чертаят свободно.
Самият Джо Байдън не се поколеба да припише на " системата " - чийто дирек е от половин век - косвената причина за убийството. В навечерието на присъдата, забравяйки разделянето на управляващите, той сподели, че се моли правосъдното жури да вземе " нужното решение ", което му костваше предизвестие от ръководителя на съда. Като представителката на Калифорния в Конгреса, която предупреждаваше, че в случай че присъдата не е в вярната посока, ще се наложи " да се борим за правораздаване " на улицата. Неотдавна Тръмп, който приканваше последователите си да " се борят " на улицата, трябваше да заплати за това с развой по импийчмънт...
След като за всеобщо облекчение беше произнесена присъдата, Карън Атия, редактор на интернационалните отзиви във " Вашингтон Пост ", изрече проницателна поговорка за делото: в Минеаполис на подсъдимата пейка беше бялата Америка " за принудително покоряване на чернокожия народ, това в началото закононарушение, за което пропуща да дава отговор от 400 години насам ". Прелестта на сходно изказване е, че нито е доказуемо, нито е измеримо, камо ли подлежащо на полемика. Тази монокаузална ретроспективна криминализация отстранява цели елементи от историята на свободата в Америка, без която еманципацията на чернокожите - с поддръжката на милиони и милиони бели - би била невъзможна.
Когато политици и публицисти стартират да бъркат върховенството на закона с властта на страстите, те попадат в капан, от който към този момент няма изплъзване. Погледнете " Ню Йорк Таймс ", който не се колебае да жертва своите хора като титли за радетелите на политическата принципност. Миналата година беше, редактор на страниците за отзиви, отговорен за това, че е разгласил изказването на сенатор републиканец, който предлагаше разполагането на армията, с цел да спре насилието, развилняло се след гибелта на Джордж Флойд. Надигна се възмущение в редакцията: десетки публицисти казвали, че се опасяват за сигурността си на работно място, което дава публичност на сходни оферти, и Джеймс Бенет си отиде.
Преди няколко седмици пристигна ред на 67-годишния Доналд МакНийл, фамозен публицист за просвета и медицина, който бе препоръчан за премията " Пулицър " за своите разбори по време на рецесията с Covid. Неговото " закононарушение " наподобява още по-тежко. През 2019 година, по време на пътешестване в Перу с група гимназисти, го попитали би трябвало ли 12-годишно момиче да бъде изключено от учебно заведение, тъй като е разгласило видео, в което употребява " думата, започваща с Н " («nigger», " чернокож " - б.а.). Преди да отговори той попитал дали това момиче просто е цитирало думата - която тогава той изрича - или я е употребило като засегнатост. Голяма неточност. До " Ню Йорк Таймс " са изпратени тъжби с искане за следствие. Журналистът получава неодобрение и работата стопира дотук. Но предишния януари изплува още веднъж и този път провокира стихия. Директорът на вестника е свикан да изясни своята благосклонност. Изричайки тази дума, отговоря той, МакНийл е показал доста неприятна преценка и шокиращо държание, само че неговите планове не са били злонамерени (което разпитаните възпитаници потвърдили). Обяснението към този момент не минава. Расовата зоркост и отвращение са постигнали прогрес през последните две години и 150 сътрудници на вестника считат за недопустимо да оставят ненаказан език, " който нарушава нормите, признати в редакцията ", а още по-скандален е фактът, че на подобен субект е поверено " отразяването на пандемия, която поразява непропорционално цветнокожите ". Два дни по-късно МакНийл сервира извиненията си, след което напуща вестника, в който е работил 45 години. А шефът, който се е окопитил, заключава: " Ние не толерираме използването на расистки език, без значение дали е съзнателно или не ".
В този Оруеолов епизод суматохата, подлостта и жертвоприноситилената настървеност победиха нормалните правила на здравомислещия морал. Правосъдието, когато към момента има значение, изисква едно дело да се преразглежда, единствено когато има нови детайли в него. Доналд МакНийл беше съден два пъти: първият път, оневиняващ, за дума, изречена без зла предумисъл, вторият път, осъдителен, тъй като в " Ню Йорк Таймс " в това време неналичието на зла предумисъл към този момент е станала без значение. Консервативеният колумнист на вестника Брет Стивънс отбрани сътрудника си в колонка, в която не щади себеподобните си. Тя бе отхвърлена, преди да бъде " изтеглена ", като самиздат, с цел да се появи в конкурентен вестник.
Тя има заслугата да връща назад в действителния свят: желанията играят съществена роля във всички човешки отношения; те съставляват самия мотор на правораздаването за квалифицирането на закононарушенията и постановяването на присъдите (полицаят от Минеаполис не беше наказан за преднамерено ликвидиране, точно тъй като не беше открито желание да убие Джордж Флойд). Изолирането на думите от желанията, които дефинират техния смисъл, значи да се унищожи общата връзка и хората да попаднат под властта на революционни трибунали, които издигат семантичната непорочност в принцип на филтриране.
Ние знаем нещо за това. Поне нашите революционери в миналото имаха извинението, че влизат в демокрацията, без да имат и минимален опит с нея. Американската идентичностна левица, която пресъздава царуването на добродетелта съгласно своите показа, ни предлага невиждания и доскоро невъобразим театър на доброволното отучване от демократичния опит.
Превод от френски: Галя Дачкова ,
*Авторът Ран Халеви е проучвателен шеф във френския Национален център за научни проучвания (CNRS) и професор в Центъра за политически проучвания " Реймон Арон "
Самият Джо Байдън не се поколеба да припише на " системата " - чийто дирек е от половин век - косвената причина за убийството. В навечерието на присъдата, забравяйки разделянето на управляващите, той сподели, че се моли правосъдното жури да вземе " нужното решение ", което му костваше предизвестие от ръководителя на съда. Като представителката на Калифорния в Конгреса, която предупреждаваше, че в случай че присъдата не е в вярната посока, ще се наложи " да се борим за правораздаване " на улицата. Неотдавна Тръмп, който приканваше последователите си да " се борят " на улицата, трябваше да заплати за това с развой по импийчмънт...
След като за всеобщо облекчение беше произнесена присъдата, Карън Атия, редактор на интернационалните отзиви във " Вашингтон Пост ", изрече проницателна поговорка за делото: в Минеаполис на подсъдимата пейка беше бялата Америка " за принудително покоряване на чернокожия народ, това в началото закононарушение, за което пропуща да дава отговор от 400 години насам ". Прелестта на сходно изказване е, че нито е доказуемо, нито е измеримо, камо ли подлежащо на полемика. Тази монокаузална ретроспективна криминализация отстранява цели елементи от историята на свободата в Америка, без която еманципацията на чернокожите - с поддръжката на милиони и милиони бели - би била невъзможна.
Когато политици и публицисти стартират да бъркат върховенството на закона с властта на страстите, те попадат в капан, от който към този момент няма изплъзване. Погледнете " Ню Йорк Таймс ", който не се колебае да жертва своите хора като титли за радетелите на политическата принципност. Миналата година беше, редактор на страниците за отзиви, отговорен за това, че е разгласил изказването на сенатор републиканец, който предлагаше разполагането на армията, с цел да спре насилието, развилняло се след гибелта на Джордж Флойд. Надигна се възмущение в редакцията: десетки публицисти казвали, че се опасяват за сигурността си на работно място, което дава публичност на сходни оферти, и Джеймс Бенет си отиде.
Преди няколко седмици пристигна ред на 67-годишния Доналд МакНийл, фамозен публицист за просвета и медицина, който бе препоръчан за премията " Пулицър " за своите разбори по време на рецесията с Covid. Неговото " закононарушение " наподобява още по-тежко. През 2019 година, по време на пътешестване в Перу с група гимназисти, го попитали би трябвало ли 12-годишно момиче да бъде изключено от учебно заведение, тъй като е разгласило видео, в което употребява " думата, започваща с Н " («nigger», " чернокож " - б.а.). Преди да отговори той попитал дали това момиче просто е цитирало думата - която тогава той изрича - или я е употребило като засегнатост. Голяма неточност. До " Ню Йорк Таймс " са изпратени тъжби с искане за следствие. Журналистът получава неодобрение и работата стопира дотук. Но предишния януари изплува още веднъж и този път провокира стихия. Директорът на вестника е свикан да изясни своята благосклонност. Изричайки тази дума, отговоря той, МакНийл е показал доста неприятна преценка и шокиращо държание, само че неговите планове не са били злонамерени (което разпитаните възпитаници потвърдили). Обяснението към този момент не минава. Расовата зоркост и отвращение са постигнали прогрес през последните две години и 150 сътрудници на вестника считат за недопустимо да оставят ненаказан език, " който нарушава нормите, признати в редакцията ", а още по-скандален е фактът, че на подобен субект е поверено " отразяването на пандемия, която поразява непропорционално цветнокожите ". Два дни по-късно МакНийл сервира извиненията си, след което напуща вестника, в който е работил 45 години. А шефът, който се е окопитил, заключава: " Ние не толерираме използването на расистки език, без значение дали е съзнателно или не ".
В този Оруеолов епизод суматохата, подлостта и жертвоприноситилената настървеност победиха нормалните правила на здравомислещия морал. Правосъдието, когато към момента има значение, изисква едно дело да се преразглежда, единствено когато има нови детайли в него. Доналд МакНийл беше съден два пъти: първият път, оневиняващ, за дума, изречена без зла предумисъл, вторият път, осъдителен, тъй като в " Ню Йорк Таймс " в това време неналичието на зла предумисъл към този момент е станала без значение. Консервативеният колумнист на вестника Брет Стивънс отбрани сътрудника си в колонка, в която не щади себеподобните си. Тя бе отхвърлена, преди да бъде " изтеглена ", като самиздат, с цел да се появи в конкурентен вестник.
Тя има заслугата да връща назад в действителния свят: желанията играят съществена роля във всички човешки отношения; те съставляват самия мотор на правораздаването за квалифицирането на закононарушенията и постановяването на присъдите (полицаят от Минеаполис не беше наказан за преднамерено ликвидиране, точно тъй като не беше открито желание да убие Джордж Флойд). Изолирането на думите от желанията, които дефинират техния смисъл, значи да се унищожи общата връзка и хората да попаднат под властта на революционни трибунали, които издигат семантичната непорочност в принцип на филтриране.
Ние знаем нещо за това. Поне нашите революционери в миналото имаха извинението, че влизат в демокрацията, без да имат и минимален опит с нея. Американската идентичностна левица, която пресъздава царуването на добродетелта съгласно своите показа, ни предлага невиждания и доскоро невъобразим театър на доброволното отучване от демократичния опит.
Превод от френски: Галя Дачкова ,
*Авторът Ран Халеви е проучвателен шеф във френския Национален център за научни проучвания (CNRS) и професор в Центъра за политически проучвания " Реймон Арон "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ