Как се промени стандартът ми за красота, след като станах майка
Онзи ден пуснах фотография на краката си в чисто нови гладиаторски сандали, които се връзват към глезена. И това бяха първите не-атлетични обувки, които си закупувам, откакто родих. И под „ откакто родих “, имам поради, че от този момент мина съвсем година, само че се усещам по този начин, все едно е било през вчерашния ден.
Та, сандалите ми са сладки, евтини, комфортни и, несъмнено – поръчани са онлайн. Затова не можах да се сдържа и ги споделих с моите пет почитатели в Instagram.
Минути след поста получих известие от най-хубавата ми другарка: „ ВЕДНАГА ОТИДИ НА ПЕДИКЮР “, гласеше то. И когато още веднъж погледнах фотографията, осъзнах в действителност какъв брой права е тя. Десният ми нокът на процедура беше къдрав като балетна пачка, а левият бе със секси, само че крив борд, с който можех да наръгам човек.
В света на невероятното изкуство на маникюра моите неполирани и неоформени нокти просто нямаше по какъв начин да се впишат. Не можах (и към момента не мога) да си спомня по кое време за последно съм била в салон за хубост. Това ме накара да се замисля в действителност по какъв начин грижите за външния ми тип се бяха трансформирали, откакто имам не едно, а две човешки същества, за които също би трябвало грижа.
Коса
Действително имаше време в историята на моето битие като зрял човек, в което на всеки шест седмици едни пари от банковата ми сметка отиваха за коафьор. Разсмях се, като се сетих за това в този момент.
С първото ми дете минаха месеци преди да помисля за кичурите в косата си. Спомням си, че открих някаква жена в локалната си Фейсбук група, която да пристигна в къщи и да ме боядиса, тъй като продължавах да кърмя на поискване 10-месечното си бебе, което не желаеше да се храни от бутилка.
Беше трагично. Бебето пискам от самото начало, клетият стилист разля обезцветител за коса върху черните си панталони, тъй като се пробвах да кърмя плачещата си щерка под пелерината, и половината ми коса стана бяла – не руса. Говорим за бяло като на полярна мечка. Месеци по-късно съумях да оправя нещата.
Така че, когато се появи бебе №2, към този момент две години бях с най-хубавото боядисване за майки: омбре. Лесно, продължително, съвършеният жанр за бюджета и новия ми начин на живот. Модерно ли е още омбрето? Не съм сигурна, че ме интересува.
