Проф. Искра Баева: Ще закрием ли демокрацията?
Онзи ден на конференция, отдадена на 80-ата годишнина от Втората международна война, обсъждахме засилващите се популистки настройки в актуалния свят. Ясно се вижда по какъв начин от ден на ден хора освен в България, а и в на всички места в развития свят избират сензациите, клюките и заниманията пред сериозната информация и познаването на света. При един от тези образци непринудено възкликнах: „ Както вървят нещата, демокрацията ще изчезне по либерален път! “. Разбира се, всички възприехме това мое съмнение като занимателен парадокс.
Само че още на идващия ден, 9 май, до момента в който отбелязвахме 80-годишната от края на Втората международна война в Европа и Деня на Европа – две събития, олицетворяващи успеха на демокрацията, ни чакаше огромна изненада. Президентът Румен Радев разгласи, че ще предложи на Народното събрание да позволи провеждането на референдум, на който българите да кажат дали желаят еврото да бъде въведено през 2026 година Това беше огромната изненада, а това, че водещите партии – ръководещи и опозиционни, посрещнаха това предложение на нож надали е изненада.
Къде е казусът?
През миналото денонощие се сподели и изписа какво ли не за отговорностите на България да вкара еврото, за решенията на Народното събрание и на Коституционния съд, тъй че няма да дублирам тези доводи. Искам да обърна внимание на друго: накъде ни водят водещите политици и партии от позиция на демокрацията, в която би трябвало да живеем в този момент.
Мисля, че оспорването на правото на българските жители да изразят позицията си по подобен въпрос, какъвто е националната валута, отслабва концепцията за народна власт въобще. Ще напомня, че те не бяха питани нито за приемането ни в НАТО, нито за Европейския съюз, а след всяко от тези решения на политиците, вземани в името на благоденствието на страната, след това ни споделяха, че не можем да организираме независима политика, тъй като към този момент сме се ангарижали с разпоредбите в НАТО и Европейски Съюз. Да, само че откакто хората не са питани за първото, по какъв начин да одобряват покорно второто. Затова от ден на ден българи се усещат излъгани: други хора са предопределили тяхната орис освен сега, а и за необозримо бъдеще, без да ги питат.
Резултатите са намаляващото присъединяване в избори. Особено откакто политиците си разрешават да вземат съдбовни решения с обяснението: „ Хората гласоподаваха за нас и ни упълномощиха да приказваме и действаме от тяхно име “. Въпросът е дали в действителност са ги упълномощили?
Ето информация по въпроса какъв брой законни са политиците от позиция на броя гласоподаватели, които са дали своят вот за тях. Посочвам брой хора, а не проценти поради проблемите с изборните описи:
В изборите за Велико народно събрание през 1990 година са взели участие 6 333 334 души, през 1991 година – 5 694 764 д., през 1994 година – 5 264 448 д., през 1997 година – 4 291 257, през 2001 година – 4 568 191 д. (за пръв път има нарастване с към 300 хиляди д.), 2005 година – 3 648 176 д., 2009 година – 4 226 195 д. (второ нарастване с над половин милион), през 2013 година – 3 542 205 д., през 2014 година – 3 283 192 д., през 2017 година – 3 682 499 д. (трето нарастване с към 400 хил.), следват спешните 2021-2024 година, в които броят на гласуващите варира сред 3 333 997 и 2 570 629 д. Равносметката демонстрира внезапно понижаване на присъединяване в изборите, което за 35 години е спаднало от 6 333 334 до 2 570 629 д. – повече от два пъти или с 60%. Това слага под въпрос легитимността на днешните български политици, даже и като имаме поради намаляването на популацията. И още нещо: за всички държавни партии (включвам и Българска социалистическа партия, въпреки че неййните гласоподаватели са поделени по въпроса за еврото) плюс двете ДПС-та са дали своят вот 1 781 591 индивида, които са 27% от записаните гласоподаватели.
Излиза, че хората, чиято представителност е едвам 27%, са подготвени да дефинират ориста на всички българи, без да ги питат. Подобна процедура дава отговор на демократичните процедури, само че не и на духа на демокрацията. Затова българите все по-малко имат вяра, че ръководещите показват съответно техните ползи (най-малкото по въпроса за еврото, по който всички социологически изследвания дават предизмство на съперниците му), само че слагат въпроса и за адекватността на демокрацията
От историята знаем, че когато управляващите имат проблем с хората, те стартират да разчитат на пропагандата. През последните месеци държавното управление провежда масирана пропагандата в интерес на еврото – както посредством специфични пропагандни послания, по този начин и посредством насищането на формалните медии с представители, пледиращи за еврото. Само че това явно не оказва помощ. А обяснението е, че пречи зловредна путинска агитация, която отравяла съзнанието на българите.
Откровено казано, тази логичност ми напомня за неуспеха на социалистическата агитация, който се обясняваше със западната контрапропаганда. Само че и тогава, и в този момент се запитвам за какво всички старания на българската страна се оказват по-неефективни от тези на някаква външна мощ, освен това ограничавана по всевъзможни способи. Не мога да схвана по какъв начин съветската агитация са оказа толкоз ефикасна, в случай че беше спрян достъпът до всевъзможни съветски медии, че имаше огромни инспекции на истинността на обстоятелствата и сурова цензура в обществените мрежи.
Струва ми се, че тогава и в този момент отговорът на въпроса за какво родната агитация е неефективна е еднакъв: от ден на ден български жители не имат вяра на формалните тези и търсят различни източници на всички места, в това число и на много странни места. А когато жителите в една демократична страна не имат вяра на нейните послания, това значи че нейната либералност е сложена под въпрос. Особено, когато жителите се сблъскват с погрешни публични изказвания. Как да вземем за пример да приемем последното заявление на държавното управление: „ Това е валутата на обединена Европа “, в случай, че сега седем страни (България, Дания, Швеция, Полша, Унгария, Чехия и Румъния) от общо 27 са си запазили валутите.
Моят извод е, че отхвърлянето на предлагането да се питат българите дали желаят през 2026 година да заменят лв. с еврото, демонстрира боязън от българите и приказва за отвод от директната народна власт, без която представителната народна власт е освен куха, само че и е под въпрос.
Вместо това политиците от Брюксел и от София би трябвало да се попитат за какво жителите не им имат вяра и да се опитат да завоюват доверието им. А не просто да анулират референдумите, накъдето са се запътили.
Дано не се окаже, че демокрацията в действителност залязва, и то с напъните на политиците, които би трябвало да я пазят.
Епицентър
Само че още на идващия ден, 9 май, до момента в който отбелязвахме 80-годишната от края на Втората международна война в Европа и Деня на Европа – две събития, олицетворяващи успеха на демокрацията, ни чакаше огромна изненада. Президентът Румен Радев разгласи, че ще предложи на Народното събрание да позволи провеждането на референдум, на който българите да кажат дали желаят еврото да бъде въведено през 2026 година Това беше огромната изненада, а това, че водещите партии – ръководещи и опозиционни, посрещнаха това предложение на нож надали е изненада.
Къде е казусът?
През миналото денонощие се сподели и изписа какво ли не за отговорностите на България да вкара еврото, за решенията на Народното събрание и на Коституционния съд, тъй че няма да дублирам тези доводи. Искам да обърна внимание на друго: накъде ни водят водещите политици и партии от позиция на демокрацията, в която би трябвало да живеем в този момент.
Мисля, че оспорването на правото на българските жители да изразят позицията си по подобен въпрос, какъвто е националната валута, отслабва концепцията за народна власт въобще. Ще напомня, че те не бяха питани нито за приемането ни в НАТО, нито за Европейския съюз, а след всяко от тези решения на политиците, вземани в името на благоденствието на страната, след това ни споделяха, че не можем да организираме независима политика, тъй като към този момент сме се ангарижали с разпоредбите в НАТО и Европейски Съюз. Да, само че откакто хората не са питани за първото, по какъв начин да одобряват покорно второто. Затова от ден на ден българи се усещат излъгани: други хора са предопределили тяхната орис освен сега, а и за необозримо бъдеще, без да ги питат.
Резултатите са намаляващото присъединяване в избори. Особено откакто политиците си разрешават да вземат съдбовни решения с обяснението: „ Хората гласоподаваха за нас и ни упълномощиха да приказваме и действаме от тяхно име “. Въпросът е дали в действителност са ги упълномощили?
Ето информация по въпроса какъв брой законни са политиците от позиция на броя гласоподаватели, които са дали своят вот за тях. Посочвам брой хора, а не проценти поради проблемите с изборните описи:
В изборите за Велико народно събрание през 1990 година са взели участие 6 333 334 души, през 1991 година – 5 694 764 д., през 1994 година – 5 264 448 д., през 1997 година – 4 291 257, през 2001 година – 4 568 191 д. (за пръв път има нарастване с към 300 хиляди д.), 2005 година – 3 648 176 д., 2009 година – 4 226 195 д. (второ нарастване с над половин милион), през 2013 година – 3 542 205 д., през 2014 година – 3 283 192 д., през 2017 година – 3 682 499 д. (трето нарастване с към 400 хил.), следват спешните 2021-2024 година, в които броят на гласуващите варира сред 3 333 997 и 2 570 629 д. Равносметката демонстрира внезапно понижаване на присъединяване в изборите, което за 35 години е спаднало от 6 333 334 до 2 570 629 д. – повече от два пъти или с 60%. Това слага под въпрос легитимността на днешните български политици, даже и като имаме поради намаляването на популацията. И още нещо: за всички държавни партии (включвам и Българска социалистическа партия, въпреки че неййните гласоподаватели са поделени по въпроса за еврото) плюс двете ДПС-та са дали своят вот 1 781 591 индивида, които са 27% от записаните гласоподаватели.
Излиза, че хората, чиято представителност е едвам 27%, са подготвени да дефинират ориста на всички българи, без да ги питат. Подобна процедура дава отговор на демократичните процедури, само че не и на духа на демокрацията. Затова българите все по-малко имат вяра, че ръководещите показват съответно техните ползи (най-малкото по въпроса за еврото, по който всички социологически изследвания дават предизмство на съперниците му), само че слагат въпроса и за адекватността на демокрацията
От историята знаем, че когато управляващите имат проблем с хората, те стартират да разчитат на пропагандата. През последните месеци държавното управление провежда масирана пропагандата в интерес на еврото – както посредством специфични пропагандни послания, по този начин и посредством насищането на формалните медии с представители, пледиращи за еврото. Само че това явно не оказва помощ. А обяснението е, че пречи зловредна путинска агитация, която отравяла съзнанието на българите.
Откровено казано, тази логичност ми напомня за неуспеха на социалистическата агитация, който се обясняваше със западната контрапропаганда. Само че и тогава, и в този момент се запитвам за какво всички старания на българската страна се оказват по-неефективни от тези на някаква външна мощ, освен това ограничавана по всевъзможни способи. Не мога да схвана по какъв начин съветската агитация са оказа толкоз ефикасна, в случай че беше спрян достъпът до всевъзможни съветски медии, че имаше огромни инспекции на истинността на обстоятелствата и сурова цензура в обществените мрежи.
Струва ми се, че тогава и в този момент отговорът на въпроса за какво родната агитация е неефективна е еднакъв: от ден на ден български жители не имат вяра на формалните тези и търсят различни източници на всички места, в това число и на много странни места. А когато жителите в една демократична страна не имат вяра на нейните послания, това значи че нейната либералност е сложена под въпрос. Особено, когато жителите се сблъскват с погрешни публични изказвания. Как да вземем за пример да приемем последното заявление на държавното управление: „ Това е валутата на обединена Европа “, в случай, че сега седем страни (България, Дания, Швеция, Полша, Унгария, Чехия и Румъния) от общо 27 са си запазили валутите.
Моят извод е, че отхвърлянето на предлагането да се питат българите дали желаят през 2026 година да заменят лв. с еврото, демонстрира боязън от българите и приказва за отвод от директната народна власт, без която представителната народна власт е освен куха, само че и е под въпрос.
Вместо това политиците от Брюксел и от София би трябвало да се попитат за какво жителите не им имат вяра и да се опитат да завоюват доверието им. А не просто да анулират референдумите, накъдето са се запътили.
Дано не се окаже, че демокрацията в действителност залязва, и то с напъните на политиците, които би трябвало да я пазят.
Епицентър
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ