Не събаряйте МОЧА! Да я направим градски клозет
Онзи ден един приветлив, само че примитивен в реакциите си пенсионер – дядо Светлозар, реши да тества уменията си с железарските сечива и напука паметната плоча на Монумента на окупационната алена войска. Разбирам опита му да поведе културна гражданска война с кози крайник в ръка, само че публичен умствен скок се реализира иначе, не по умря на Мао и неговите хунвейбини. МОЧА би трябвало да остане недокоснат и да извършва вовеки единствената функционалност, за която е на практика приспособен в модерната градска среда – на кенеф.
Ремонтът с пневматичен чук и кирка на жълтите павета, годните за прилагане единствено от първенеца в открити води Петър Стойчев метростанции, смърдящите дизелови боклуци на гъзарите от „ Люлин “, великодушните общински заменки с получател я Кубрат Пулев, я Петьо Блъсков – проблемите в ръководството на София са безчет, само че никой не може да се съпостави с неналичието на публични клозети. Особено в случай че те е напънало рядкото благополучие. Тогава не ти пука нито за Фандъкова, нито за Георги Георгиев, нито за Богомил Бонев, а със сълзящи очи търсиш най-близкото клекало.
В последните 10 години в двумилионната ни столица са отворени цифром и словом 5 нови/реновирани тоалетни – в парка „ Заимов “, в „ Докторската градинка “, зад баня „ Мадара “, на „ Черни връх “ в Лозенец и пред Халите. Ако ти се приака ненадейно някъде настрана от тези обекти на урбанизационната технология, ще оцапаш гащите. Е, към този момент няма потребност. И за това си има решение.
От 37-метровия мемориален комплекс в „ Княжеската градина “ може да се получи атрактивно и безпределно потребно архитектурно комбиниране на пространства за персонална хигиена, която чудесно кореспондира идеологически с болшевишката празнична обредност. Масивната пресечена пирамида може да бъде обградена с писоари, където принудените да стискат и да подскачат от крайник на крайник столичани да изразят непосредствено признателността си към руската армия-освободителка.
Не да разрушавам, а да прибавяме, белким в това най-простичко не се показва смисълът на обществения напредък? Вместо да атакуваме с чукове и кирки, да нахлузим върху цевта на автомата на попупияния червеноармеец руло тоалетна хартия. От една страна - знак на цялостното и необратимо осиране на всичко, до което се допре с грубите си, азиатски ръчища руският окупатор. От друга – целулозният артикул за анална хигиена, достигнал великия „ руский мир “ едвам в края на 60-те години, с цел да размени накъсания на неправилни квадрати остарял брой на „ Правда “, носи взор към бъдещето и вяра, че някой ден славянските ни братя въпреки всичко ще последват цивилизования свят в 21-и век. Някой ден, само че не в този момент.
Така се прави същинска културна гражданска война, а не по китайски – с горене на книги и рушене на манастири, с пролетарска вакханалия, побутване на скулптури и затваряне на научни институти. Тогава и ще успеем да реализираме „ огромния скок “, в който ръководителят Мао се провали по този начин гръмко. Най-голямата страна в света се измъкна от хищните лапи на съветизма не с безумни лозунги, мракобесни акции и всеобщи репресии, а с усърдие и съзидателност. За 6-милионна България това ще бъде детска игра. Да стартираме още в този момент, като преобразим МОЧА в клозета, който заслужава да бъде!
Ремонтът с пневматичен чук и кирка на жълтите павета, годните за прилагане единствено от първенеца в открити води Петър Стойчев метростанции, смърдящите дизелови боклуци на гъзарите от „ Люлин “, великодушните общински заменки с получател я Кубрат Пулев, я Петьо Блъсков – проблемите в ръководството на София са безчет, само че никой не може да се съпостави с неналичието на публични клозети. Особено в случай че те е напънало рядкото благополучие. Тогава не ти пука нито за Фандъкова, нито за Георги Георгиев, нито за Богомил Бонев, а със сълзящи очи търсиш най-близкото клекало.
В последните 10 години в двумилионната ни столица са отворени цифром и словом 5 нови/реновирани тоалетни – в парка „ Заимов “, в „ Докторската градинка “, зад баня „ Мадара “, на „ Черни връх “ в Лозенец и пред Халите. Ако ти се приака ненадейно някъде настрана от тези обекти на урбанизационната технология, ще оцапаш гащите. Е, към този момент няма потребност. И за това си има решение.
От 37-метровия мемориален комплекс в „ Княжеската градина “ може да се получи атрактивно и безпределно потребно архитектурно комбиниране на пространства за персонална хигиена, която чудесно кореспондира идеологически с болшевишката празнична обредност. Масивната пресечена пирамида може да бъде обградена с писоари, където принудените да стискат и да подскачат от крайник на крайник столичани да изразят непосредствено признателността си към руската армия-освободителка.
Не да разрушавам, а да прибавяме, белким в това най-простичко не се показва смисълът на обществения напредък? Вместо да атакуваме с чукове и кирки, да нахлузим върху цевта на автомата на попупияния червеноармеец руло тоалетна хартия. От една страна - знак на цялостното и необратимо осиране на всичко, до което се допре с грубите си, азиатски ръчища руският окупатор. От друга – целулозният артикул за анална хигиена, достигнал великия „ руский мир “ едвам в края на 60-те години, с цел да размени накъсания на неправилни квадрати остарял брой на „ Правда “, носи взор към бъдещето и вяра, че някой ден славянските ни братя въпреки всичко ще последват цивилизования свят в 21-и век. Някой ден, само че не в този момент.
Така се прави същинска културна гражданска война, а не по китайски – с горене на книги и рушене на манастири, с пролетарска вакханалия, побутване на скулптури и затваряне на научни институти. Тогава и ще успеем да реализираме „ огромния скок “, в който ръководителят Мао се провали по този начин гръмко. Най-голямата страна в света се измъкна от хищните лапи на съветизма не с безумни лозунги, мракобесни акции и всеобщи репресии, а с усърдие и съзидателност. За 6-милионна България това ще бъде детска игра. Да стартираме още в този момент, като преобразим МОЧА в клозета, който заслужава да бъде!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ